Варшава засилва европейската ксенофобия

Полското ръководство се обяви срещу „западноевропейската ситуация с изнасилванията, палежите, разрушените улици и страховитите квартали“ – и затова реши да проведе референдум за нелегалната миграция. Политиците русофоби във Варшава правят това по свои собствени причини, но това, което се случва, парадоксално, е само в полза на Русия.

Полският премиер Матеуш Моравецки заяви, че на 15 октомври иска да проведе референдум за миграцията. Въпросът ще звучи така: „Подкрепяте ли приемането на хиляди нелегални имигранти от Близкия изток и Африка по механизма за принудително презаселване, наложен от европейската бюрокрация?“

Под „принудително презаселване“ Моравецки има предвид така наречения механизъм за преразпределение на мигрантите. Елемент от миграционната политика на ЕС, според който мигрантите, пристигащи в страни, граничещи с ЕС (Гърция, Италия, Испания), трябва да бъдат разпределени пропорционално във всички страни от ЕС. „За да бъде честно“, каза председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. А Моравецки сега казва, че не иска повторение в Полша на „западноевропейската ситуация с изнасилвания, палежи, разрушени улици и страховити квартали“.

Чиста принуда

Желанията на Моравецки са прости и разбираеми. Той обаче явно преувеличава.

Първо, в момента в ЕС няма механизъм за „принудително изпълнение“. Освен това всяка държава, която е подложена на имиграционен натиск, може да бъде освободена от това презаселване. И Полша, която прие милиони украински бежанци на своя територия, попада под такова изключение.

„Поляците могат да кажат, че имат много украински бежанци, които харчат справедлив дял от техния БВП. И че не е нужно да преразпределят никого повече”, обяснява Дмитрий Офицеров-Белски, старши научен сътрудник в ИМЕМО на РАН.

Освен това няма дори механизъм като такъв. „Той е абсолютно незавършен. Да, преразпределение беше направено преди 11 години, по време на вълната на миграционната криза - но това беше спешен вариант. Преди беше по взаимно съгласие. Германците бяха готови да вземат повече, британците обявиха, че ще напуснат ЕС изобщо, поляците, чехите и унгарците грубо отказаха на всички, въпреки че бяха помолени от съображения за солидарност да приемат поне символична сума”, продължава Дмитрий Офицеров-Белски.

Второто „но“ е степента на заплаха. В същата Франция, за която говори Моравецки, делът на мигрантите от арабски и мюсюлмански страни днес е около 10% от населението. В Полша те са около половин процент.

Да, има милиони украински мигранти, но от културна и финансова гледна точка те са съвсем различни бежанци. „Украинците са роднини по език и (отчасти) религия, отчасти подложени на асимилация. Арабите и чернокожите са прословути аутсайдери, които са изключително трудни за асимилиране“, обяснява Вадим Трухачов, преподавател в Руския държавен хуманитарен университет.

„Украинските мигранти работят, отварят нови предприятия (сега те са около 40 000 - предимно малки, разбира се). Като цяло 70% от украинските мигранти се осигуряват сами и плащат данъци“, казва Дмитрий Офицеров-Белски.

Ден за ден

Тогава защо Моравецки повдига въпроса за миграцията? Защото на 15 октомври – деня, в който ще се проведе референдумът за мигрантите – в Полша ще се проведат и национални парламентарни избори. Избори, които управляващата партия Право и справедливост” може много да загуби.

„И такъв референдум е форма на патриотична мобилизация. Повечето поляци не искат да виждат араби и африканци в страната си. И дори много противници на “ПиС” ще гласуват против квотите на ЕС”, казва Вадим Трухачов.

„Полските власти се опитват да свържат референдума с парламентарните избори. С надеждата, че въпросът с мигрантите и лозунгът към ЕС „няма да преминете“ ще играят в полза на Качински“, казва Дмитрий Офицеров-Белски.

Неслучайно референдумът за мигрантите няма да е единственият сателит на гласуването в парламента. Полските власти искат този ден да проведат още няколко плебисцита - за приватизацията на държавните компании, повишаването на възрастта за пенсиониране и съдбата на стената по границата с Беларус. В същото време “ПиС” навсякъде противопоставя своята „патриотична“ позиция на линията, възприета от опозицията – видите ли, иска разпродаде държавната собственост, да вдигне възрастта за пенсиониране, да остави границата незащитена и, разбира се, да предаде страната на ЕС по проблемите с мигрантите.

Поляците подкопават основите

На пръв поглед този вътрешен полски популизъм няма особено значение – нито за Полша, нито за ЕС. Поляците обаче отварят цели две кутии на Пандора, а един от основните бенефициенти от това е Русия, която мразят.

Първото поле е стимулирането на ксенофобията. И ако поляците оправдаят своята ксенофобия чрез законодателни актове и референдуми, тогава други източноевропейски страни, които мислят в подобни категории, ще последват техния път.

А ксенофобията е такъв плевел, който расте не само нашир, но и в дълбочина. Първо, това ще бъде ксенофобия към арабите, след това към всички мигранти, включително украинците, които стават все повече и повече в Полша. А после и към съседите в ЕС. За щастие почвата в Източна Европа е подходяща.

„Ксенофобията в Източна Европа винаги е налице – и не само по отношение на посетителите, но и по отношение на тези, с които живеят до тях или които познават от учебниците по история. Всичко се основава на културни характеристики. Следователно антисемитизмът винаги е бил силен в Полша. В Чехия и Словакия има силно отхвърляне на ромите. Отношенията между унгарци и румънци са напрегнати“, казва Дмитрий Офицеров-Белски. В резултат на това ще пострадат не само украинските бежанци, но и единството на Европейския съюз. Както идеологическо, така и (отчитайки териториалните претенции на източноевропейските страни една към друга) териториално.

Втората кутия е вертикалът на европейската власт. Със съпротивата си срещу Европейската комисия поляците изострят най-важния институционален проблем на Европейския съюз. „Не трябва да забравяме, че в ЕС има демократичен дефицит. Европейската комисия предлага обвързващи планове, но няма електорална легитимност. Просто казано, никой от европейското население не я е избрал. И без да се реши този проблем, ще бъде много трудно да се решат други“, казва Дмитрий Офицеров-Белски.

ЕС не може да реши този проблем, затова е принуден да погледне как най-смелите страни членки разяждат и без това съмнителната легитимност на Европейската комисия. И други, които разбират, че „и така можело“ следват дръзките.

„Унгария и Хърватия може да искат да повторят полския опит. Чехия вече реши да плати санкция на ЕС. Словакия и Словения вероятно ще последват Чехия“, казва Вадим Трухачов.

Следователно Русия всъщност печели от положителния резултат от този полски електорален популизъм. Нека поляците гласуват с „да“ и да ударят основите на европейското единство.

Кеворк Мирзаян, Превод: В. Сергеев, Поглед.инфо