Ядрената енергетика - ренесанс или упадък?

Най-бедната държава - членка на Европейския съюз, – България, затвори 4 от 6-те си ядрени реактора като условие за приемането й в съюза през 2007 г. Така страната се лиши от 1760 мегавата електрическа мощност, като в действие останаха два по-големи реактора с обща мощност от 2000 мегавата. Днес България е пред прага на референдум за това дали да се построят нови ректори на оспорваната в сеизмично отношение площадка „Белене” край Дунав. Този референдум поднови дебата за ядрената енергетика в Европа и в останалия свят.

Основните аргументи на двете страни са известни. В полза на ядрената енергетика са два фактора. Първо, тя е най-екологична в краткосрочен план, при условие че няма тежки аварии. Този аргумент се изтъква и от привържениците на хипотезата за глобалното затопляне. Второ, добивът на нефт среща все по-големи трудности и това ще преобрази световния автомобилен парк. А появата на половин милиард електромобила, включително товарни изисква рязко увеличение на произвежданата електроенергия.

Аргументите на другата страна са също убедителни. Парадоксално, но и тук на първо място е екологията и по-специално няколко неприятни факта. Не е ясно какво да се прави с отработеното ядрено гориво, което е смес от радиоактивни елементи и техните изотопи с период на полуразпад от хиляди години. Този ядрен боклук ние го завещаваме на нашите прапра...правнуци, които ще трябва да решат проблема след 25 хиляди години! Това е учудваща надменност. Та нашата цивилизация е само на 10 хиляди години (толкова са минали от последния ледников период), от които едва през последните 400 тази цивилизация е техническа!

Друго екологично съображение е, че при ядрена авария може да стане страшно. Три са големите катастрофи с граждански реактори в историята. Първият е аварията на „Острова на третата миля” в САЩ. Тогава се топи активната зона на реактора, но бетонният похлупак ограничава аварията и щетите са минимални. Сега останките от реактора се охлаждат изкуствено и така ще бъде... още 25 хиляди години! Междувременно се очакват течове и тогава ще се наложи ремонт на действащ реактор.

Втората катастрофа е в съветската АЕЦ „Чернобил”. Там щетите са огромни, като при аналогична авария се стигна до радиоактивно замърсяване на цяла Европа. Причината? Отсъствието на защитен бетонен похлупак. „Чернобил” получи максимална оценка 7 по международната скала за оценка на ядрени аварии. Впоследствие над реактора е построен похлупак в условията на продължаваща ядрена реакция. В момента похлупакът се е пропукал и е нужен спешен ремонт.

Третата катастрофа стана в японската АЕЦ „Фукушима” през 2011 г. и нещата там още не са овладени. Човешки грешки при проектирането и при първоначалните действия на персонала след аварията са причина тази катастрофа да придобие мащабите на „Чернобил” и също да получи максимална оценка 7. Трябва да се знае, че и сега „Фукушима” бълва радиоактивен боклук в Световния океан. Докога? Честният отговор е, че не знаем.

Отскоро противниците на ядрената енергетика, особено в САЩ, имат солиден икономически аргумент и той е в добива на шистов газ по метода на хидравличното разбиване (фракинг). При старата цена на газа от 14 долара за един милион британски топлинни единици (МБТЕ) горивният компонент в цената на електроенергията от газови централи беше 9 цента за киловатчас.

При новата цена на газа от 3 долара за МБТЕ този компонент падна до 2 цента за киловатчас - повече от 4 пъти! Тази нова енергийна реалност направи непривлекателни, поне временно, другите енергийни източници като атом, слънце, вятър и морски вълни. Тук обаче думата отново получават привържениците на атома, които са и противници на шистовия газ. С основание те твърдят, че фракингът унищожава фината структура и нарушава баланса на подпочвените води. Това намалява водните запаси, включително до пълното им изчезване, на цели територии. А, вън от съмнение, прясната вода е най-ценният ресурс, с който човечеството разполага и от който животът на всички ни зависи пряко.



Разбира се, енергийният екшън не свършва дотук, той всъщност никога не свършва. Да, първите експерименти с фракинг бяха опустошителни за водния баланс на огромни територии, но технологията вече е усъвършенствана и щетите са минимизирани. Но така ли е в действителност? Няма еднозначен отговор и на този въпрос.

Така човечеството е в пресата на опасността от ядрени аварии и на неясните ефекти от фракинга. От баланса в тази игра зависи бъдещето на ядрената енергетика.

Но има и трети път, за който в момента сме слепи и глухи. И той не е да търсим нови начини за прахосване на земните ресурси. А да заживеем в хармония с природата, доколкото още я има. Но три милиарда китайци и индийци не искат това, те искат своя дял от изчезващите ресурси. Още един милиард, хората от богатия Север, също не искат да променят начина си на живот.

Остава да видим докога ще ни търпи Земята. Изчезващите ледени шапки около полюсите доста точно сочат отговора.



Copyright © CROSS Agency Ltd.

Станете почитател на Класа