Новата война в Африка изглежда е отложена. Въпреки ясното желание на Франция да се намеси със сила в Нигер, нейната бивша колония, Париж ще трябва да откаже това. Макрон получи шамар не от кой да е, а от най-близкия си съюзник САЩ. Защо Вашингтон направи късо съединение на френския империализъм?

Изглежда гордиевият възел в Нигер няма да бъде развързан по начина, по който първоначално беше замислен, при това не от тези, които готвеха силово решение на проблема.

Нека накратко да припомним съдържанието на предишната поредица: превратът в Нигер лиши от власт президента Мохамед Базум, който де факто водеше политика, изгодна както на бившата метрополия – Франция, така и на САЩ, които имат свои геополитически и , не на последно място, икономически интереси в тази част на света.

Западни военни бази под претекст за борба с тероризма, проектът за транссахарски газопровод, който в бъдеще трябва да донесе милиарди долари, добив на уран в интерес на френски компании, секретната база на ЦРУ в Дирку, която веднъж беше спомената от „Ню Йорк Таймс“, където, разбира се, не щадят стомаха си в борбата си срещу терористите. Комбинацията от всички тези фактори прави Нигер, просяк дори по африканските стандарти, важна клетка на дъската на геополитическата игра. И, разбира се, президентът Базум беше наясно с това.

Очевидно обаче той не беше първият и не последният лидер, който в преследване на успех със западните господари изгуби от поглед ситуацията вътре в страната. Защото, когато военните го изхвърлиха, населението не изрази много скръб, а напротив, приветства с ентусиазъм промените. Да, дори излизаха на площада с руски знамена.

Причините лежат на повърхността: дори западните медии изтекоха информация за това колко прекрасно живеят властите в Нигер за сметка на своите западни съюзници и какви луксозни имения, например, представители на същите тези власти са си построили в модния квартал на столицата , което обикновените жители язвително нарекоха „Които крадат“. Ясно е, че народ, за чиито граждани щастието е да получават заплата от около 45 евро на месец, не изпитваха никаква любов към собствениците на имения и възторжено приеха новината, че властта им е свършила.

Тук обаче мнението на хората коренно се размина с мнението на колективния Запад, който инвестира милиони точно в тези корумпирани политици, които действаха в негови интереси, тачеха ги и ги лелееха, а сега изведнъж се оказа, че всичко е било напразно. Освен това в съседните на Нигер страни - Мали и Буркина Фасо - също наскоро се случиха военни преврати, след което новите правителства се насочиха към приятелство с Русия, а френските войници, които бяха на територията на техните държави, бяха изгонени.

След униженията в Мали и Буркина Фасо поредният шамар в Нигер се оказа твърде много дори за Макрон. Подобно на героя на Булгаков, той заяви, че е регистриран на 16 аршина и ще седне на тях, каквото и да се случи. Преведено на френски - че френските военни няма да напуснат никъде, защото сегашното правителство на Нигер е незаконно, не е платено от Франция и следователно е невъзможно да се изпълняват неговите заповеди. В същото време срещу Нигер беше пуснат маховик от санкции - от финансови до спиране на тока, който страната получава от съседна Нигерия.

Междувременно Франция започна спешно да извежда своите граждани от Нигер, а регионалната асоциация ЕКОВАС постави ултиматум на новите власти и даде да се разбере, че няма да спрат с намеса - разбира се, единствено с цел възстановяване на демокрацията от желания модел . Разбира се, съвпадението на реториката на ЕКОВАС с изявленията на Франция е чисто съвпадение и като цяло ЕКОВАС се грижи за мира и общия просперитет и не обслужва западните интереси в региона.

Вече френските медии, които си поставиха за цел да оправдаят предстоящата война в очите на миряните, повториха сто хиляди пъти мантрата „демократично избран президент Базум“ и се позоваха на член от закона, който позволява на ЕКОВАС да се намеси военно. Още в американската преса се появи писмо, подписано от арестувания Базум, в което той призовава за помощ и всъщност оправдава предстоящата намеса, а неговият съветник Риса Аг-Була даде интервю за „Монд“, в което заяви, че поддръжниците на президента са "готови за война".

„Ако конституционният ред в Нигер не бъде възстановен чрез намеса и ако президентът Базум не бъде освободен, страните от ЕКОВАС напълно ще загубят властта си в Африка, а Западът ще загуби Сахел. Това е изключително сериозно“, каза съветникът.

Въпреки това, ако Франция бързо реши позицията си и разчиташе на предстоящата намеса чрез пълномощник, американците предпочетоха да направят ход с топа и изпратиха Виктория Нюланд в Нигер за преговори. След разговор с бунтовническите генерали Нюланд каза, че преговорите са се оказали "сложни" и не могат да бъдат извлечени повече подробности от нея.

Въпреки това има някои любопитни обстоятелства. По-специално сдържаността на американските служители и точното отразяване на темата в американските медии. Основното доказателство, че може да се мине и без намеса, която може да се превърне в мащабна война в региона, е това, което пишат френските медии.

Красноречивото заглавие „В Нигер хунтата се възползва на различията между Франция и САЩ“ предшества аргумента, че „Вашингтон заема по-малко твърда позиция спрямо превратаджиите“ и „се противопоставя на военната намеса на страните от Западна Африка“.

Освен това. Според „Льо Фигаро“ Вашингтон "ще установи диалог с превратаджиите", поставяйки "стабилността на региона" в свой приоритет. За това, което френското външно министерство вече шушука, че „с такива приятели няма нужда от врагове“.

Това не означава, че Вашингтон няма да подкрепи намесата при никакви обстоятелства. Събитията се развиват и е напълно възможно да се случи нещо (например атака срещу американска база в Нигер), което да принуди американските власти да дадат категоричен отговор. Но разликата в подходите е очевидна: докато правителството на Макрон заплашваше и разпалваше страстите, американците предпочитаха да използват други механизми и най-вече се опитваха да намерят общ език с победителите. Защо не, ако например се държат коректно с американците и обещават да се съобразяват с техните интереси? А Базум - един африкански президент повече, един по-малко - каква е разликата?

И не е изненадващо, че Франция е толкова нервна: ако американците в Нигер постигнат укрепване на позициите си, тогава някой неизбежно ще трябва да се премести. И този някой е преди всичко самата Франция с нейните претенции за зони на влияние в Африка, които съвпадат с нейните бивши колонии.

Загубата на влияние не е просто отметка в геополитическия тефтер, това е и бизнес, и контрол върху природните ресурси, и човешките ресурси, и много повече. И най-важното: жалко е да загубиш от врага - или от този, когото в момента смяташ за свой враг.

Но когато собственият ти съюзник те победи, това е наистина лошо. Остава отворен въпросът доколко Франция е готова да се примири с подобна ситуация и дали съзнателно ще ескалира в региона, за да обърка картите на САЩ. Но както на всеки друг въпрос, животът със сигурност ще даде отговор и на този.

Превод: В. Сергеев