Сделката за разширяване на групата БРИКС на водещи развиващи се страни изглежда блокирана след 11-часовите преговори, които са част от срещата на лидерите на страните членки в сряда. Това може да подкопае амбицията на блока да даде на „Глобалния юг“ по-голямо влияние в световните дела, предава Ройтерс.
Споразумението за разширяване на БРИКС, която в момента включва Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка, може да позволи на десетки заинтересовани страни да поискат приемане на фона на усилията на Пекин и Москва да я утвърдят като противовес на Запада.
Дебатът за разширяването е на първо място в дневния ред на тридневната среща на върха, която се провежда в Йоханесбург. И макар че всички страни членки на БРИКС изразиха публично подкрепа за растящия блок, има разделения сред лидерите по въпроса с колко страни членки и колко бързо да бъде разширена организацията.
Домакинът на срещата на върха, външният министър на Южна Африка Наледи Пандор, заяви в сряда, че лидерите на БРИКС са договорили механизми за обсъждане на нови страни членки.
„Договорихме се по въпроса за разширяването“, каза тя пред радио на нейното министерство. „Имаме приет документ, който задава указания и принципи, процеси за обмисляне на присъединяването на страни, които искат да станат членове на БРИКС… Това е много положително“, допълни Пандор.
Но представител на страна членка на БРИКС с пряка информация по въпроса заяви пред Ройтерс, че лидерите все още не са договорили окончателна рамка за приемане на нови страни.
Очакваше се споразумението да бъде прието след пленарна сесия в сряда, но запознатият източник заяви, че то е било отложено, след като индийският премиер Нарендра Моди е представил нови критерии за приемане на страни членки.
В отговор на въпрос за забавянето индийски представител, информиран подробно за разговорите, е заявил пред Ройтерс, че те продължават. „Вчера…Индия настоя за консенсус за критериите и по въпроса за имената на кандидатите. Има широко разбиране“, допълнил той.
Спънка в последната минута
Страните от БРИКС имат много различни по мащаб икономики и правителства, често с различни външнополитически цели, усложняващ фактор за блока, чийто модел за вземане на решения с консенсус дава на всяка страна фактическо право на вето.
Китай отдавна призовава за разширяване на БРИКС като средство за утвърждаване на многополюсен световен ред, който оспорва доминацията на Запада.
„Светът… навлиза в нов период на сътресения и трансформации. Ние, страните от БРИКС, трябва винаги да помним нашия основополагащ принцип да увеличим силата си чрез единство“, каза китайският президент Си Дзинпин в сряда.
Руският президент Владимир Путин, който е издирван съгласно международна заповед за арест за предполагаеми военни престъпления в Украйна и присъства на срещата на върха от разстояние, иска да покаже на западните сили, че все още има приятели.
За сметка на това Бразилия и Индия изграждат по-близки връзки със западните страни. Бразилският президент Луис Инасио Лула да Силва отхвърли във вторник идеята, че блокът трябва да се стреми към съперничество със САЩ и богатите икономики от Г-7.
Представител на страна от БРИКС коментира, че критериите за приемане, предложени от Моди, включват изискване страните кандидатки да не са подложени на международни санкции, което изключва потенциални кандидати като Иран и Венецуела.
Индийският премиер освен това настоява за изискване за минимален брутен вътрешен продукт на човек от населението. „Това са предложенията, които Моди отправи днес. Затова те се превръщат в известна спънка“, каза представителят.
Кой се надява на членство в БРИКС?
Над 40 страни са изразили интерес да се присъединят към БРИКС, от които 22 са поискали официално да бъдат приети, съобщават представители на Южна Африка.
Тези страни са много разнородни – от Иран до Аржентина, и са мотивирани основно от желание да изравнят играта на световно игрище, на което според мнозина те са в губеща позиция. Страните са привлечени и от обещанието на БРИКС за ребалансиране на световния ред.
