Военните стратези на САЩ и НАТО са научени, че решаващата част от една война се състои във фазата на основните бойни операции. Американските войни след 11 септември и войната в Украйна доказаха, че това не е така. По-скоро използването на сила по време на основните бойни операции и след това заедно формират необходимите и достатъчни условия за постигане на стратегическите политически цели на една война.
За САЩ и другите съюзници в Украйна това означава пълен ангажимент за навременни доставки на това, от което се нуждае украинската армия, за да успее в контранастъплението си. Това означава също така еднакъв ангажимент за организиране на всичко необходимо за преминаване от края на основните бойни действия през преходната стабилност към трайна политическа, икономическа ситуация и ситуация на сигурност в региона. Без двете стратегическите цели нито на Украйна, нито на съюзниците ще бъдат постигнати.
Целите на администрацията на Зеленски за политически суверенитет и териториална цялост, позволяващи самоопределение и икономически просперитет, няма да бъдат постигнати само чрез борба за изтласкване на руските войски от украинска земя. В стратегически интерес на съюзниците е също така да продължат да предоставят помощ и подкрепа, за да помогнат на Украйна да победи Русия.
Помощта, която САЩ, НАТО и други съюзници оказват, спомага за охраната на границите на НАТО, възпира ескалацията и разширяването на войната, предотвратява появата на анархистичен свят, в който незаконната агресия се превръща в норма, и създава условия за търсене на отговорност от Владимир Путин и Русия за множеството чудовищни военни престъпления.
Победата в Украйна е форма на възпиране, от която и Америка, и НАТО ще извлекат стратегическа полза.
За постигането на стратегическите цели на Украйна, Америка и НАТО в областта на политическата война ще бъде необходима някаква форма на международна военна сила – която може да създаде стабилност в периода непосредствено след приключването на основните бойни действия, както и да създаде условия за дългосрочна сигурност, дипломация, хуманитарна помощ, икономическо и фискално възстановяване – доста време след приключването на основните бойни действия.
Тези международни сили за стабилност ще бъдат необходими и за разделяне на силите и наблюдение на изтеглянето на Русия, за осигуряване на подходяща среда за разследване и документиране на мащабните и ужасяващи руски военни престъпления, за осигуряване на безпрепятствено придвижване на завръщащите се бежанци и евакуирани лица, за социално/политическо възстановяване в Украйна и региона, за подпомагане на разминирането, за намаляване на потенциала за корупция и за предотвратяване на използването от Русия на „отричани“ сили, като нейните части за специални операции, наемици и престъпни банди, за подклаждане на нестабилност.
Видовете задачи, описани по-горе, обикновено се разбират погрешно като „следвоенни“ операции. Но те са в голяма степен част от всяка война; те просто се случват след края на основните бойни действия. Истинското мерило за полезността на силата, както ни напомня генерал сър Рупърт Смит в „Полезността на силата“, е „дали смъртта и разрушенията служат за постигане на … политическата цел, за която е била предназначена силата“.
Тази реалност е неясна за повечето американски военни и цивилни стратези. В продължение на повече от три десетилетия общата представа за войната за тях е, че войната е бърза, решителна операция, пример за което са инвазията в Панама (декември 1989 г. – януари 1990 г.) и Първата война в Персийския залив (август 1990 г. – февруари 1991 г.). И двете операции бяха извършени бързо и решително и с минимални жертви. Тези операции се превърнаха в американския модел на война, в стандарт, по който се измерваха всички войни. Проблемът е, че този модел е мит.
Технологиите, появили се в средата и края на 1990-те години, вдъхновиха учени, стратези и лидери – някои от тях в униформа – да разпространят фалшивото убеждение, че природата на войната се е променила. Някои привърженици дори смятаха, че информацията ще бъде толкова точна и повсеместна, че мъглата на войната ще се разсее, слагайки край на несигурността и двусмислието.
Този модел дефинира войната твърде тясно: основни бойни операции, бойни действия, които са конвенционални, технологично усъвършенствани, бързи и решителни. Всички останали видове употреба на сила бяха „невоенни“ и им се приписваха евфемистични наименования като „военни операции, различни от война“, „операции по поддържане на мира“, „операции по налагане на мира“, „антитерористични операции“, „операции за стабилизиране“, „изграждане на нации“, „операции за хуманитарна помощ“, „операции в сивата зона“ или „война в сянка“.
Тогава реалността проговори: Американските войни след 11 септември не се вписваха в модела, въпреки че се опитвахме да го прилагаме. В сравнително бърз набор от големи бойни операции САЩ освободиха Афганистан от талибанското правителство и разгромиха Ал Кайда. Когато тези операции приключиха, в съзнанието на мнозина войната беше приключила. Това, което последва, по дефиниция не беше „война“.
Така стратегията и вниманието на САЩ загубиха фокус и войната се проточи. В крайна сметка САЩ се оттеглиха, а талибаните се завърнаха. Същият подход беше приложен и при първоначалното нахлуване в Ирак. Кампания от бързи големи бойни операции унищожи армията на Саддам Хюсеин. Отново в съзнанието на твърде много хора войната беше приключила и това, което последва, беше „не война“.
Американската стратегия се колебаеше, увеличаването на войските през 2007-2009 г. предотврати поражението и предложи на американските лидери потенциален успех, но САЩ се оттеглиха, за да се върнат няколко години по-късно, оставяйки Ирак в най-добрия случай като крехък и незавършен успех.
И в двата случая една от основните причини за провала на Америка беше, че нейният модел за използване на сила за постигане на стратегически политически цели (т.е. война) беше недостатъчен. Слабото стратегическо представяне на Америка в Афганистан и Ирак е от значение. Тези провали на САЩ – както и слабият отговор на САЩ на първоначалното незаконно нахлуване на Путин в Украйна през 2014 г. – допринесоха за убеждението на Путин, че може да му се размине втората агресия срещу правителството и народа на Украйна през 2022 г.
Спечелването на войната в Украйна има още по-голямо значение. Изходът от тази война ще повлияе на вида на света, който ще се появи: такъв, в който уважението към международните норми се запазва, или такъв, в който в Европа и на други места ще пламнат още „Украйна“. В дългосрочен интерес на Америка е да насърчава първото и да предотвратява второто.
Войната е изпитание за волята и изисква обучение. Американската воля е подложена на изпитание във войната в Украйна. И следващите месеци ще покажат дали американските стратези са се поучили от грешките на войните след 11 септември или ще ги повторят. Залогът е твърде висок, за да се провали тестът или да не се вземат поуки.
Превод е-вестник
Джеймс М. Дюбик, доктор на науките, пенсиониран генерал-лейтенант от армията на САЩ, е старши научен сътрудник в Института за изследване на войната. Той е изпълнявал командни и оперативни функции в Босна, Хаити и Ирак и е обучавал военни сили в много страни.
