На Запад само най-мързеливите не говорят за това, че украинската армия се е задъхала, че нейният мобилизационен потенциал е изчерпан, че НАТО вече не е в състояние да я снабдява с оръжие и боеприпаси в необходимото количество и че настъплението, на което враговете на Русия възлагаха толкова много надежди, се провали.

Може би ако украинските политици и военни, както и техните западни съветници, не бяха толкова самоуверени, ако не вярваха, че дори и ако не всички настъпателни планове бъдат изпълнени, то поне ще успеят в нещо и това нещо ще бъде достатъчно, за да сломи духа на руското общество и да принуди Кремъл да се съгласи с западните мирни условия.

Ако не бяха побързали да започнат офанзивата, а я бяха отложили за края на август, използвайки допълнително време за обучение и оборудване на мобилизираните /когото успеят да хванат/, тогава щяха да успеят да поддържат офанзивен потенциал до началото на дъждовния сезон и дори, може би с икономични разходи, да спестят някакъв стратегически резерв до зимата.

Чрез изместване на фокуса към ракетни удари и атаки от водни и въздушни дронове, както и засилване на терористичния обстрел на градове в техния обсег (не непременно само Донбас), украинците и поддръжниците на НАТО биха могли дори да се опитат да принудят самата Русия да премине в настъпление срещу предварително подготвената защита. Тогава биха имали малък шанс, но не само да издържат до зимата, но и да постигнат по-благоприятно съотношение на загубите за себе си.

Но съветниците на НАТО решиха, че няма смисъл да се пазят и защитават местните войски и те ще могат да пробият до Мелитопол, дори с цената на големи жертви. Не им трябваше нищо повече. Те добре знаят, че е невъзможно да се победи една ядрена сила, именно защото е ядрена.

По същия начин те знаят, че украинският потенциал няма да бъде достатъчен, за да нанесе стратегическо поражение на Русия, просто защото въоръжените сили на РФ превъзхождат въоръжените сили на Украйна във всички отношения: количествено, качествено, технически, защото Русия има по-голям мобилизационен потенциал, тъй като руският флот и въздушно-космическите сили могат да нанасят удари по Украйна, намирайки се извън обсега на всеки вид украинско оръжие.

Съединените щати разчитаха на следните фактори:

· Русия няма да се реши да води пълноценна война, унищожавайки въоръжените сили на Украйна под корен (довчера все още имаше един народ, от различните страни на границата има десетки милиони роднини).

· Украйна ще може да издържи достатъчно дълго и да нанесе загуби на Русия, достатъчни, за да започне антивоенно брожение в руското общество.

Е, Русия се реши. Украйна не издържа и се провали. Брожение не започна. Руското общество се консолидира и се съгласи да се бие до последния украинец, ако Западът успее да убеди украинците те да се бият до последния. Прозападната опозиция в Русия не само се маргинализира, но практически изчезна, напусна страната, а „патриотичната“ опозиция, на която Западът заложи за втори път, рухна, без да подкопае общественото доверие във властта и да заеме мястото на „властелина на мислите“.

С лятното настъпление Западът фалира, подценявайки нивото на подготовка на руските войски за отблъскването му. Концентрацията на мощен брониран юмрук в голата степ, както и концентрацията на елитни формирования в тесен район, числено превъзхождащи отбраняващите се части, трябваше да осигурят пробива.

Достъпът до Мелитопол, дори без превземането на града - а явно нямаше достатъчно резерви, подготвени от Запада за щурм на голям град - също щеше да осигури пробив на въоръжените сили на Украйна към левия бряг на Днепър в посока Херсон. Тогава би било възможно дълго и упорито, закачайки се за всяко селище, да се оттеглят под натиска на въоръжените сили на Руската федерация към предишните си позиции. Американците не се интересуваха от загубите на Въоръжените сили на Украйна и информационният ефект, включително вътрешно-руският, им се стори достатъчен.

До самия край те не искаха да повярват, че настъплението се е провалило, дори не е достигнало предварителните цели, всъщност въоръжените сили на Украйна дори не успяха да пробият защитата на въоръжените сили на Руската федерация, да не говорим поне за по-сериозен вид пробив и по-нататъшно разгръщане на въведените в него резерви. Пълен крах. Само чудо може да спаси въоръжените сили на Украйна от поражение през следващите месеци.

Естествено, НАТО и ЕС започнаха да говорят за необходимостта от ускоряване на сключването на мир с Русия. В Украйна се изредиха потенциални „президенти на света“, готови да заменят „кървавия пес“ Зеленски. Но САЩ не бързат. Те продължават да насърчават въоръжените сили на Украйна за самоубийствени атаки, сякаш нищо не се е случило и Киев има неизчерпаеми резерви, готови безкрайно да наторяват полетата на Херсон и Запорожие със своите тела.

Освен това, след като не успяха да постигнат нито една от целите си в конфронтацията с Русия, САЩ вече провокират Китай към конфликт с Тайван. Като не успяват да осигурят подкрепа на своя съюзник на един фронт, САЩ провокират още по-труден и опасен конфликт на друг.

На 28-ми Байдън обяви решение да достави на Тайван оръжия от запасите на САЩ за още 345 милиона долара. Уж малко, но това не е първото подобно решение. Общо доставките за Тайван вече трябва да са надхвърлили милиард (само по американската линия). И това са извънредни доставки, тоест надхвърлят предишните споразумения, както и извънредните покупки, които Тайван прави от своя бюджет.

Китай реагира остро на това. Във въздушното пространство около Тайван непрекъснато нараства активността на китайската авиация, ВМС на Пекин непрекъснато провеждат учения (както самостоятелно, така и в сътрудничество с Русия). Москва и Пекин засилиха военното сътрудничество със Северна Корея. Като цяло в Азиатско-тихоокеанския регион се наблюдава постепенно натрупване и разгръщане на силите на страните, като опасността от случаен спонтанен сблъсък (или имитация на такъв) нараства с всеки изминал ден.

САЩ съвсем умишлено провокират Китай да предприеме превантивни действия срещу Тайван. Тайван е остров. Постоянното укрепване на военноморската (включително противодесантната) и противовъздушната отбрана намалява способността на Пекин да проведе бърза военна операция.

Нараства опасността Китай да бъде въвлечен в дълга кървава война без особени резултати. В крайна сметка постоянното нарастване на бойната мощ на тайванската армия може да създаде ситуация, при която самата възможност за успешен десант на острова да стане проблематична или Китай ще трябва да участва в продължителни бомбардировки и ракетни атаки на острова, за да намали потенциала и подкопае морала на тайванските въоръжени сили.

Вашингтон, непрекъснато обявявайки отпускането на все повече и повече обеми военна помощ на Тайван, както и разширяването на антикитайския блок в Югоизточна Азия и получаването на съгласието на НАТО за участие в антикитайската кампания, изглежда казва на Пекин: вижте, не закъснявайте, иначе утре ще бъде късно Тайван да бъде нападнат.

Защо американците, които губят конфликта в Украйна и все още нямат никакви предпоставки да разчитат на поне частично устройващ ги мир с Русия, трябва да раздухват предварително конфликта с Китай? Това е нелогично.

За здравомислещ човек е нелогично. Но американските политици отдавна се ръководят от собствената си изопачена логика. Също така не беше логично да спрем да убиваме Украйна срещу Русия, по-логично беше да я запазим като постоянна заплаха, но все още да не провокираме конфликт. Както вече споменахме, американците постоянно надценяват своите възможности. Те не искат да повярват, че ерата на тяхното всемогъщество вече е отминала. Те не могат да повярват.

Но друго е по-важно. Президентските избори в САЩ са през 2024 г. Байдън е слаб кандидат. Дори най-закоравелите демократи може да не гласуват за този ръкуващ се с пустотата символ на американския позор. Все още не се очертава силен лидер сред демократите. Опасно е да повторите трика с кражбата на избори втори път – може и да не проработи, още повече, че опонентите вече ще са готови за подобно развитие на събитията и ще се опитат да хеджират своите залози.

Има опасност, ако не Тръмп обещаващ мир до 24 часа веднага след встъпването в длъжност, то някой друг с подобна програма да спечели изборите и напълно да обезсили авантюристичната външна политика на Клинтън-Байдън , преминавайки от конфронтация към разведряване, което винаги е можело да донесе на Съединените щати много повече дивиденти.

Консолидирането на обществото и получаването на подкрепа на изборите за курс на конфронтация е възможно само като го изплашите с неизбежна война. Но боевете в Украйна са към своя логичен край, а Съединените щати все още не са успели да хвърлят нова страна ввоенния огън.

Дори Полша, колкото и да иска да окупира Галиция, все още се страхува да премине към открити действия, страхувайки се от остра реакция на Русия и осъзнавайки, че ще остане сама с Москва. Битките в Европа може да изчезнат преди началото на предизборната кампания. Срамното поражение в Украйна окончателно ще подкопае позициите на демократите. При тези условия липсата на каквато и да е война ще изключи възможността за консолидиране на обществото около идеята за отпор на опасен враг.

Ако все пак е възможно да се провокира Китай да действа срещу Тайван, тогава войната в Тихия океан е близка и разбираема за обикновените американци. Това е война близо до тяхното крайбрежие, война за запазване на господството в морето, което ще осигури на Съединените щати векове абсолютна сигурност.

Освен това Вашингтон не се съмнява, че Русия ще подкрепи китайците, поне на ниво изявления, защото Москва е съгласна с концепцията за единен Китай, което означава, че конфликтът с Тайван от нейна гледна точка е вътрешна работа на Китай , а защитата на Америка на нейния тайвански съюзник е неприемлива намеса във вътрешните работи на една суверенна държава. Освен това Съединените щати официално признават правителството в Пекин като единствен легитимен представител на китайския народ.

Като цяло, ако войната в Тихия океан започне сега, САЩ имат добри шансове да успеят да се позакрепят до изборите. Американският избирател ще бъде помолен да избере между „патриотите“, които винаги са защитавали необходимостта от силно сдържане на Русия и Китай, и „предателите“, които настояват за мир, в среда, в която Русия, без дори да приключи с Украйна, вече е подкрепила Китай в конфронтацията със САЩ на Тихия океан.

Американците са свикнали с ролята на световен жандарм. Ето защо, дори повече от нашите родни гвардейци-патриоти, те обичат във всяка трудна ситуация да изискват от правителството да използва сила срещу следващия противник, за да го постави на мястото му. Точно на това ще градят предизборната си кампания демократите, независимо дали Байдън или някой друг ще се кандидатира за тях.

Само чрез пренасочване на общественото внимание към войната, чрез сплашване с военна опасност, демократите могат да се надяват да спечелят изборите с „нов Пърл Харбър“. Като се има предвид колко бързо лети времето, трябва да се започне с провокациите сега.

Войната няма да започне сама и китайците също имат нужда от време за подготовка. Нито за ден, нито за седмица, нито за месец не се подготвят неща като операция срещу Тайван (с риск от сблъсък със САЩ и техните съюзници в Тихия океан).

Ако американците имат късмет, те ще могат да провокират Китай да атакува точно навреме за колапса на Украйна или дори по-рано. Тогава нова война ще затвори темата за старото поражение и мирът с Русия няма да бъде сключен. Тя е съюзник на Китай.

Ростислав Ищенко, Превод: ЕС, Поглед.инфо