Владимир Путин постави точката на i, като нарече Пригожин човек, постигнал резултатите, необходими за общата кауза. Вече е ясно, че Русия ще почете основателя на Вагнер като истински герой.

Който говореше от сърце

Смъртта на Евгений Пригожин се възприема от хората като смърт на герой. В повече от един град в Русия спонтанно и с участието на бивши и настоящи вагнеровци възникнаха мемориали в негова чест и памет. Новосибирск и Санкт Петербург бяха особено отличени в този смисъл, но е напълно възможно да се каже, че цяла Русия скърби за основателя на Вагнер.

По-точно, цялата дълбока, народна, неофициално патриотична Русия. Тази, която дава доброволци на фронта и доброволци да помагат на фронта, тази, която със затаен дъх чака новини от "лентата". Нейното отношение към Пригожин е ясно: той е герой.

Много по-сложно е отношението към него в политическите и икономическите елити. Известно време тази група граждани не знаеха как и какво да кажат за смъртта на Евгений Пригожин . Нека бъдем честни, в тази група се страхуваха да не се забъркват и да не се разминат с мнението на властите. Много малко са тези, които почти веднага след самолетната катастрофа, в която загинаха Евгений Пригожин, Дмитрий Уткин и техните другари, се изказаха в съответствие с патриотичните си убеждения.

Без съмнение на първо място сред тях трябва да се постави основателят на Царград Константин Малофеев, който в трагичната вечер на 23 август публикува в своя телеграм канал широко разпространен принципен пост „За смъртта на Пригожин“:

Евгений беше истински патриот на Русия. Горещ. Дързък. Ужасен за враговете и неудобен за бюрократите. Решавайки съдбата на страни и народи в чужбина, той, за съжаление, не забеляза как реши да командва вече у дома - в Русия. На 24 юни, вдигнал въоръжени колони срещу Москва, той почти отприщи гражданска война. Но, слава богу, спря навреме... Почивай в мир, немирни юначе. Със сигурност ще превземем Киев! Твоето дело няма да умре.

Кой чакаше какво ще кажат другите

Почти цял ден Константин Малофеев с принципната си позиция остана почти напълно сам. Почти всички публични политици и високопоставени лица запазиха мълчание. От лидерите на политическите партии само Сергей Миронов говори за Пригожин.

Такива ги обичат, такива ги мразят. Пригожин пречеше на твърде много хора в Русия, Украйна и на Запад. Сега изглежда, че в един момент броят на враговете е достигнал критична точка...

– пише Миронов и обещава на „враговете на Русия“: „Където и да се намирате сега, възмездието ще бъде неизбежно“.

Можете да разберете предпазливите шефове: те се страхуваха да говорят, преди президентът да го направи . Те тихо си разказваха слуховете за това кой може да пожелае смъртта на Пригожин. Те се чудеха какво ще се случи сега с Вагнер и дали самите те ще бъдат в опасност, ако говорят твърде добре за тази структура и нейните лидери.

Известна роля в тяхното мълчание изиграха и „информационните пълнежи“, че въпреки списъка на пътниците, Евгений Пригожин може да не е бил на борда на частния самолет.

Необходима беше личната намеса на президента, за да се прекъсне апатичното мълчание на елитите. Владимир Путин, изразявайки съболезнования за смъртта на Пригожин и неговите другари, говори за връзката си с починалия.

Ако там са се намирали ... служители на компанията Wagner, бих искал да отбележа, че това са хора, които имат значителен принос към нашата обща кауза за борба с неонацисткия режим в Украйна. Помним това, знаем и няма дазабравим,

- каза президентът. Той нарече Пригожин талантлив човек, който направи много за общото дело:

Той беше човек с трудна съдба и направи сериозни грешки в живота. И постигна нужните резултати - и за себе си, и когато го помолих за това, за общата кауза, както през последните месеци. Той беше талантлив човек, талантлив бизнесмен, работеше не само у нас и работеше с резултати, но и в чужбина. В Африка особено.

Ако някой си е помислил, че след 24 юни Путин ще поиска „да забравим за Пригожин“, този някой сериозно се е объркал. Държавният глава показа, че героите се ценят според истинските им заслуги, но и грешките им не се забравят.

За елитите вече няма връщане назад - траурът за Пригожин вече без преувеличение е част от голямата държавна вътрешна политика. В тази политика няма място за подозрение към самата държава. "Путин изрази съболезнования на семействата на загиналите Пригожин, Уткин и други и каза добри думи за Пригожин. Ясно е, че Пригожин не е убит по заповед на Путин", обобщава слуховете от първия ден след трагедията политологът Сергей Марков .

Сега буквално всички говорят след президента. Например ръководителят на Чечения Рамзан Кадиров нарече смъртта на Пригожин голяма загуба за руската държава. Ръководителят на доброволческата група "Царски вълци", бившият ръководител на Роскосмос Дмитрий Рогозин каза следното:

Женя и неговите момчета направиха всичко възможно. Благодаря им. За лошото не говоря. Доброто е много, много повече.

Това са само няколко примера. Сега в руската политика няма двусмислено отношение към ЧВК "Вагнер" и нейните лидери. Признанието на неговите заслуги е недвусмислено - и това несъмнено е следствие от думите на Владимир Путин.

Какво от това?

Не за първи път трябва да признаем, че за да се подредят "елитите" на Велика Русия и да започнат да работят заедно за обща кауза, общото им мнение да стане недвусмислено и в съгласие с мнението на народа , необходимо е първият да говори.

Повечето от придворните нямат достатъчно смелост, но имат достатъчно политически инстинкт и страх да не отгатнат мнението му. Винаги, когато истината тържествува, е невъзможно да не се радваме. Но фактът, че справедливостта на придворните не зависи от техните вътрешни убеждения, а единствено от мнението на Върховния главнокомандващ, е много тъжен.

Русия се нуждае от повече такива, които са готови да отстояват патриотични позиции не сред "умерените хора в средата, а в челните редици. И не след като върховният вече си е казал думата, а по собствено желание. Пригожин беше точно такъв. Сега той не е с нас. Неприятно е да се мисли, че сред големите политици и лидери на общественото мнение сега е останал само Константин Малофеев.

Андрей Перла, Превод: ЕС, Поглед.инфо