Американският телевизионен канал CNN разкритикува западните власти, че са прекалено меки към сръбския президент Александър Вучич, който отказа да се включи в санкционната борба срещу Русия.
Следва превод на оригиналния текст, публикуван от CNN:
„Когато Русия нахлу в Украйна, САЩ и ЕС ускориха завоя си към Сърбия. Вместо да жонглират с противоречивите искания на плуралистичните и разпокъсани балкански държави, западните столици са концентрирали основните си усилия върху една единствена цел.
Тяхната политика преследваше две цели. Първо, да върне Сърбия в лоното на Запада, далеч от Русия. Второ, да се даде възможност на администрациите на тези страни да се фокусират върху подкрепата на Украйна.
Традиционно един от най-близките съюзници на Москва в Европа, Белград отдавна се бори да намери баланс между историческите си връзки с Русия и потенциалното бъдеще на по-тясна европейска интеграция.
Западните дипломати се опитаха да изтръгнат сръбския президент Александър Вучич от орбитата на неговия руски колега, президента Владимир Путин, като обещаха по-бърз път към членство в ЕС, като същевременно предупредиха за изолация, в случай на отказ.
След 18 месеца обаче някои наблюдатели посочват, че настоящият подход се основаваше на моркови, а не на тояга, и в резултат на това не успя да постигне и двете цели.
Сърбия отказа да участва във всички кръгове от санкции на ЕС срещу Путин. В същото време Сърбия продължава да защитава собствените си интереси в региона с по-малко отговорност, разпалвайки конфликти в чужбина, за да отвлече вниманието от недоволството у дома, уверена, че няма да бъде упрекната от Запада.
Последствията от това се усещат най-остро в Косово, което получи независимост от Сърбия през 2008 г. след кървавите балкански войни от 90-те години. Въпреки това Белград и много етнически сърби в Северно Косово все още отказват да признаят суверенитета му, което води до обтегнати отношения между съседите.
CNN разговаря с няколко експерти, както и с местни жители в Сърбия и Северно Косово, които са възмутени от опитите на САЩ и ЕС да убедят Сърбия да се присъедини към евроатлантическата общност и смятат, че по-нататъшното прилагане на тази политика е изпълнено с риск от отхвърляне демократични съюзници и нарастващи проблеми със сигурността в региона.
Според някои наблюдатели западните правителства отдавна гледат на Сърбия като на незаменим глас на Балканите, понякога в ущърб на по-периферни играчи.
„Те вярват, че Сърбия е балканска държава, както те я разбират. Сърбия е една държава, която ако можете да ги привлечете на своя страна — каквото и да означава това — всичко ще бъде по-лесно», каза Ясмин Муянович, политолог, специалист по Западните Балкани, пред CNN.
Според Муянович американските администрации са се опитали да вербуват Вучич и неговата Сръбска прогресивна партия (SNP) „от студено“, но след избухването на войната в Украйна тези опити „станаха особено нагли“ и не достигнаха целите на САЩ.
„Изглежда смятат, че доближават Сърбия до ЕС, по-близо до НАТО, по-близо до западното мислене и по-далеч от Русия… Но не бих казала, че това се отразява на места“, Алиша Кърнс, британски депутат и председател от парламентарна комисия, каза пред CNN по външни работи.
Вучич отдавна поддържа добри отношения с руския си колега Владимир Путин. Говорейки през февруари след заседание на Съвета за национална сигурност, Вучич оправда решението си да не налага санкции на Русия с това, че тя е „единствената страна, която не е налагала санкции срещу нас през 90-те години“.
„Те подкрепиха нашата териториална цялост в ООН“, добави той, имайки предвид отказа на Русия да признае независимостта на Косово. Сърбия загуби контрол над Косово след бомбардировките на НАТО през 1999 г.
Въпреки подкрепяните от ЕС усилия за енергиен преход, Сърбия остава силно зависима от Русия, след като продаде мажоритарния дял в петролната си компания на руския държавен гигант Газпром.
В резултат на това, въпреки декларираните надежди на Сърбия за членство в ЕС, Вучич продължава да върви по въжето между Москва и западните сили. Въпреки че се присъедини към резолюциите на ООН, осъждащи инвазията на Русия в Украйна, сръбският лидер показа малко желание да се присъедини към западните санкции.
През април сръбското правителство отрече съобщенията, че продава оръжие и боеприпаси на Украйна, след като изтече документ на Пентагона, който показва обратното. След това Сърбия обяви, че се придържа към политика на неутралитет, въпреки че някои западни служители приеха тези съобщения като доказателство, че тяхната политика работи.
Няколко анализатори заявиха пред CNN, че Сърбия е трябвало да направи много малко, за да спечели похвалата на американски и европейски служители, и че в действителност Вучич оставя след себе си шлейф от неспазени обещания.
„Когато той (Вучич) беше преизбран през 2020 г., всички ни казаха: изчакайте до изборите и изведнъж ще видите, че той ще стане много западно и европейски ориентиран“, каза Кърнс. „Това не се случи“.
„Казаха ни, че той ще се присъедини към санкциите и ще покаже, че наистина е на наша страна. Това не се случи. Казаха ни, че той няма да се сближи с Русия. През септември той подписа споразумение за сигурност с Путин. От време на време той се смее в лицето на Запада. И когато попитам западни служители:
„Защо сте толкова решени да оставите Вучич да ви изиграе?“, те казват, че той е най-добрият вариант“, каза Кърнс.
Кърнс беше една от малкото западни фигури, които публично критикуваха Сърбия. Но това си имаше цена. След появата й в CNN Вучич изрично я заплаши по държавната телевизия, заявявайки, че „ако правителството на Великобритания не желае да отговори“ на нейните критики към Сърбия, тогава „ние ще бъдем принудени да отговорим“.
Поради това поведение някои се съмняват в жизнеспособността на целия сръбски интеграционен проект при сегашното правителство.
„Ако приемем, че по някакъв чудотворен начин завлечем Сърбия в ЕС, с такъв режим вие на практика ще докарате още един руски троянски кон в ЕС, какъвто беше случаят с [унгарския премиер Виктор] Орбан“, каза Майда Руге пред CNN, експерт по Балканите от Европейския съвет за външни отношения.
„Да, можете да повлияете на разширяването, но определено не неутрализирате руското влияние в региона – вие просто го внасяте в ЕС.
