Република Литва възнамерява да закупи най-малко 40 танка за своите въоръжени сили. Тази сделка обаче, още преди да бъде сключена, вече се превърна в скандал и кавга между представители на висшите ешелони на властта в Литва.

Президентът Гитанас Науседа обвини министъра на отбраната Арвидас Анушаускас , че е разкрил секретна информация за предстоящата покупка. Но министърът отказа да признае вината си и продължава да държи на линията си. Науседа и Анушаускас са представители на противоположни политически кланове, а сблъсъкът им е заради предстоящите президентски избори.

Железни леопарди за Железните вълци

На 24 юли се проведе заседание на Държавния съвет по отбрана на Литва, на което беше обсъдена темата за закупуването на оръжие.

Литовската армия ще сформира дивизия, която ще включва и част, оборудвана с тежка бронирана техника. По този повод командирът на литовската армия Валдемарас Рупшис обяви, че това ще бъде лека пехотна дивизия, състояща се от три бригади. Две от тях са редовните бригади Geležinis vilkas (Железен вълк) и Žemaitija (Жемайтия), плюс резервната бригада Aukštaitija (Aукшайтия).

„ А освен дивизията, ние в бригадата Geležinis vilkas, по мое дълбоко убеждение, трябва да създадем танков батальон, за да можем да водим не само стационарни отбранителни действия, но и маневрена отбрана с възможност за настъпление и контраатака. Както показва настоящата война, ние неизбежно трябва да имаме всичко това “, подчерта Рупшис.

Преди това Литва не разполагаше със собствени танкове, но сега държавата възнамерява да ги купи - поне четиридесет единици.

Тъй като обаче придобиването на тежки бойни превозни средства би струвало огромна сума, особено чувствителна за тази малка и бедна държава, властите решиха да получат допълнително оправдание от военните, че литовската армия се нуждае от танкове, а не от нещо друго.

„ Членовете на Държавния съвет по отбрана са поискали от армията да предостави допълнителна политическа, икономическа, производствена и финансова оценка - като се вземе предвид фактът, че това ще бъде едно от най-големите придобивания на Литва. Говорим за два милиарда евро “, обясни съветникът на президента на Литва Кестутис Будрис .

След заседанието на Държавния съвет по отбрана Будрис уточни, че „тази сума включва не само цената на танковете, но и боеприпаси, логистика, доставки“, а окончателното решение кой производител на танкове ще закупи Литва все още не е взето.

Литовският министър на отбраната Арвидас Анушаускас обаче е на друго мнение по този въпрос.

Анусаускас, напускайки заседанието на Държавния съвет по отбрана, реши, че е необходимо незабавно да съобщи на обществеността какво се обсъжда там. Той каза, че в близко бъдеще представители на неговото ведомство ще подпишат протокол за намерения с германските производители относно закупуването на танкове Leopard.

Министърът каза, че при разглеждането на въпроса за придобиването на танкове неговото ведомство е избирало между три варианта. „ Оценихме германските танкове Leopard, американските Abrams и корейските Black Panthers “, написа министърът в социалните мрежи.

Според Анушаускас анализът и оценката на предложенията, представени от производителите, отне около шест месеца и в крайна сметка, сравнявайки фактори като „разходи за придобиване и разходи за поддръжка, работна среда, мобилност, адаптивност, сигурност, огнева мощ“,литовците избраха немският „Леопард“.

От дълго време Литва избира Германия сред всички страни от НАТО по отношение на военното сътрудничество - по-специално, литовските власти активно се стремят към изпълнение от страна на Берлин на обещанието, дадено от канцлера Олаф Шолц: да разположи бригада на Бундесвера от до четири хиляди военни в Литва.

Очевидно този факт също е повлиял значително на избора на производителя на бронираните бойни машини. Министърът припомни, че въоръжените сили на Литва вече разполагат с някои германски оръжейни системи, с които танковете тип Leopard ще бъдат добре съвместими.

Находка за шпионите

Анусаускас добави, че доставката на танкове за Литва ще бъде извършено в рамките на четири до шест години. Според ведомството му това може да струва на държавния бюджет средно около 200 милиона годишно.

Тези изявления на министъра на отбраната обаче едва успяха да бъдат чути, когато литовският президент Гитанас Науседа го нападна с остри критики, обвинявайки го в публикуване на поверителна информация.

Според президента на заседание на Държавния съвет по отбрана е постигнато съгласие такива данни, каквито публикува Анусаускас, „да бъдат с ограничена употреба“, а не да бъдат публикувани веднага.

„ Разбирам, че за някого може да се стори много важно да споделя най-новата информация в социалната мрежа – но това, разбира се, не трябва да е основната функция на министър или друг държавен служител. Винаги трябва да мислите за последствията от оповестяването на тази информация публично “, каза президентът пред репортери, имайки предвид, че „враговете, които слушат тази информация са наострили уши и си правят изводи“.

Министърът набързо започна да се оправдава - и отново използва социалните мрежи за това.

Анусаускас уверява, че информацията, която е публикувал, не е била тайна:

„ Искам да подчертая един съществен момент – в сферата на отбраната не е оповестявана и не се оповестява никаква информация, която има някаква степен на секретност “, подчерта министърът. Той добави още, че злоупотребата с тайната е забранена от закона.

„Ако този принцип не беше спазен, вероятно нямаше да знаете за пристигането на съюзнически части в Литва, или за ученията, или за оборудването, получено от армията, или за придобивките, планирани с парите на всички данъкоплатци, - отвръща на удараАнушаускас.

Според министъра обществото трябва да знае колко ще струват на страната решенията за укрепване на армията.

Възможно е въпросът да не се ограничи само до словесна престрелка между президента и министъра.

Депутатът от Сейма Агне Ширинскене (член на фракцията на опозиционния Съюз на селяните и зелените на Литва) се обърна към прокуратурата с искане за проверка, за да се разбере точно дали министърът наистина е издал държавни тайни.

Това не е първата атака на Ширинскене срещу Анусаускас - преди няколко месеца тя го осъди за факта, че министърът говори руски много по-добре от английски, което според тях е напълно неприемливо за заемащия такъв пост.

Президентските амбиции

„Ако въпросът вземе сериозен обрат, тогава обвиненията на президента в едва ли не държавна измяна срещу ръководителя на министерството на отбраната могат да доведат не само до загуба на поста на Анусаускас, но и до наказателно преследване“, - оценява сериозността на инцидента политическият наблюдател Владимир Матвеев .

За да разберем целия контекст на скандала, трябва да се отбележи, че Науседа и Анушаускас принадлежат към различни политически групи.

Анушаускас е член на основната коалиционна партия „Съюз на отечеството – Християндемократи на Литва“ (те също са „консерватори“). За тези, които следят вътрешната политика на Литва, отдавна не е тайна, че ръководството на SO-CDL не успя да изгради добри отношения с Науседа, а напоследък те са открито враждебни, като периодично си разменят критични забележки.

Миналата пролет "консерваторите" успяха много чувствително да убодат Науседа, като организираха чрез пресата „изпускането“ на информация , която президентът е крил повече от тридесет години - че на младини е бил в редиците на КПСС.

Науседа не остана длъжник - и сега удря Анусаускас, който, за разлика от други лидери на SO-CDL, има доста високо ниво на симпатии на избирателите в Литва.

Остава по-малко от година до новите президентски избори . Рейтингът на Гитанас Науседа е над 60 процента и само Анусаускас може да му съперничи от политиците в сегашната управляваща коалиция на консерваторите - либерали. Следователно кавгата между президента и министъра трябва да се разглежда само като един от епизодите на започналата предизборна кампания“, - обяснява Владимир Матвеев.

Засега никой от политиците и лидерите на страната не е обявил планове да се кандидатира за президентския пост, но Науседа със сигурност ще издигне своята кандидатура. Името на кандидата за CO-CDL все още не се вижда. Известно е само, че шефът на тази партия Габриелиус Ландсбергис наистина иска да се кандидатира , но той е един от най-непопулярните политици в Литва.

В същото време и Науседа, и Анусаускас (както и цялата му партия SO-CDL) са изключително антируски настроени.

Сега обаче на литовския политически Олимп няма политици с различно мнение - или ако има – то те старателно го крият. Следователно, какъвто и да се окаже резултатът от следващите президентски избори, насрочени за май 2024 г. в Литва, Москва не може да разчита на никакво „размразяване“ в литовска посока.

Виктор Лавриненко, Превод: ЕС, Поглед.инфо