Лобирането от страна на южнокорейските оръжейни концерни за разширяване на програмата за подкрепа на експортни договори може да доведе до нови проблеми за предизборната кампания на полската управляваща партия “Право и справедливост” (ПиС).
Наскоро южнокорейският вестник “Корея Таймс” публикува статия, в която се посочва, че националните агенции за експортно кредитиране (ЕКА), които предоставят държавни гаранции за експортни кредити, започват да изпитват недостиг на средства. Настоящият размер на техния капитал не позволява адекватно застраховане на договорите, които южнокорейските отбранителни концерни сключват на външните пазари. Правителството на Южна Корея иска да помогне на ЕКА чрез законно увеличаване на техния уставен капитал, което включва отпускане на допълнителни средства от бюджета на страната.
Претекстът за това е Полша. Миналата година Варшава обяви споразумение със Сеул за закупуване на 48 самолета, 1000 танка, 672 самоходни оръдия и 288 ракетни системи за залпов изстрел.
„Министерството на националната отбрана вече избягваше да отговаря на въпроси и беше пестеливо с обяснения как безпрецедентните покупки на поръчано оборудване ще бъдат финансирани в дългосрочен план, какво да правим със заемите за следващи договори, по-специално за допълнителни танкове K2 и самоходни гаубици K9A1 в количество, сравнимо с първата партида, отбелязва полският вестник “Речпосполита”.
Нещо стана ясно по време на реч в началото на юни тази година на министъра на управлението на доставките на отбраната на Южна Корея Ом Дон-хван в южнокорейския парламент. Той обясни на депутатите, че Полша ще купува оръжие на кредит. Общо Сеул трябва да предостави на Варшава сума от 77 милиарда злоти, които ще покрият 70% от задълженията на полската страна.
Няколко дни по-късно обаче полският финансов министър Магдалена Жечковска каза, че те "не са взели заем от Южна Корея". Според нея по отношение на договора за оръжие министърът на отбраната Мариуш Блашчак „никъде не е казал, че той ще бъде финансиран със заем в Южна Корея“.
Но сега “Корея Таймс” твърди, че на 25 юли полските власти все пак са поискали финансова подкрепа от Сеул в размер на същите тези 77 милиарда злоти „във връзка с условията на втория договор“. Представители на южнокорейската отбранителна индустрия настояват тези пари да бъдат отпуснати на Варшава, тъй като „за разлика от страните с ниска кредитоспособност, от Полша може да се очаква да върне средства в случай на договор“.
Разбираема е мотивацията на южнокорейския военно-промишлен комплекс, който не се интересува кой плаща за оръжия. Някои полски военни експерти обаче не са съгласни с ласкавата оценка за полските финанси. Както отбелязва полският портал “О2”, ако „информацията на корейските журналисти се потвърди, тогава ще имаме дълго изплащане на заеми“.
„Какъв е смисълът от тези дългове?”, пита бившият командир на Сухопътните войски генерал Валдемар Скшипчак. “Докога ще взимаме кредити, без да знаем за какво ще отидат? Нужна е умереност, защото с тези темпове скоро ще станем Венецуела. Изплащането на заеми ще ни потопи за поколения”, допълва той.
По принцип, на фона на съществуващия дълг на Полша от 1,5 трилиона злоти (около 50% от БВП), сумата от 77 милиарда може да не изглежда толкова тежка. Но има политически последствия, с които "Право и справедливост" ще трябва да се съобразява както по време на предизборната кампания, така и след нея, особено ако управляващите загубят парламентарните избори през есента.
“ПиС” по-рано увери, че нейната амбициозна програма за превъоръжаване на армията ще бъде финансирана от различни източници, включително грантове и заеми, обещани на Варшава съгласно Националния план за възстановяване от Европейския фонд за икономическо възстановяване. Проблемът е, че Брюксел блокира отпускането на тези пари за Полша, което неофициално се свързва с недоволство от действията на "ПиС".
Раздразнението нараства сред военните пенсионери и опозицията от чуждестранните посещения на Блашчак, които се държат така, сякаш той има „неограничена кредитна карта“, оправдавайки подписаните договори с планове за създаване на модерна армия от 300 000 души, „най-силната сухопътна сила в Европа ."
„Само луд може да каже, че армията в мирно време ще наброява 300 000 войници“, коментира идеите на Блашчак бившият началник на полския генерален щаб Мечислав Гоцул. „Министърът не си е написал домашното за икономиката, всичко, което иска да купи днес, ще бъде платено дори не от нашите деца, а от нашите внуци”, допълва той.
Управляващите в тази ситуация прибягват до различни апаратни трикове. Тя изтегли средствата за модернизация на армията от бюджета. Но и другите го виждат. В средата на юли Висшата контролна палата, местната Сметна палата, за първи път в постсъветската история на Полша излезе с отрицателно становище относно справянето на правителството с бюджетните задължения.
Говорейки в Сейма, ръководителят на ВКП Мариан Банас обвини кабинета, че управлява финансите на страната до голяма степен заобикаляйки бюджета и присъщите му регулаторни правила.
В същото време Банас наскоро сключи политически съюз с лидера на движението “Конфедерация” Станислав Мецен и синът на шефа на ВКП ще се кандидатира в листите на тази партия. Предварителните социологически проучвания показват, че "Конфедерацията" ще стане третата сила в бъдещия Сейм, поради което ще има "златна акция" при съставянето на ново правителство.
Банас вече няколко години е в конфронтация с “ПиС”. Тайните на многомилиардните военни заеми, сключени от управляващата партия, при сегашната ситуация могат да се окажат още един предизборен инструмент срещу управляващата партия.
Станислав Стремидловский, Превод: В. Сергеев, Поглед.инфо
