Наскоро СТО публикува доклад за развитието на световната икономика. Най-интересният аспект от него бяха изводите относно въздействието на санкциите срещу Русия върху световната икономика.
Експертите на СТО директно посочват, че наложените ограничения ще се отразят негативно на повечето икономики в света.
Имайки предвид развитието на световната икономика в дълъг тридесетгодишен хоризонт - от 2020 до 2050 г., експертите на СТО рисуват не по-малко от перспективата за икономическа рецесия от три века. Според прогнозата в най-лошия случай развитите икономики могат да загубят 3% от общия БВП до 2050 г. (в сравнение с 2019 г.), най-слабо развитите икономики – до 6,5%. Тези на пръв поглед малки числа изглеждат наистина заплашителни, когато си спомним, че всъщност говорим за рецесия, която може да продължи поколение и половина.
Разбира се, причината за изпадането на глобалната икономика в продължителен застой няма да са самите антируски санкции. Истинската причина ще бъде ефектът, който санкциите срещу Русия имат и ще имат върху самата структура на външноикономическите отношения в света. За разлика от Иран и Северна Корея, които пострадаха от западните санкции и в същото време нямаха възможност да отговорят в каквато и да е пропорция, Русия е твърде голяма и значима в световната икономика, за да не се отразят санкциите като бумеранг върху перспективите на световната икономическа система като цяло.
Санкциите срещу Русия не само принудиха всички страни, които преди това бяха „обидени“ от Запада, включително Иран и Северна Корея, да се обединят. Включването на Русия в новата „ос на злото” добави критична тежест към тази ос, когато санкциите вече не са едностранна мярка за влияние върху отделните страни. Русия е твърде богата и голяма страна, включително в редица важни сегменти (нефт и газ, злато и диаманти, черни метали и зърно, торове, ядрено гориво и други) от глобалното разделение на труда.
Санкциите срещу Русия принудиха режимите на страните от Персийския залив, Китай, Индия и дори латиноамериканските съседи на Съединените щати да се замислят за собствените си перспективи. След като бяха използвани срещу страна като Русия, санкциите сега могат да бъдат насочени срещу Бразилия и Мексико, Южна Африка и Египет, Турция и Саудитска Арабия - ако демонстрират достатъчен суверенитет, който противоречи на интересите на хегемонията на САЩ. Оттук и тласъкът в развитието на БРИКС, намаляването на значението на такива платформи за глобална координация и управление като Г-20 или Общото събрание на ООН. Предпазителите са изгорели и самата световна икономика вече бързо се фрагментира.
Всъщност СТО нарича фрагментацията на световната търговия алфата и омегата на всички бъдещи проблеми. Създаването на автономни търговски блокове между Запада и Изтока ще увеличи разходите за световната търговия. Високите външнотърговски бариери за страни от различни търговски блокове допринасят за забавяне на обмена, намаляване на ефекта от разделението на труда и влошаване на икономиите от мащаба, когато значителен (в идеалния случай глобален) пазар на продажби бързо плаща за създаването и поддържането на нови индустрии.
За, против или неутрално? Така СТО класира страните според критерия за отношението им към инициативите за санкции срещу Русия. Вторият критерий, който описва перспективите на отделните страни в „прекрасния нов свят“ на бъдещето, е степента на развитие на икономиките, които в доклада на СТО са разделени на две категории: развиващи се и най-слабо развити.
Комбинацията от тези два параметъра дава следните резултати. Развитите страни, участващи в блоковата конфронтация, ще пострадат сериозно, в дългосрочен план най-слабо развитите страни, които са се присъединили към един от блоковете и са изоставили неутралитета, ще пострадат почти еднакво.
Най-големите печеливши, теоретично, могат да бъдат най-слабо развитите страни, ако са най-малко въвлечени в блоковата конфронтация. Теоретично, защото самата неутралност изисква притежаването на политически суверенитет, който обикновено върви ръка за ръка с икономическата мощ. Тоест, облагодетелствани от този вид потенциално могат да станат някои островни държави - икономически убежища, извадени от блоковата конфронтация по взаимно съгласие.
Логично е, че развитите страни, които се опитват да не попаднат под ударите на основните тежки страни, все пак ще пострадат - макар и не в същата степен, както онези страни, които са се вкопчили помежду си (да речем САЩ, Китай, Русия, Германия, Великобритания, може би Индия, Бразилия, Южна Африка). Разрушаването на логистични вериги и вериги за доставки за сложни стоки винаги е по-болезнено, отколкото за простите.
И сега за основното. Оценките на СТО имат два основни недостатъка. Първо, докладът на организацията описва какво може да се случи, докато фрагментацията на глобалната икономика вече е станала реалност. С други думи, вече няма да е възможно да върнете нещата назад, процесите вече са започнали. Вторият недостатък е, че по някаква причина СТО вижда само два блока в новия свят - конвенционалния източен и конвенционалния западен, които отчаяно се противопоставят един на друг. Което също е грешно.
Фрагментацията ще се задълбочи и ще се гради около най-силните икономически и военно страни в света, които ще могат да формират около себе си достатъчни за съществуване и развитие съюзи, притежаващи значителен ресурсен потенциал и пазар за продажби. Това са условно китайски, американски, руски, индийски, може би турски и други проекти, които ще си взаимодействат и ще се конкурират в различна степен. Те ще имат различни търговски бариери, различно технологично взаимопроникване и т.н. Тоест системата няма да бъде двуполюсна, а многополюсна и много динамична.
Това означава, че СТО също може да греши, като прави заключения, които рисуват мрачни перспективи за възникващата тенденция на деглобализация. Няма съмнение, че фрагментирането на световната икономика ще увеличи транзакционните разходи на световната търговия. Но конкуренцията на различни центрове на многополюсния свят помежду им, елиминирането на доминиращата сила, което само по себе си генерира огромни разходи за поддържане, напротив, може да вдъхне ново съдържание на световната икономическа структура, която се преосмисля.
Глеб Простаков, Превод: В. Сергеев, Поглед.инфо
