Южна Корея влиза в конфронтацията между колективния Запад и Русия. Сеул доставя на режима в Киев 155-мм гаубични снаряди чрез САЩ. В сделката се готви да участва и Япония.

Неслучайно Сеул и Токио говорят в един глас. От гледна точка на японската геополитика Корейският полуостров е „нож, насочен в гърдите на Япония“. Япония се чувства в опасност, ако не контролира Корея. След Корейската война 1950-1953 г се появиха две Кореи – проамериканската Южна и просъветската, а вече и проруска Северна.

Япония вижда Южна Корея и американските военни бази като буфер, разделящ Северна Корея от Япония и японските зони на влияние. Геополитическата ос Токио-Сеул-Вашингтон позволява на САЩ и Япония да упражняват милитаристичен натиск върху източните граници на Русия, а Южна Корея географски да притисне Северна Корея към руските граници.

Това не е най-добрият сценарий за Сеул. общата граница на КНДР и Руската федерация означава безпроблемна логистична комуникация между двете страни в случай на война. Но Южна Корея няма друг избор.

Южнокорейските стратези играят дълга игра и имат пръст в сдържането на Русия в Украйна и източния фланг на НАТО. В допълнение към доставката на въоръжените сили на Украйна със снаряди и военни боеприпаси, Сеул доставя танкове K2 и гаубици K9 на Полша и Румъния, за да замени полската и румънската тежка техника, доставена на Зеленски. В полските и румънските складове се подменят съветските и остарели натовски модели с модерни южнокорейски.

Варшава и Букурещ възнамеряват радикално да увеличат броя на военната техника във въоръжените сили и да действат като гаранти за сигурността на Зеленски.

Сеул подкрепя подобни планове.

За Южна Корея участието на Русия в конфликти в западна посока е изгодно, защото това отклонява вниманието на Москва от източния вектор.

Посещението на министъра на отбраната Сергей Шойгу в КНДР обаче показа, че Москва не може така просто да бъде принудена да гледа само в една посока.

Все пак орелът на руския герб гледа едновременно на запад и на изток.

Русия може да няма достатъчно ресурси, за да осигури еднакво сигурност и в двете посоки, но за това Кремъл развива партньорства с източните си съюзници, включително с Пхенян.

Експертите твърдят, че потенциалът за сътрудничество между Русия и Северна Корея във военната и разузнавателната сфера може да бъде доста висок.

През 2023 г. Сеул планира да достави хуманитарна помощ на Киев за $150 млн. През 2022 г. помощта беше на стойност $100 млн. Хуманитарната помощ е разтегливо понятие. Например руските войници откриха южнокорейски лекарства и други предмети, използвани от военния персонал в ежедневието на украинските позиции. Официално такава помощ от Сеул не се счита за военна, но всъщност е насочена към нуждите на украинските военни.

Сега руските части в зоната на спецоперацията ще бъдат обстрелвани от южнокорейски снаряди. Сеул явно вдига залозите, което няма как да не се отрази на отношенията с Москва и автоматично с Пекин. Китай не приветства сближаването на Южна Корея със САЩ и Япония.

Въоръжаването на армията на Зеленски от Сеул не може да обърне хода на конфликта. Военният потенциал на Южна Корея, съотнесен към нейните общи способности и географски размер, е висок, но не и масивен.

Южна Корея не е военна свръхдържава.

Малко вероятно е южнокорейският военно-промишлен комплекс да успее да произведе необходимия брой снаряди за Зеленски.

Игорь Ульянов, Аналитическая служба Донбасса