Извънредната ситуация на борда на станцията "Луна-25", за която стана известно в събота, се оказа фатална за апарата. Станцията навлезе в непроектна орбита и загина при сблъсък с повърхността на Луната, съобщи Роскосмос.

"Луна-25" трябваше да кацне на 21 август в района на Южния полюс на спътника на Земята. Но в събота, 19 август, около 14:57 московско време комуникацията с нея е била прекъсната, а мерките за издирване на устройството и възстановяване на комуникацията не са дали резултат.

С въпросите за изясняване на причините за загубата на станцията ще се занимава специално сформирана междуведомствена комисия, съобщиха от Роскосмос.

Ден преди това корпорацията призна, че по време на прехода към предкасадната орбита на борда на руската станция Луна-25 е възникнала аварийна ситуация, която не е позволила да се извърши маневрата с зададените параметри.

Беше казано, че специалистите от контролната група се опитват да разрешат проблема, но как случилото се ще се отрази на резултата от мисията, не беше уточнено.

Резултатът, за съжаление, не беше това, което се очакваше.

Луна-25 е първата експедиция до спътника на Земята за Русия от почти половин век (нейният предшественик беше изстрелян от СССР през 1976 г. и върнат на Земята с проби от лунен грунт). Изстрелването на станцията е част от първия етап от националната лунна програма, чието възобновяване обяви Владимир Путин по време на посещението си на космодрума Восточний през април 2022 г.

На 11 август от този космодрум на 11 август беше изстреляна ракетата Союз-2.1б с горната степен на Фрегат и станцията Луна-25.

Станцията навлезе в окололунна орбита на 16 август. И от 21 до 24 тя трябваше да кацне на Луната северно от кратера Богуславски на Южния полюс, където трябваше да изследва земята за лед.

Съобщава се, че всички системи на АМС работят нормално, а комуникацията с нея е стабилна. Тя успя да измери потоците от гама лъчи и неутрони, излъчвани от повърхността на естествения спътник на Земята, да установи параметрите на окололунната плазма и газова и прахова екзосфера, да предаде снимка на обратната страна на Луната, която изобразява южния полярен кратер Зееман, а също така откри въздействието на микрометеорит, принадлежащ към метеорния поток Персеиди.

Но тогава нещо се обърка...

Разбира се, ще преодолеем всички трудности. Но провалът на мисията в такъв важен исторически момент все още е много разочароващ.

Както стана известно, един от научните ръководители на космическите изследвания в СССР, 90-годишният академик Михаил Маров, се озова в Централната клинична болница (ЦКБ), след като научи за катастрофата на апарата Луна-25.

„Под наблюдение съм. Как да не се притеснявам, това до голяма степен е въпрос на живот. Всичко е много трудно. Но нищо, надявам се да се справим, че ръководството на Роскосмос ще има желание, дори съзнателна нужда да повтори този експеримент“, каза Маров.

Държавната дума вече призова Роскосмос да анализира всички обстоятелства около инцидента и да ги вземе предвид при работата по следващата станция.

„По отношение на Луна-25 е редно да си припомним мъдрия афоризъм „Не греши този, който не прави нищо“. Между другото, той има продължение: "Не се страхувайте да правите грешки - страхувайте се да повтаряте грешки."

Роскосмос трябва да извърши задълбочен анализ на всички обстоятелства на инцидента и да ги вземе предвид при работата по Луна-26 “, написа депутатът от Държавната дума Антон Горелкин в своя канал в Telegram.

Струва си да припомним, че вътрешната програма за изследване на Луната е предназначена до 2040 г. и включва три етапа: "Сали", "Аванпост" и "База".

Първият, който обхваща периода от 2021 до 2025 г., включва създаването на базов модул за окололунна станция, тестване на перспективния пилотиран космически кораб „Орел“ и безпилотни полети около Луната на него.

Освен това през този период се планира да се изследва Луната с автоматични станции от серията Луна (25, 26, 27 и 28), както и да започне изграждането на свръхтежката ракета Енисей за пилотирани полети до Луната на втория етап.

Как катастрофата на Луна 25 ще се отрази на тези планове?

Този въпрос беше адресиран до „СП“ от ръководителя на отдела за изследване на Луната и планетите на Държавния астрономически институт на Московскияи държавен университет „Щернберг“, доктор на физико-математическите науки Владислав Шевченко:

- Какво се случи там от техническа гледна точка, не мога да кажа. Всичко беше много добре. Буквално няколко дни преди връзката със станцията да бъде загубена, разговарях със специалисти от Института за космически изследвания, те казаха, че „всичко върви добре“.

Сега се оказва - няма станция ... Експериментът, с който бяха свързани толкова много надежди, се провали.

От друга страна, какво искате, ако толкова години ръководството на Роскосмос не е обръщало внимание на този проблем. Да, сега сме в ситуация, в която наистина кацането на лунната повърхност е проблем.

В тази сфера съм от 60 години. И също така си спомням специалистите, които управляваха съветските Луноходи. Но това поколение си отиде. Тоест не става въпрос само за технологично развитие, няма кадри.

"СП": Защо мислите, че Русия се нуждае от лунна програма?

— Всички страни засилват усилията си да се придвижат още повече в изследването на Луната. Защото Луната може да бъде източник на много ресурси, които са необходими за развитието на нашата цивилизация.

На Земята минералите могат да бъдат разработени с течение на времето, но те са на Луната. Освен това те продължават да се натрупват, тъй като липсата на атмосфера позволява на комети и астероиди да падат върху лунната повърхност. А кометите и астероидите съдържат преди всичко редкоземни метали и съединения, без които е невъзможно развитието на технологиите и технологиите на Земята.

Това е, което привлича лунните изследователи. В китайската програма например е записано така: целта е изследването и разработването на Луната и ресурсите.

Програмата Artemis, която обедини САЩ и Европейската космическа агенция, също постави като своя задача през следващите пет години да започне изследването на Луната в това отношение.

Искам да се надявам, че ще се движим по някакъв начин в тази посока, въпреки днешния провал.

"СП": И какъв лед искахме да намерим там?

„Точно това щяха да открият. Факт е, че дистанционни проучвания показват, че именно в субполярните кратери на южния регион има огромни - милиони тонове - подповърхностни отлагания от воден лед.

Въпросът е къде? В края на краищата, ние все още знаем от ученическите времена, че Луната е сух обект, където няма вода. И изведнъж тя се появи там. Това всъщност е въпрос на фундаментална и приложна наука.

Тъй като, ако говорим за развитието на спътника на Земята, тогава, първо, тези находища на вода могат да играят решаваща роля в изграждането на лунни бази.

Отново, Луната може да бъде някакъв обект, от който в бъдеще ще бъде възможно да се извършват, да речем, полети до Марс. Не от Земята, а от Луната.

Но засега не знаем със сигурност дали тази вода съществува и какъв вид е тя.

Това като цяло е широко понятие. Това не е само H20, той може да съдържа различни примеси. И дори такава, че тази вода, грубо казано, не може да се пие. Но тези примеси могат да показват природата на тази вода, откъде е дошла.

"СП": А какви са вариантите?

- Сега смятаме, че е донесена от комети, паднали на лунната повърхност. А кометите идват или от покрайнините на Слънчевата система, или извън нея. Такива случаи са малко, но ги има.

Вие сами разбирате какво е субстанцията да се вземе, грубо казано, това е да напреднете много в концепцията за природата и нашата слънчева система, и вселената като цяло.

Е, в тази връзка сега ще се надяваме на индийската станция Чандраян-3, която по принцип трябва да повтори програмата Луна-25.

Ръководителят на Института за космическа политика Иван Моисеев от своя страна предположи, че проблемите с двигателя могат да доведат до смъртта на космическата станция:

- Но докато не се направят официални изводи за причините за инцидента, няма смисъл да се градят прибързани заключения върху предположения.

Отново, трудността на кацането е, че е невъзможно да се определи качеството на повърхността от Земята на мястото, където устройството ще кацне. Несигурността на релефа засяга и е доста трудно да се настрои автоматизацията.

Срамно е, разбира се. Особено след като някога имахме технологията, знанията и компетентността да кацнем на Луната. Едно време ги правихме много и много сложни. И почвата е доставена от Луната - операцията също е много сложна.

Сега интересът към Луната е повишен в много страни. Щатите, например, ще направят пилотирано кацане след няколко години. Но едва ли ще успеят - тоест след три-четири години.

Китай през 30-те се готви да приземи човек. Много правителства и частни компании провеждат изследвания с помощта на безпилотни превозни средства, като нашата станция Луна 25, но предимно орбитални.

Между другото, не сме първите, чийто опит за кацане на Луната се провали. Наскоро бяха направени няколко опита за кацане на повърхността на Луната, но никой освен китайците не успя. Опитах Япония, Индия, Израел - всички неуспешно.

Сега индийският космически кораб Chandrayaan-3 е в ход, той също трябва да кацне в района на южния полюс на Луната.

Между другото, целият шум около Луната започна с факта, че през 2009 г. индийците откриха вода на Южния й полюс от орбиталния си спътник. На Земята, да кажем, това е тривиално нещо, но в космоса става много ценно.

В бъдеще - след 30-40 години - има икономически смисъл да се добива вода на Луната и да се преработва в ракетно гориво. И съответно тези, които ще изпреварят в тази посока, ще получат своите дивиденти по отношение на развитието на космическото пространство.

Светлана Гомзикова, коментират Владислав Шевченко, Иван Моисеев, Превод: СМ, Поглед.инфо