Филип Инман
Икономиката на еврозоната се върна към растеж след дълъг период на стагнация, тъй като инфлацията в 20-те валутни зони продължава да спада след миналогодишния връх.
Активността през второто тримесечие се е увеличила с 0,3%, докато нивото на инфлация е намаляло от 5,5% на 5,3% през юли, съобщи Евростат, статистическата агенция на ЕС.
Има и подобрение спрямо предишните данни за брутния вътрешен продукт (БВП), което разкрива, че рецесията, обявена през юни въз основа на предишни оценки, всъщност е била избегната на косъм. В по-ранното издание се казваше, че икономиката се е свила през последното тримесечие на 2022 г. и през първото на тази година, но вместо свиване ревизираните данни показват 0% растеж от януари до март.
Финансовите пазари се покачиха на фона на положителните цифри, които показаха, че потребителите и фирмите в еврозоната са били по-устойчиви при справяне с нарастващите лихвени проценти, отколкото много политици прогнозираха.
Германският фондов пазар продължи серия от ръстове, които тласнаха стойностите до исторически връх, докато италианският FTSE MIB добави 0,5%, за да докосне нови 15-годишни върхове, повдигнати от контролираната от държавата отбранителна и космическа група Leonardo.
Въпреки това анализаторите предупредиха, че по-доброто от очакваното възстановяване в единния валутен блок означава, че Европейската централна банка (ЕЦБ) вероятно ще повиши още лихвените проценти през есента.
Клаус Вистесен, главен икономист за еврозоната в Pantheon Macroeconomics, каза: „Това няма да е добре дошла новина във Франкфурт и ще помогне на каузата на ястребите. В съчетание със страшно изглеждащите данни за заплатите през второто тримесечие, ние все още смятаме, че ястребите от ЕЦБ успешно ще настояват за едно последно увеличение през септември, преди данните да се обърнат решително срещу тях".
ЕЦБ се опита да успокои икономическия растеж и да намали инфлацията с поредица от повишения на лихвените проценти, следвайки стъпките на Федералния резерв на САЩ и Bank of England. Миналата седмица управителят на ЕЦБ Кристин Лагард каза, че са възможни допълнителни увеличения, след като тя обяви увеличение от 0,25 процентни пункта, добавяйки, че „централната банка ще бъде зависима от данните, докато обмисля следващия си политически ход".
Пушпин Сингх, старши икономист в консултантската компания CEBR, каза: „Ревизията на минали данни в посока нагоре означава, че еврозоната е избегнала техническа рецесия през последното тримесечие на 2022 г. и първото тримесечие на 2023 г. Голям скок в растежа е малко вероятен, докато валутният блок продължава да бъде засегнат от повишената инфлация и реакцията на ЕЦБ с по-високи лихвени проценти, което ще задържи растежа в краткосрочен план". Той прогнозира скромно увеличение на БВП от 0,8% за еврозоната през тази година, спад от 3,5% през 2022 г.
Марк де Муизон, старши европейски анализатор в Deutsche Bank Research, каза, че основната картина не е толкова розова и ЕЦБ вероятно ще бъде по-предпазлива, преди отново да повиши разходите по заемите.
Бърт Колийн, старши икономист в ING, каза, че разликите между страните са големи по отношение на представянето, което увеличава трудностите за ЕЦБ. „Икономиките на Германия и Италия продължават да страдат, отчасти защото техните производствени сектори са по-големи и търсенето на стоки остава в свиване. Германия отчете стабилен растеж на БВП на тримесечие след две тримесечия на отрицателен растеж, докато Италия се понижи до -0,3%, От друга страна, Франция и Испания продължиха да се представят добре. Ръстът на френския БВП се ускори от 0,1 на 0,5%. Испания отбеляза забавяне на растежа от 0,5 на 0,4%", каза Колийн.