Според него основните неща, които са акцент на срещата тази година, са възможното разширяване на БРИКС и приемането на нови членове, както и подпомагането на икономическия растеж.
„По първата тема Южна Африка изявява желание за присъединяването поне като асоциирани членове на други африкански държави. По този начин страната затвърждава мястото си на регионален лидер на континента. Погледнато от друга страна, тя създава възможност за повече и по-добри условия в преговорите вътре в самия БРИКС", посочи доц. Маринов.
"По темата за икономическото развитие не само Република Южна Африка очаква много от тази среща. На върха участват лидерите на повече от 30 африкански държави. Това е свързано с възможностите за помощ за развитие, инвестиции и възможностите за създаване на нови и разширяване на търговските връзки между държавите от Глобалния юг“, допълва той.
Анализаторът припомня, че от самото зараждане на идеята за БРИКС е групата да бъде противовес на Г-7 и „в момента тя е именно това – организация на Глобалния юг, която е сходна с тази на Глобалния север“.
По думите на доц. Маринов съществува обаче огромна разлика и тя е че държавите в групата на седемте, които въпреки икономическата си мощ, заемат сравнително малък процент от територията и населението на света, БРИКС притежава 25% от сухопътната територия и над 42% от глобалното население.
„За разлика от началото през 2009 г., БРИКС притежава и над една трета от глобалния брутен вътрешен продукт”, подчерта анализаторът и потвърди, че останалите членове на групата обещаха на Южна Африка изключително голяма помощ. „Като започнем от обещанието на руския президент Путин за възстановяване на всички доставки на храна и стигнем до конкретни обещания за подпомагане на големи инфраструктурни проекти на континента“, посочи той.
Доц. Маринов обясни, че в последните 20 години в Африка се води тиха война за надмощие между старите колониални сили и САЩ, от една страна, и държавите от Глобалния юг – Китай, Индия, както и Русия. „Влиянието на Русия става все по-голямо не толкова от гледна точка на чисто политическо или военно присъствие, колкото във връзка с доброто отношение на африканците към Русия“, смята той.
