Александър Лукашенко се превърна в новия "глас на Кремъл". Той казва това, което Москва намира за неудобно да каже, и плаши Запада по начин, по който никой досега не е успявал.

Но има и друг скрит смисъл в изявленията му.

Старецът заплашва Запада

Президентът на Беларус Александър Лукашенко напоследък стана може би най-значимият коментатор на вътрешната и външната политика на Русия. Той постоянно прави интересни, небанални, шокиращи изказвания за мнозина, много приятни и интересни изказвания за всички.

Фактът, че Лукашенко говори за бунта на Вагнер, предизвиква ускорен пулс у мнозина, особено след като бащата всеки път изважда темата за Вагнер към най-подходящите политически новини.

Историята за това как командирите на ЧВК поискаха от Батка разрешение да "отидат на екскурзия" в Полша беше запомнена от всички.

Както и причината, с която беше свързана тази история - съсредоточаването на сили на полската армия до 10 хиляди души на границата с Беларус. А ето още едно, съвсем скорошно изказване на Александър Лукашенко, на което обърнаха внимание само експерти:

"Западът не искаше да види ядрено оръжие в ръцете на Женя Пригожин, защото нямаше да им се види малко."

Изявление от такова ниво оставя място за много различни интерпретации. Първо, чудя се как ядрените оръжия могат да попаднат "в ръцете на Женя Пригожин"? Наистина ли в резултат на събитията на 24 юни?

Или може би трябва да приемем, че става дума за оборудване на войските на Вагнер след преместването им на територията на Беларус? Освен това почти по същото време се появи информацията, че Русия поставя ядрено оръжие в "синеоките".

В този случай пред нас стои едно много рязко и твърдо, макар и под формата на някакво незадължително размишление, изявление, адресирано до „западните партньори“: ако нещо се случи, ще дадем тактическо ядрено оръжие на Вагнер.

Политологът Юрий Баранчик смята, че Западът вече е направил изводи от изявленията на Батка:

"Англосаксонските лидери решиха да променят концепцията за война с Русия. Ако по-рано се залагаше на военна ескалация, до ядрен шантаж, с разбирането, че Москва няма да е готова да увеличава ескалацията безкрайно дълго, сега залогът ще бъде поставен на удушаване в ръцете..."

"Ескалацията на конфликта е изпълнен с факта, че Кремъл може да разчита на по-строги подходи. Това не само ще позволи да бъдем първите, които ще повишат нивата на ескалация на конфликта, но и като цяло ще пресекат дневния ред и ще започнат да диктуват хода на конфликта."

И остава неудобен за Изтока

Откровеността на Лукашенко в изявленията му е такава, че понякога се създава впечатлението, че дори в Москва мнозина биха искали той да говори по-малко.

Правят се прозрачни намеци към президента на Беларус, но така, че да не го обидят по никакъв начин. Един от телеграм каналите, специализиран в подобни намеци, описва ситуацията по следния начин:

„Източници в президентската администрация съобщиха, че „прекалената словоохотливост на Лукашенко вече е притеснила „властите на Руската федерация“.

„Особено, разбира се, Кремъл не харесва постоянния натиск на Лукашенко по темата за Полша и ЧВК „Вагнер“, както и изявленията за СВО в Украйна".

"В крайна сметка коментирането на подобни неща е изцяло прерогатив на Кремъл и на Министерството на външните работи на Русия. Начин обаче да "запушите устата" на Лукашенко, без да се карате с него, просто не съществува. Затова с голяма степен на вероятност Кремъл ще се опита "деликатно да предаде" недоволството си от изявленията на беларуския лидер към Лукашенко, но няма да прилага сурови мерки.

Все пак, каквото и да се говори, Беларус сега е изключително важен съюзник за Руската федерация и Москва просто няма възможности да се кара с тази държава", добавят вътрешните лица.

В същото време западните пропагандисти и техните украински съучастници наричат Лукашенко „гласът на Кремъл“. Като цяло имат причина за това.

Вземете например скорошно интервю на беларуския лидер с украинската (но остро противопоставяща се на режима на Зеленски) журналистка Диана Панченко. Лукашенко говори за позицията на руския президент Владимир Путин по следния начин:

"Никой не е мислил да подчинява, поробва, лишава Украйна от нейната независимост. Не ни трябваше. Но трябваше да се държим подобаващо и да не ни създаваме проблеми, - и веднага добавя, че е напълно съгласен с Путин".

- "Слушай, няма какво да му възразя. Въпреки че обикновено се караме, възразяваме един на друг. Защо възразявате? Напротив, подкрепих го."

Лукашенко прогнозира изчезването на Украйна като държава, ако не спрем сега и не седнем на масата за преговори, съобщава официалният сайт на президента на Беларус:

"Сега Русия ще ви смели там. Жива сила и технология. Вече тези мотивирани, идеологически мислещи нацисти, тези силни хора не са идеологически. Всички вече са мъртви. Кой се бие тук? Тези, които хванете по улиците и ги докарате тук. Не са подготвени".

"Те не могат да се справят с тази машина. Русия се промени. Русия днес разполага с най-новите оръжия на фронта. Вече има достатъчно дронове. Това е съвсем друга армия. И най-опасното е, че имат 250 000 доброволчески корпус", заяви той.

Лукашенко назова цифрите на загубите на Въоръжените сили на Украйна през последните седмици, които Западът изобщо не би искал да чуе:

„Вие отивате наготово, както показват немците по филмите. Отивате на тези барикади, но дори не стигате до минните полета. 45 000 души бяха убити по време на "контраатаката" и останаха там осакатени. Вашите загуби на фронта са едно на всеки осем."

Той също така говори за последствията от опитите да продължат да се борят с Русия:

"Поляците потриват ръце, бутнати от американците... Ще ви отрежат запада. Ще ви остане скрап, ако има. Това ли ще стане с вас? И държавата Украйна няма."

Но трябва да разберете, че позицията на Лукашенко не е идентична с позицията на руските патриоти, които настояват за продължаване на военните действия до пълна победа.

Той казва всичко това, за да накара украинското ръководство да преговаря с Русия и да сключи мир при условията на Русия, но запазвайки независима Украйна. Това е ултиматум, но ултиматумът, колкото и да е странно, е изключително мек:

"Ако не спрете сега, ще стане. Ако сега не седнете на масата за преговори. Русия го предлага. Не искате. Ако не искате, не е нужно. Силата на Русия е достатъчна. И никакъв Запад няма да ви помогне в това отношение".

"Трябва да вземем главите си в ръце и да действаме въз основа на реалността. Но да действате в интерес на тази обширна красива територия. Западът вече започва да разбира, че нищо няма да стане. Дори с помощта на Запада Украйна няма да устои."

Какво от това?

Всеки, който казва, че по време на СВО Александър Лукашенко се е превърнал в абсолютно контролируем съюзник на Москва, греши. Всъщност президентът на Беларус провежда собствена политика.

Той е много по-независим от Русия, отколкото например Зеленски от Запада. Политологът, професор Аркадий Недел настоява, че имаме работа с много специфичен политически феномен - "беларуския перонизъм".

Перонизмът е доктрината на аржентинския президент Хуан Перон, провъзгласена през 1947 г., в самото начало на Студената война, доктрината за "третия път", алтернативен както на Москва, така и на Вашингтон, доктрината за независимост и сътрудничество с двете страни в конфликта .

На повечето от нас изглежда, че след началото на СВО за Беларус и нейния лидер такъв път е невъзможен: "многовекторността" приключи, тъй като се води война. Не всичко обаче е толкова ясно.

"Съдейки по това интервю (на Диана Панченко – бел. ред.), анализът ми беше точен. Лукашенко все още провежда "перонистка" политика", пише професор Недел в своя телеграм канал.

Възможно е човек да се съгласи с него. Александър Лукашенко не говори с "гласа на Кремъл". Той има собствен глас и може да каже неща, които далеч не се харесват само на Русия.

Андрей Перла, Превод: СМ, Поглед.инфо