Предстоят трудни времена за ЦАХАЛ, свързани с възхода на жените и на ортодоксалните религиозни общности

През нощта срещу понеделник израелската армия (ЦАХАЛ) обяви началото на широкомащабна антитерористична операция в палестинския град Дженин и едноименния бежански лагер.

Според телевизионния канал Ал Арабия в града са влезли 200 бронирани машини , включително бронетранспортьори и танкове. Израелски войници обкръжиха бежанския лагер и го обеззаразиха. Достъпът до лагера беше затворен дори за линейки. Операцията беше проведена в отговор на вълна от удари срещу Израел, нанесени от Дженин от началото на 2023 г.

По време на операцията бяха открити и унищожени редица лаборатории за производство на взривни устройства, а няколко бойци от Хамас и други палестински групировки бяха убити.

„Много от жителите и бойците в лагера в Дженин твърдят, че израелската армия не е успяла да залови (палестинските) бойци и да конфискува оръжията им, че повечето от убитите и арестуваните хора са били цивилни, а повечето от конфискуваните предмети са били взривни устройства, включително импровизирани“, пише Al Jazeera .

На 5 юли частите на ЦАХАЛ напуснаха Дженин.

По време на тази операция израелската армия отново демонстрира, макар и не без затруднения, превъзходство над леко въоръжените партизани, които й се противопоставят.

Дните обаче, когато израелската армия безспорно доминираше в региона, отдавна са отминали и изглежда, че никога няма да се върнат.

Припомняме, че по време на втората ливанска война, продължила 34 дни през 2006 г., ЦАХАЛ се сблъскаха с подготвени отбранителни линии с укрепления и минни полета, професионални войници с модерно оборудване, въоръжени с високоточни оръжия и използващи радиоелектронна борба и разузнавателни дронове.

Американският военен портал Small War Journal пише : „Тактиката и оръжията на Хизбула в конфликта от 2006 г. изненадаха всички, тъй като те демонстрираха подобрен запас от оръжия и стратегия с мълчаливата помощ на Иран и Сирия. Въпреки че на Хизбула се гледаше само като на въоръжена милиция, демонстрацията на тяхната техническа мощ и бойни способности изненада Израел с мощността и обсега на ракетите, с които разполагаше.

За първи път ракети на Хизбула успяха да повредят израелски военен кораб и също така потопиха търговски кораб край ливанското крайбрежие. Освен това някои от техните ракети с голям обсег са успели да достигнат пристанищния град Хайфа и цивилни населени места. По време на 34-дневния конфликт Хизбула успешно демонстрира военната си сила, изстрелвайки повече от 240 ракети дневно по израелските позиции и предотвратявайки настъплението на ЦАХАЛ през река Литани.

Въпреки факта, че Израел успя да бомбардира някои ключови обекти в Ливан, той не успя да постигне крайната цел да дезактивира паравоенната организация и да предизвика обществено недоволство от нейните действия. Мнозинството от ливанците (както мюсюлмани, така и християни) показаха непоколебимата си подкрепа за Хизбула и обвиниха Израел, че умишлено атакува цивилни позиции.

На 14 август 2006 г., в съответствие с резолюция на Съвета за сигурност на ООН, приета три дни по-рано, беше обявено прекратяване на огъня. Бомбардировките над ливански градове и ракетните атаки срещу Израел са прекратени.

Заявените от Тел Авив цели на операция „Достойно възмездие“ не бяха постигнати: „Хизбула“ не беше победена и израелските войници, чието залавяне от палестинците провокира войната, не бяха освободени. Масовите жертви сред ливанското цивилно население предизвикаха рязък скок в антиизраелските и антиамериканските настроения в региона, което промени баланса на силите в Близкия изток не в полза на Израел. Де факто беше сформиран военен съюз между Сирия, Иран, Хизбула и палестинската групировка Хамас.

Днес израелските отбранителни сили преживяват сериозна вътрешна криза. В самото начало на 2023 г. в Израел избухна истинско въстание на резервисти. На 19 март стотици елитни офицери от резерва отказаха да участват в редовно обучение („милуим“).

В две отворени писма офицери от специалните части, военновъздушните сили и разузнаването обясниха демарша си с категоричното несъгласие с конфронтационния курс на дясното религиозно крило на управляващата коалиция, което според тях движи страната към диктатура и подкопава точките на обществения договор: „Готови сме да дадем живота и душата си, а правителството трябва да осигури отчетност и здрав разум“.

Израелският вестник Maariv, позовавайки се на висши служители на армията , съобщи , че "израелската армия преживява вътрешна криза, свързана с протестите на резервисти срещу планираната от правителството съдебна реформа".

Висши служители изразиха загриженост, че подобни явления могат да се разпространят сред персонала на редовната армия.

Израелски официални лица казаха, че в светлината на продължаващата координация между Иран, Хизбула и Хамас, "вътрешната криза е възможност да се навреди на Държавата Израел".

Протестът срещу диктаторските амбиции и действия на кабинета Нетаняху засегна елитните части. Към него се присъединиха пилоти от 69-та ескадрила на ВВС, която проведе операция за унищожаване на ядрен реактор в Сирия през 2007 г., членове на спасителния отряд на ВВС Шалдаг, моряци от 13-та военноморска флотилия, участвала в конфликта край бреговете на Газа през 2010 г., резервисти от пехотната бригада Голани, разположена на север, и танкисти от бронирания корпус, както и специалисти по киберсигурност на израелските разузнавателни служби.

В армейските кръгове слуховете за възможното приемане на закон, легализиращ укриването от служба в ЦАХАЛ за религиозни младежи, бяха изключително негативно приети. На 16 март стотици резервисти се събраха в ултрарелигиозния град Бней Брак и откриха импровизиран „набирателен пункт“ пред сградата на местната община, разпъвайки провокативни банери за набиране на представители на местната общност в ЦАХАЛ.

И това не е единствената криза в израелските въоръжени сили. Израелската армия е една от малкото, където жените са задължени да служат в армията. Въпреки това ръководството на ЦАХАЛ през последните години се сблъска с доста сериозни противоречия по отношение на съвместната служба на жените и мъжете.

През 2012 г. само 3% от жените са служили в израелските отбранителни сили на бойни позиции. През 2016 г. - вече 6%, като тенденцията е нарастваща. Проблемът е, че има нарастващ брой религиозни мъже - войници в ЦАХАЛ. От 392 кадети, завършили през 2018 г., 40% се смятат за "религиозни".

Военнослужещите, които спазват предписанията на юдаизма, често отказват да служат в същите части с жените именно по религиозни причини. По този начин увеличаването на броя на религиозните мъже - войници едновременно с увеличаването на броя на жените в редиците на израелските въоръжени сили, служещи в традиционно „мъжки“ части, води до конфликт.

Ръководството на ЦАХАЛ установи правила за сдържано поведение и отделни условия на живот за мъжете и жените, а също така очерта различни привилегии за религиозния военен персонал. Жените в армията обаче ги възприемат като дискриминационни спрямо жените във въоръжените сили.

Интересното е, че известният израелски военен анализатор Мартин ван Кревелд е твърд противник на набирането на жени в армията, смятайки, че това драстично намалява боеспособността на всяка армия.

„Жените в армията не са лекарство, а болест “ , отбелязва той . – Вече около двадесет години предупреждавам всички, които искат и не искат да слушат, за опасностите от феминизацията на въоръжените сили... Повече жени във войските не са панацея. Те са болестта или поне част от нея. Феминизацията неизбежно ще доведе, очевидно вече е довела до създаването на порочен кръг.

По дефиниция, колкото повече жени навлизат в някоя професия, институция или сфера на услугите, толкова по-малко мъже остават в нея. Колкото по-малко хора останат, толкова повече ще бъдат компрометирани нейния престиж и икономическите ползи, които може да има. Колкото повече са компрометирани нейният престиж и икономически ползи, толкова по-малко мъже по-нататък ще привлича.

Прогнозата на Мартин ван Кревелд се сбъдва. Все по-голям брой амбициозни жени, които мечтаят за военна кариера, се присъединяват към израелските отбранителни сили. Броят на мъжете, желаещи да пролеят кръв за Израел, намалява.

Левите пацифистки настроения нарастват сред израелската младеж. Подкрепата за армията и военната служба намалява, младите хора все по-малко се свързват с военната служба и патриотизма. Последните проучвания на общественото мнение показват, че повечето израелци са за повишаване на професионализма на въоръжените сили и за премахване на задължителната военна служба.

Както и да е, днес Израелските отбранителни сили остават водещата регионална военна сила. Техните проблеми, включително критични, са проблеми на израелското общество, което все повече се разделя на враждуващи социални слоеве. От друга страна, противниците на Израел станаха по-силни, отколкото по време на победоносните войни на Израел със страните от арабския свят през 20 век.

Експертната общност не изключва, че в бъдеще Израел може да започне частична професионализация на армията, която може да стане още по-репатрирантска, отколкото в сегашната реалност, като привлече включително най-бедните категории от населението - хора от Мароко, Етиопия и Йемен.

По едно време армията на Древен Рим вървеше по този път, привличайки варвари от съседните земи да служат. Какво стана с Древен Рим е добре известно. Без съмнение, всяка аналогия е куца, но Израел и неговата армия очевидно ги чакат трудни времена.

Владимир Прохватилов, Превод: ЕС, Поглед.инфо