Европа безразсъдно се намеси във „войната за чипове“ между Вашингтон и Пекин. Всичко приключи с това, че Китай забрани износа на редки земни метали, ключови за микрочиповете. ЕС изисква да създаде собствено производство.

Но металурзите вдигат рамене: имаме нужда от огромни инвестиции, държавна подкрепа и накрая суровини, които не са налични.

Направи го сам

В Брюксел се хванаха за главите: цените на галия вече скочиха с една трета, а според германската “Фрайбергер” запасите в складовете са почти изчерпани.

Китай доставя на ЕС 71% от галия и 45% от германия. В други страни има само няколко компании, способни да топят материали с висока чистота за чипове, слънчеви клетки и оптични влакна.

Европа загуби китайския износ, след като се присъедини към "войната за чипове" под натиска на САЩ. Холандската АСМЛ, една от водещите компании в сектора на полупроводниците, въведе експортен контрол от 1 септември.

Осъзнавайки мащаба на проблема, властите на ЕС се обърнаха към собствените си металурзи с искане да организират доставките на галий и германий.

Така на гръцката “Митилинеос”, основен производител на двуалуминиев оксид, беше възложено да проучи възможността за получаване на галий като страничен продукт.

Много изненадани

Пазарните играчи само вдигнаха рамене: окаяното състояние на европейския металургичен сектор не позволява инвестирането на десетки милиони евро в нови проекти без държавна подкрепа.

Заради енергийната криза много заводи, предимно алуминиеви, затвориха.

"Европа реши: нека увеличим производството на рафинерии за двуалуминиев оксид. Но половината не работят. Ако не можете да осигурите конкурентоспособността на основния продукт поради абсурдни проблеми, глупаво е да инвестирате в страничен продукт като галий", възмути се Никос Керамидас, главен изпълнителен директор на “Митилинеос”.

Няма ресурси

Както отбелязват наблюдателите, европейските компании могат, разбира се, да се опитат да установят производство на редки земни метали, въпреки че това ще изисква сериозни капиталови инвестиции и промени в технологичните вериги. Но все още има проблеми със суровините.

"Галият се получава от боксит и оловно-цинкови руди, германий от въглища. Производството на боксит зависи пряко от производството на първичен алуминий, който сега е в стагнация поради падащите цени. Да се засилва преработката само заради галия няма икономически смисъл, търсенето му е специализирано”, обяснява Леонид Хазанов, независим индустриален експерт.

С германия нещата не са по-добри. "Извлича се от рудата по много сложен начин само от цинкови заводи. Извън Китай много малко хора могат да направят това, а в Европа - никой", добавя специалистът.

Добивът на оловно-цинкови суровини в ЕС също е на минимално ниво. Така през юни шведският производител “Болиден” обяви закриването на цинкови предприятия в Ирландия. Тоест един от малкото европейски източници на галий и германий отпадна.

„Германият не се получава от въглища в ЕС, освен това те разчитат на зелена енергия, поради което затвориха много въглищни ТЕЦ (германият можеше да се извлича от пепелта им). Купуване на въглища и оловно-цинкови руди по света изключително за галий и германий е твърде скъпо“, казва Хазанов.

В задънена улица

През 2021 г. Брюксел вече изпадна в паника, когато Китай спря доставките на магнезий поради вътрешния недостиг. Тогава ситуацията беше тежка, но решена - чрез дълги преговори и смяна на производителя.

Сега е много по-трудно. Можете да опитате да купите в САЩ. Ще трябва обаче да се възстанови логистиката, което ще оскъпи суровините, предупреждава Николай Вавилов, специалист в отдела за стратегически изследвания на “Тотал”

В Европа се проучват различни варианти. Например, белгийската “Умикор” обяви разработването на технология, базирана на "тънкослоен" германий, което значително намалява използването му. Но все още е твърде рано да се говори за излизане от задънената улица на редките земни метали, в която Европа се е вкарала сама.

Наталия Дембинская, Превод: В. Сергеев, Поглед.инфо