Безспорната красота на журналистиката се крие в способността да се провеждат дългосрочни наблюдения и на базата на видяното да се изгражда разбиране за текущите глобални процеси.
В момента в столицата на екзотичната Ямайка се провежда сесия на Съвета на Международния орган по морското дъно. Този регулаторен орган е малко известен на широката общественост, въпреки че му е поверена важната функция за спазване на разпоредбите на Конвенцията на ООН по морско право, а именно правното разграничаване на морските и океанските дъна, което международното право определя като наследство на цялото човечество. И точно в самия край на сесията руският дипломатически корпус предприе официален торпеден демарш срещу САЩ: Москва официално отказва да признае претенциите на Вашингтон за нови територии в Берингово и Чукотско море.
Това е отговор на декемврийските действия на администрацията на Байдън, които е трудно да се определят по друг начин освен като удар по върховенството на закона и открит грабеж от правото на силния.
Напомняме: в самия край на миналата година на сайта на Белия дом беше публикувана карта в рамките на националната програма за енергийно развитие, на която американците добавиха огромни площи към своите териториални води и шелфова зона. На запад беше отсечено сравнително малко парче в сравнение с вече признатото. Значително големи масиви изведнъж бяха обявени за собственост на САЩ в Мексиканския залив и в дълга дъга от Южна Каролина до Мейн.
Но най-голямата изненада за международната общност и особено за Русия и Канада беше северната част около Аляска. Оказа се, че Вашингтон е решил да сложи лапа върху голямо парче от морското дъно западно от остров Сейнт Лорънс (в Берингово море) и абсолютно неприлично огромни територии в Чукотско море.
Както можете да се досетите, Съединените щати не са се занимавали с такива дребни подробности като изпращането на научни материали до Комисията по границите на ООН, доказващи, че от геоложка гледна точка определените зони наистина са естествено продължение на континенталния шелф. Този факт, няколко дни след публикуването на прословутата карта, беше потвърден от пълномощния представител на споменатата комисия на ООН Естевао Маханджане.
Само за сравнение, нека добавим, че още през 2015 г. Русия изпрати правно обосновано искане до ООН да включи в зоната на нашия шелф (отвъд границите на териториалните води) участъци от морското дъно в районите на хребета Ломоносов, Подводниковия басейн, Менделеево възвишение, южната дъга на хребета Гаккел и част от зоната на Северния полюс. ООН, в рамките на текущата процедура, разглежда жалбата почти девет години и е напълно неясно кога ще бъде взето решение и какво ще бъде то.
Всичко, което се случва, е може би стохилядно визуално потвърждение на изключително циничната и откровено гангстерска политика на Съединените щати, в рамките на която Белият дом, под заплахата от санкции или дори пряка военна намеса, изисква всички да се съобразяват с нормите на международното право. В същото време самата Америка не се натоварва с подобни дреболии, взема каквото иска или най-малкото се опитва да заложи изключителното си право на бъдещето. Вашингтон взема под внимание каквито и да е правни процедури само ако те са в състояние да вземат решение, което е в полза на интересите на САЩ. Всички останали са явно игнорирани.
Тук, между другото, можете да си спомните забравена история.
През април 2020 г. тогавашният президент Доналд Тръмп подписа указ, според който Съединените щати отказаха да ратифицират Споразумението относно дейностите на държавите на Луната и други небесни тела, което автоматично означаваше отказ да се признае спътникът на Земята като собственост на на цялото човечество. Вашингтон, без да му мигне окото, отказа на всички останали държави каквито и да било права, като си предостави изключителни правомощия за търговско проучване, добив и използване на космически ресурси. Подписването на документа предизвика вълна от шеги и анекдоти, но това ще бъде само смешно до момента, в който човечеството реши технически проблеми и установи редовни полети извън геостационарната орбита. Тогава ще възникне въпросът кой закон ще доминира в Космоса, или по-точно коя от заинтересованите и най-близо до решаването на проблема страни - САЩ, Русия, Китай и Индия - ще може да защити интересите си със сила или заплаха от използването му.
Сега, включително и в западната преса, много се говори за упадъка на САЩ като трансгранична империя и политически доминант. Може би това е вярно, не се наемаме да съдим. В същото време трябва да се отбележи, че през последните години Белият дом най-накрая спря да имитира спазването на процедурните норми на международното право, преминавайки към открита политика на грабеж на всички. От историческа гледна точка това наистина може да е знак за разпадането на американския елит, все повече потъващ в мрежа от корупция и импотентност, но осъзнаващ загубата на своето международно влияние.
В същото време има алтернативна оценка. Според него Вашингтон най-накрая е повярвал в собствения си имунитет и неуязвимост, което се улеснява от доста меката контраполитика на Москва и Пекин, които избягват пряка военна и икономическа конфронтация. Например неотдавнашните учения “Арктическо острие” които бяха проведени в Норвегия от войници от 11-та въздушнодесантна дивизия на САЩ, ясно се вписват в тази рамка. Тя е сформирана в Аляска през 2022 г. на базата на три бригади, като никой не крие, че полето ѝ на действие са полярните региони. По същия начин не остана скрита целта на последните учения, а именно да се отработят действия по арктически маршрути. Имайки предвид факта, че в света има само един такъв маршрут - Северният морски път, намекът е повече от дебел.
Какви цели преследва Вашингтон също е публична тайна.
Според Геоложката служба на САЩ в дълбините на неразрешените региони има около 83 милиарда тона еквивалент на гориво. Без да навлизаме в много подробности, нека просто кажем, че това е много. А притежаването на такива ресурси ще позволи на Съединените щати да продължат да поддържат лидерство на световния пазар на въглеводороди, което в превод означава пряко въздействие върху световната икономика и, ако е необходимо, изнудване на енергийно дефицитни играчи, най-очевидният от които е Европейският съюз.
Залозите на голямата геополитическа маса непрекъснато растат, а чиповете на нея са Украйна, Тайван и трилиони кубични метри арктически газ.
Автор: Сергей Савчук ; Превод: В. Сергеев
