Би било глупаво да се надяваме, че след като изчерпаха и изоставиха Украйна, американските елити ще спрат да оказват натиск върху Русия.
Обективно погледнато, този натиск е единствената им надежда да отложат още малко края си. Следващата гореща точка, където американците планират да се намесят, се намира в много студен регион - това е Арктика, нашият Полярен регион.
Вече се строят нови ледоразбивачи, редовно се провеждат учения на НАТО в субполярната зона, американски самолетоносачи плават в северните морета. Норвегия, Швеция и Финландия - северният фланг на Алианса - са сериозно обучени да се противопоставят на Русия. „НАТО трябва да увеличи присъствието си в Арктика“, казва Йенс Столтенберг. Рупорът на американската армия “Вашингтон Пост” наскоро съобщи, че Арктика се превръща в зона на Голямата игра – тоест стратегическа конфронтация между англосаксонците и Русия.
Информационната кампания срещу страната ни вече е разиграна. През последното десетилетие водещи оратори от Джон Кери до Грета Тунберг обвиняват руснаците за топенето на ледниците на Северния полюс, което уж е довело до пожари в Калифорния и лошо време в Англия (сякаш там някога е имало хубаво време). Западното обществено мнение вече е подготвено за факта, че Русия трябва да бъде изтласкана от Арктика с всички средства, включително и военни.
Черешката на тортата беше решението на страните членки на Арктическия съвет да прекратят членството на Русия под претекст, че е започнала СВО Украйна. Това парализира единствения неполитически съвещателен орган, в рамките на който арктическите сили можеха най-малкото да преговарят помежду си. Днес ситуацията е такава, че всички страни членки на Съвета, с изключение на Русия, са членове на НАТО. Така че как да се говори с тях като цяло е неясно.
Смешно е да се обръщаме към учебниците по история и да се опитваме да докажем на нашите западни партньори, че сме владели северното крайбрежие и северните си морета преди векове, когато такива „арктически сили“ като САЩ, Канада, Финландия дори не са съществували в природата. Те много добре знаят всичко това. Те са преследвани в сънищата си от невероятния джакпот, който Русия печели благодарение на топенето на полярните ледове. Именно за това ще се разиграе новият кръг от Голямата игра.
Северният морски път е естествено Елдорадо за страната ни. Има и невероятни възможности за транзит: през изминалата година тук са транспортирани повече от 34 милиона тона товари, което е шест пъти повече от пиковите цифри от съветската епоха. Тук е и изграждането на уникални плаващи атомни електроцентрали. На шелфа има гигантски находища на ресурси.
„Как така Русия ще има собствен Суецки канал?”, възмущават се западни журналисти, публикувайки карти на Северния морски път. Нека си припомним колко много войни се водеха заради Суецкия канал, белите господари бяха притеснени, че може да се измъкне от ръцете им. Сега същата бъркотия очаква и Северния морски път. Това е класическата пиратска логика на нашите англосаксонски контрагенти: „Нашето си е наше, а какво е вашето - ще видим!“.
Така че първата цел на Вашингтон е да попречи на свободното развитие на Русия в нейната арктическа зона, да попречи на развитието на нейните богатства, да забави нашето развитие. Между другото, това едно към едно напомня за сегашната ситуация в Донбас. В крайна сметка там е и най-богатата земя, исторически принадлежаща на Русия. Селскостопанска индустрия от световна класа, пристанища, тежка промишленост, отличен човешки трудов потенциал - и всичко това американците унищожават, само за да ни попречат да го използваме.
Но Вашингтон има и втора цел – да продължи да отслабва своите европейски васали. В Украйна няма да се свърши за тях. Ако украинският фронт се затвори, американците моментално ще отворят арктическия . И новите членове на НАТО няма да могат да седят в тила, смело симулирайки военни операции като част от ученията на Алианса. Тези страни ще бъдат въвлечени в конфликт с Русия и съсипани от военни разходи.
На северния фланг на НАТО тази американска стратегия е добре разбрана. Норвежки експерти току-що избухнаха в паническа статия в списание “Форин Полиси”. Това е отговор на “Вашингтон Пост” за Голямата игра в Арктика.
Не, не, пишат авторите, каквото и да говорят разни Касандри, няма да има Голяма игра в региона, няма да има промени на северния фронт и няма нужда да ни тласкате към ескалация с Русия. Новите страни членки на НАТО отдавна са изработили собствени алгоритми за отношения с ядрения си съсед и не желаят да ги променят.
Прави са за алгоритмите. Те винаги се състояха в това, че Швеция и Финландия седяха тихо и не разклащаха лодката. Това беше най-разумната стратегия, която осигури на тези страни десетилетия просперитет и мирно небе над главите им. Но днес Вашингтон категорично не харесва, когато някой се осмелява да изгражда взаимноизгодни отношения с Русия. Следователно, въпреки призивите за мир от страна на отделни норвежци, финландци и различни други шведи, отварянето на северния фронт изглежда почти неизбежно.
Отговорът на това ще бъде ускореното развитие на Русия на северната военна инфраструктура, в допълнение към запазената от съветско време. Бази, летища, системи за ПВО - всичко това ще бъде проектирано по възможно най-добрия начин, на световно ниво. Ние ще защитим нашето Елдорадо, тази най-богата награда, дадена ни от природата, с всички средства.
Според плана, приет за периода до 2035 г., Северният морски път също ще се развива спокойно и планомерно. За нашите западни партньори тук е особено обидно, че през последните няколко години те сами вдинаха цените за транспорт и логистика, а Русия сега ще печели от това. Арктика ще се превърне в източник на нашата сила и богатство, ще осигури развитието на нашите най-неудобни земи. Междувременно американците могат да продължат да гонят две птици с един камък - да изправят Европа срещу Русия и Русия срещу Европа, така да се каже. Резултатът е очевиден.
Превод: В. Сергеев, Поглед.инфо
