Огромните масиви от борови, смърчови и лиственикови гори, които покриват голяма част от Канада, са ценени от поколения. Те не само осигуряват дом на стотици видове – включително някои от най-застрашените в страната – но също така абсорбират повече парникови газове, отколкото отделят, действайки като огромен въглероден поглъщател.
Това лято обаче, когато пламъците погълнаха едни от най-големите гори на планетата, над 2 милиарда тона въглероден диоксид бяха изпуснати в атмосферата. Цифрата далеч надхвърля всички емисии, свързани с икономиката на Канада всяка година, която отделя общо 670 милиона тона.
Експертите предупреждават, че емисиите от рекордния сезон на горските пожари в Канада показва как климатичните системи достигат „повратна точка". Траекторията на горските пожари в страната повдигна въпроси за това как Канада може по-добре да се справи с пламъците - и дали проблемът е глобален.
В сряда министър-председателят Джъстин Трюдо използва горските пожари, за да популяризира въглеродния данък на страната си на сесията на ООН в Ню Йорк. „Реагиращите на първа линия разбират, че амбициозните колективни действия за справяне с изменението на климата вече са въпрос на оцеляване", каза той.
Но когато окончателният резултат бъде измерен през следващите години, емисиите от горски пожари няма да бъдат отчетени спрямо ангажиментите на Канада по Парижкото споразумение, реалност, която отдавна разочарова учените по климата, които се страхуват, че в атмосферата се отделя много повече въглерод, отколкото хората предполагат.
През 2018 г. управляващата Либерална партия обеща да засади 2 милиарда дървета в рамките на десетилетието – цел, която изглежда малко вероятно да изпълни. Десетилетията на големи горски пожари и масовото измиране на дървета от насекоми превърнаха бореала от въглероден поглъщател в негов източник.
Западните райони на бореала вече са свидетели на пресъхване на блата и влажни зони, изсушавайки типично влажните зони на гората. Тъй като по-сухите и по-топли условия вече са катализатор за по-големи и по-горещи пожари, експертите предупреждават, че екосистемите навлизат в положителна обратна връзка, където пожарите пораждат още по-големи пожари.
Това лято в Канада 6 369 горски пожара изпепелиха близо 18 милиона хектара гори, което далеч надвишава историческите норми. Повече от 200 000 жители бяха принудени да напуснат домовете си.
Огромните пожари, които бушуваха в голяма част от страната, се дължат отчасти на наследство от лошо управление на горите. Дърводобивната промишленост отдавна цени иглолистните дървета и постепенно е променила пейзажа с доходоносни – но силно запалими – дървета. Десетилетия на потушаване на пожари, както и преминаване от предписаните изгаряния, практикувани от местните общности, оставиха голяма част от горския етаж осеян със запалими мъртви отпадъци.
Но експертите отдавна призовават за промени в начина, по който провинциите и общините управляват горите, включително необходимостта от по-разчленени ландшафти, повече предписани изгаряния и значително преминаване към различни видове, които съставляват горския покрив, за да се заменят горимите иглолистни дървета с по-пожароустойчиви широколистни видове.
Експертите заявяват: „В случая с пожарите в Канада сме отделили три пъти повече емисии от всички сектори на икономиката взети заедно. Можем да затворим икономиката си до нулеви емисии и пак ще имаме същите емисии от горски пожари. Когато погледнем масивния въпрос за изменението на климата и въздействието на тези горски пожари – наистина ли те са само национална отговорност? Това е въпрос, който ние като глобална общност трябва да си зададем."