Украйна поиска Европейският съюз да премахне частичната забрана за внос на селскостопанска продукция след 15 септември. Това стана по време на среща между украинския президент Володимир Зеленски и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в Атина.

В гръцката столица се проведе неформална среща на страните от Западните Балкани и ЕС, на която поканени като кандидати за членство в общността и Молдова и Украйна.

"Важно е да се възстанови пълноценната безмитна търговия между Украйна и ЕС и да се осигури свободен достъп на украинския селскостопански износ до цялата територия на единния пазар", коментира Зеленски по време на срещата си, цитиран от пресслужбата на украинското президентство.

Европейската комисия позволи на пет съседни на Украйна държави, включително и България, да , сред които пшеница, слънчоглед, рапица и царевица. Полша, Румъния, Словакия, Унгария и България се оплакаха, че вносът на тези стоки, чиято цена е по-ниска, е заплаха за собствения им селскостопански сектор. От Брюксел се съгласиха на ограничение на вноса, но транзитът на украинската продукция е свободен.

Изключението беше въведено през май и беше удължено в началото на юни. Крайният срок за действие е 15 септември и повечето държави от ЕС не са съгласни ограничението да продължи. Полша обаче коментира, че може едностранно да ограничи вноса, рискувайки санкции от ЕК, тъй като така ще бъде нарушено правилното функциониране на единния европейски пазар.

По време на срещата си с Урсула фон дер Лайен украинският държавен глава е дискутирал още и ситуацията в Черно море и новите зърнени коридори, както и препоръките на ЕК към Украйна относно бъдещото членство в общността. Страната трябва да получи междинна оценка за усилията, които полага във връзка с европейската си интеграция през октомври.

Междувременно ЕК отпусна поредния транш от макроикономическата помощ за Украйна в размер на общо 18 млрд. евро за цялата 2023 година. Киев ще получи 1,5 млрд. евро за стабилизиране на икономиката и така от началото на тази година общността е отпуснала общо 12 млрд. евро. за страната по тази схема. Преглед на изпълнението на изискванията за получаване на средствата от 25 юли показва важен напредък по осигуряване на финансова стабилност, подобряване на енергийната ефективност, стабилизиране на газовата мрежа и върховенството на закона, посочват от Брюксел.

Сигурността в Черноморския регион и зърнените коридори бяха обсъдени и в отделен разговор между Зеленски и премиера на Хърватия Андрей Пленкович, който потвърди готовността за транспортиране на украинско зърно през Дунав до Адриатическо море. Двамата са обсъдили още и военна подкрепа, отпускана от Хърватия, включително и средства за разминиране. Загреб ще бъде домакин на международна среща, посветена на разминирането през октомври.

Една от най-очакваните срещи на Зеленски в Атина обаче беше анонсираният още снощи (21 август) разговор с президента на Сърбия Александър Вучич. Сърбия е един от последните съюзници на Русия в региона. Предишната до голяма степен протоколна среща между двамата - по време на срещата на върха на Европейската политическа общност в Молдова, донесе остри критики към Вучич в родината му.

От краткото съобщение от пресслужбата на Офиса на украинския президент става ясно, че сега двамата са заявили взаимната подкрепа за териториалната цялост и суверенитета на страните си (Украйна не е признала независимо Косово), както и различни аспекти на регионалната сигурност и предизвикателствата пред европейското членство на двете страни. Зеленски е уведомил своя сръбски колега за хода на бойните действия в Украйна.

В Атина Зеленски разговаря още и с българския премиер Николай Денков, с когото също е дискутирал сигурността на зърнените коридори в Черно море. Денков е посочил, че с решение на Министерския съвет България ще достави 100 бронирани машини от активите на Министерството на вътрешните работи (МВР) за Украйна, но се очаква ратификацията на решението от Народното събрание. Депутатите са в отпуск до началото на септември.

По време на срещата си със Зеленски президентът на Черна гора Яков Милатович съобщи, че страната му се присъединява към инициативата на Г-7 и ще даде гаранции за сигурността на Украйна. Двамата са обсъдили още и бъдещото членство на Киев в Алианса, формулата за мир на Зеленски и участието на черногорския президент на започващата утре (23 август) Кримска платформа - форум за възстановяването на полуострова.

Украинският президент благодари на своя гръцки колега Катерина Сакеларопулу за подкрепата, която Гърция оказа на бежанците от военните действия в Украйна. В страната беше открит и център за рехабилитация на деца, пострадали от руската агресия.

Преди ден гръцкият премиер Кириакос Мицотакис съобщи, че Гърция ще участва в възстановяването на Одеса, а Зеленски допълни, че Атина ще обучава украински пилоти за F-16.