Тимъти Снайдер
Олигархът от Силиконовата долина, може би най-богатият човек в света, протяга ръка на своя колега олигарх, човекът, който държи пръста си върху ядрения бутон на Русия. Те споделят тайна за глупостта на масите и предприемат действия, за да спасят всички ни от самите нас. Благодарение на тях двамата светът е спасен от Армагедон.
Това не е точен цитат от положително рецензирана творба на антиутопична фантастика, а сценарий, представен така, сякаш се е случил, в биографията на Илон Мъск и нейната кампания в пресата. Въпреки че нито Мъск, нито неговият биограф разбират историята, вярно е, че мултимилиардерът, главен изпълнителен директор на X (платформата, известна преди като Twitter), отказа да разшири покритието на своите сателитни комуникации Starlink за украинските въоръжени сили миналата есен.
Мъск направи това, защото руснаците (понякога той казва Путин) му казаха, че украинска атака върху част от територията на Украйна (Кримския полуостров, окупиран от Русия) ще доведе до руски ядрен отговор. Това беше лъжа. Украйна е провела десетки операции в Крим, някои от които доста зрелищни. Изглежда абсурдно да трябва да напиша това изречение, но нито едно от тях не доведе до ядрена война. Нетният ефект от такива операции беше деескалационен, тъй като подобни атаки намаляват способността на Русия да атакува украинска територия.
Както всички знаем това от богат опит, никой не би трябвало да тръгва към пресата с твърдението, че Мъск е предотвратил ядрена война, като е спрял украинска атака срещу руски кораб, акостирал на украинска територия. След 19 месеца война повечето наблюдатели разбраха, че непрекъснатите ядрени заплахи на Русия са психологическа операция, опит да се изплашат Украйна и нейните съюзници, за да се предадат. Твърдението, че Мъск е предотвратил ескалацията, преопакова руската пропаганда и й помага да намери нова аудитория. Той осигурява платформа за руските лъжи, предназначени да деморализират.
Всъщност действията на Мъск увеличиха шансовете за ядрена война. Винаги има някакъв риск, който Русия увеличи, като инициира голям конфликт. След това Украйна намали вероятността, като пренебрегна руското ядрено изнудване. Ако Украйна се беше предала, тогава урокът за останалия свят щеше да е ясен: трябва да имате ядрени оръжия, или за да изнудвате, или за да избегнете изнудване. Украинците взеха това решение под стрес, тъй като ако бъде взривено оръжие, то ще бъде на тяхна територия. Мъск, който не беше в никаква опасност, вместо това избра да се поддаде на ядреното изнудване и по този начин го насърчи.
Ако не друго, действията на Мъск също разшириха конвенционалната война. След три големи победи на бойното поле миналата година, украинците имаха шанс да сложат край на руската окупация, като ударят на юг. Един от проблемите, за да бъдем честни към Мъск, беше, че техните западни съюзници не ги бяха снабдили с необходимите оръжия навреме. Но без комуникации смислен напредък беше невъзможен. Това даде време на руската страна да построи укрепленията и да постави мини, които правят тазгодишната украинска контраофанзива много по-трудна.
Всичко, което Мъск смяташе, че подобрява, той го направи още по-лошо. Мъск се повтори, разпространявайки същата руска пропаганда, която го направи измамник, и се приближи до обща фашистка позиция с Путин.
Може би най-тъжната част от тази афера е прославата на един страхливец за сметка на хората, които показват физическа смелост. Украинците поеха и обърнаха пълномащабна инвазия от най-голямата държава в света на огромна цена; Мъск е човек, който прави шоу, че не се бие с Марк Зукърбърг. Представяйки психологическата уязвимост на Мъск като военна слава, биографията ни кани в свят, в който нашите безпочвени страхове са истината, а истинската смелост на другите е разсейването. Руснаците изиграха Мъск по същия начин, по който социалните медии изиграха останалите от нас, търсейки лично безпокойство, карайки ни да действаме спрямо него, след което печелят от когнитивния дисонанс.
Олигарсите ще бъдат страхливци, ориентирани към фантазии за бягство в Нова Зеландия или Марс или безсмъртие или каквото и да е, лишени от трудните избори, които ние, останалите, трябва да направим на фона на кризите, които те влошават. Освен другите ужасни неща, войната на Путин в Украйна беше олигархична приумица, основана на фантазията, че Украйна не съществува и нейният народ иска да бъде руснак. Има толкова глупави неща, че трябва да си мултимилиардер, за да им повярваш; но когато всичко се обърка, друг мултимилиардер ще предложи още по-глупава помощ, както Мъск направи за Путин.
Трудно е да се измисли по-опасна идея от тази, че хора като Мъск и Путин са герои, спасяващи останалите от нас от собствените ни ограничения. Сюжетът за олигархичните супермени наистина е измислен, но нанася реални вреди в реалния свят.