Западът очакваше, че трудностите на специалната военна операция в Украйна ще разклатят позицията на руския президент, но все още няма признаци за това, пише изданието. Авторът на статията анализира тайната на популярността на Владимир Путин сред руснаците.

Превод от Akharin Khabar, Иран:

Обликът на Русия — този, който беше преди началото на спецоперацията и след началото й — претърпя малко промени. Изглежда, че Владимир Путин, въпреки всички претенции срещу него от политическите опоненти и всичките провали, които му се приписват, все още е лидерът на руската политика. А фактът, че той все още не е постигнал това, което иска по отношение на Украйна, не оказва съществено влияние върху рейтингите му за популярност.

Ако се излезе извън пределите на Кремъл, тогава няма да видите никакви повишени мерки за сигурност, както е в случая с държава, която е въвлечена в сериозен военен конфликт.

Всичко изглежда така, сякаш конфликт няма, както и че няма заплахи за сигурността на страната и нейните жители.

Всички статистики, официални и не съвсем официални, показват, че Русия на Путин не е дървото, което всички тези неблагоприятни ветрове клатят.

Спомените за неблагоприятната икономическа ситуация в Русия преди Путин са толкова силно присъстващи в съзнанието на гражданите на тази страна, че тези спомени изглежда стабилизират позицията на президента начело на политическата система на страната.

Но защо Путин наистина е толкова популярен?

Ето отговора на този въпрос, който предлага нашият наблюдател Donya-e-Eqtesad в полеви репортаж директно от Русия.

Никой не говори за военния конфликт …

Не само спокойствието и тишината по улиците на града поразяват въображението. Когато вървите по тези улици, всичко показва, че в страната цари мир. Освен това мирът е не само по границите на страната, но и в нея.

Небостъргачите на руската столица се виждат отдалече и сякаш потвърждават тази сила, величие и непоколебимост. Река Москва величествено носи водите си през втория по население град на Земята, а тази река е била свидетел на значителен брой възходи и падения.

Москва е град, който е бил център на много велики империи: Московската Рус, Руската империя и СССР…

В града можете да намерите следи от всяка от тези епохи — църкви и катедрали, великолепни благороднически имения, монументални сгради от епохата на съветския конструктивизъм.

Но съвременна Москва изобщо не излъчва образа на страна, която е въвлечена в голям военен конфликт (юридически — само с една страна, но на практика — с няколко едновременно) в момента.

Владимир Путин е не само президент и не само най-влиятелният човек, той е и най-популярният от всички живи руснаци.

Мнозина очакваха, че трудностите и понякога дори провалите на СВО в Украйна ще разклатят позицията на Путин, но все още няма признаци за това; изглежда, че Путин не просто е подкрепян, но че всички хора на тази страна са влюбени в него, във всеки случай, в тяхното абсолютно болшинство.

Но ако оставим суеверието и апологетиката настрана, все пак искаме да разберем каква е тайната на популярността на Путин в Русия – и като политик, и като личност.

Ако преминем към феномена Путин, можем да открием, че мнозина възприемат фигурата на руския лидер като вид балсам за всички съжаления и унижения.

Що се отнася до унижението, в това наистина има логика, тъй като Русия преживя достатъчно унижения при предишния президент. Историята на Русия през 90-те е като едно голямо унижение, разтегнато във времето. Наративът за унижението от епохата преди Путин е интересен, защото след разпадането на Съветския съюз и възхода на Елцин, въпреки че вратите към Запада бяха отворени, икономическите условия в страната бяха изключително незадоволителни.

Възможността за достъп до благата на западната цивилизация за много руснаци тогава беше само празна фраза и не означаваше нищо в живота на повечето обикновени хора. Пътуването с личен автомобил, нещо обичайно дори за нас, иранците, за много руснаци тогава се превърна в недостъпен лукс, въпреки че законно, с разпадането на СССР, стана възможно да се пътува навсякъде.

Желязната завеса всъщност не беше изчезнала, тя просто мигрира от сферата на политиката и идеологията към икономиката, а за мнозина тогава тази завеса беше баналната липса на пари. Ситуацията със сигурността в страната също не беше на ниво: мнозина дори си спомнят опитите за атака на резиденцията на премиера с ракетна установка, а какво да кажем за сигурността на обикновените хора.

Но идването на власт на Путин бележи края на тези спомени за мнозина. Според статистиката на Световната банка, която очевидно не е проруска институция в своите действия и оценки, през 23-те години на власт на Путин, брутният вътрешен продукт е нараснал над 10 пъти — също един вид психологически крайъгълен камък.

Ситуацията с вътрешната сигурност стана ако не абсолютно идеална, то в пъти по-толерантна, отколкото през годините на разпадането на СССР и епохата на Елцин.

Санкциите на Запада срещу Русия се провалиха. Руският пазар е огромен и е претъпкан със стоки. Не липсва нищо.

Друг момент или стълб на популярността на Путин, който често се пренебрегва от много политолози, опитващи се да оценят феномена Путин, е доста здравата православна вяра в обществото на тази страна. Дори онези хора, които се считат за атеисти, симпатизират на основните традиции, свързани с православието.

Руското общество залага на семейните ценности.

Действията на Путин за ограничаване на продажбата и консумацията на алкохол, забраната на хазарта, забраната на проституцията и всякакви дисидентски сексуални тенденции повишиха популярността на президента и го направиха една от най-облагодетелстваните фигури както в православната църква, така и в мюсюлманската общност в страната.

Като цяло, докато много коментатори и наблюдатели в чужбина виждат Путин като диктатор, изглежда, че ако Русия наистина проведе свободни президентски избори през 2024 г., Путин отново ще спечели мнозинство в тази страна, и не е толкова важно, абсолютно ли ще е това мнозинство или относително.

Петя Паликрушева, превод и редакция