Пекин гледа на мълчанието като на лост за въздействие

Миналата пролет Съединените щати поискаха среща между китайския министър на отбраната Ли Шанфу и американския министър на отбраната Лойд Остин. Двамата щяха да присъстват на диалога Shangri-La - годишна конференция по сигурността, организирана в Сингапур през юни - където шефовете на отбраната на Съединените щати и Китай традиционно разговарят помежду си.

Тази година срещата беше особено важна възможност за тези длъжностни лица да разговарят директно, като се има предвид нарастващата честота и интензивност на опасното и провокативно поведение на Китай в Южнокитайско море и Тайванския пролив. В края на май, например, Китай прелетя с боен самолет точно пред американски разузнавателен самолет. Двете страни се нуждаеха (и се нуждаят) от начин за намаляване на напрежението и създаване на механизми, които биха могли да разсеят всяка криза.

Но Китай отхвърли искането на Съединените щати. Китайското правителство изтъкна, че Вашингтон е санкционирал Ли заради закупуването на руски оръжейни системи от Китай през 2018 г. Ли няма да се среща с американски служители, докато тези ограничения не бъдат премахнати.

Решението беше разочароващо, но не беше изненада. От август 2022 г. Китай преустанови поредица от преговори със Съединените щати между основните военни командири и координатори на отбранителната политика. Замразяването беше обявено след посещението на тогавашния председател на Камарата на представителите на САЩ Нанси Пелоси в Тайван, пътуване, което възмути ръководството на Китай. Но причината, поради която този разрив продължава, е по-дълбока.

Китай отказа военните си да комуникират със Съединените щати, защото вярва, че мълчанието е форма на лост за въздействие. Той знае, че Вашингтон е загрижен за липсата на контакт и му харесва, че американските военни се чувстват неспокойни. Пекин иска Вашингтон да се тревожи от провокативните военни действия на Китай, да поиска успокоение и след това да не го получи. Лишавайки американски служители от стабилност и сигурност, Пекин се надява, че може да окаже натиск за да се намали военния отпечатък на Съединените щати във водите и въздушното пространство близо до Китай.

Въпреки склонността си към агресия в съседство, Китай не иска да започва война. Но Пекин не изглежда да се тревожи, че в този момент неговото поведение на ръба ще провокира такава. Според Китай рискът от военен конфликт е нисък, главно защото Съединените щати са заети с Украйна и следователно не желаят да отворят друг фронт в западната част на Тихия океан.

И въпреки че не иска действителен конфликт, Пекин изглежда склонен да ухажва възможността за война. Всъщност някои китайски политици смятат, че военна криза може да им помогне да установят някакви базови правила, които Съединените щати ще следват, когато действат в периферията на Китай.

Фактът, че Пекин е по-склонен да поеме подобни рискове, затруднява Вашингтон да поднови разговорите между военните. Съединените щати биха могли да се опитат да принудят китайските военни да говорят, като сами станат по-войнствени - например извършвайки повече патрули или провеждайки повече учения в западната част на Тихия океан. Но подобни ходове биха направили региона по-нестабилен и те все още може да не успеят да убедят китайската армия да проведе смислени разговори с своите американски колеги.

Вместо това Вашингтон би могъл да отстъпи пред някои от исканията на Пекин в замяна на по-добри комуникационни линии, но това би възнаградило опасната поза на Китай. Засега най-доброто, което Съединените щати могат да направят, е да изяснят какво военно поведение и двете страни смятат за опасно, да работят, за да направят връзките по-предвидими. За това могат да поговорят Си Дзинпин и президентът на САЩ Джо Байдън по-късно тази година.

ТИХО ЛЕЧЕНИЕ

Военната политика на Китай не е породена от невежество. Подобно на Вашингтон, Пекин знае, че отношенията между военните могат да намалят напрежението и да предотвратят избухването на конфликти. Ето защо през последните шест месеца от управлението на американския президент Доналд Тръмп, Китай често се обръщаше към Съединените щати с надеждата да обсъдят управление на кризи.

Китайците се страхуваха, че Тръмп ще започне война срещу Тайван, за да си осигури преизбиране, и затова висши служители на Народната освободителна армия на Китай /НОАК/ многократно разговаряха с колегите си от САЩ. Всъщност Китай беше толкова притеснен, че началникът на НОАК Ли Шанфу проведе два телефонни разговора с американския генерал Марк Мили, председател на Съвета на началник-щабовете. И двата пъти Мили увери Ли, че Съединените щати няма внезапно да предприемат атака.

Въпреки че Пекин иска да предотврати нежелани кризи, той не винаги вижда такива рискови сценарии като вътрешно лоши. Китайските служители вярват, че могат да използват определени кризи, за да прокарват интересите на Китай. Във време, в което Китай не вярва, че Съединените щати ще започнат горещ конфликт, той вижда в поддържането на напрежението като добър начин за извличане на отстъпки, включително значими промени в американските военни дейности в китайската периферия.

Някои китайски служители искат да оставят американските си колеги в неведение.

Пекин има причина да смята, че може да ги получи. Когато Китай настоя Съединените щати да премахнат санкциите срещу Ли, министъра на отбраната, като условие за срещата му с Остин, Байдън каза, че администрацията му обмисля това. Държавният департамент отхвърли коментарите му и след това Пекин бързо отхвърли срещата.

Целта на Пекин обаче не винаги е да натрупа повече сила за преговори. Понякога китайските официални лица просто искат да избегнат напълно отношенията между военните и да оставят американските си колеги на тъмно. Пекин смята, че такъв диалог служи като парапет или предпазна мрежа, която позволява на Съединените щати да продължат да провеждат военна дейност в западната част на Тихия океан, без да се страхуват от последствия.

Следователно според Китай откритата линия за комуникация по военни въпроси активно насърчава поведението на Вашингтон, позволявайки на Съединените щати по-голяма свобода на действие. От друга страна, предотвратяването на диалога може да държи Съединените щати нащрек, лишавайки американските служители от знания за това какви са червените линии на Китай - и следователно ги прави по-предпазливи.

В крайна сметка, за да управлява кризи и да предотвратява конфликти, Китай вярва, че Съединените щати трябва да спрат да говорят и да започнат да елиминират това, което Пекин вижда като източник на напрежение: присъствието на Вашингтон в западната част на Тихия океан. Както каза Ли в Shangri-La, когато го попитаха за провокативното поведение на Китай, „Защо чуждестранните военни кораби и военни самолети винаги кръжат около териториалните води и въздушното пространство на Китай?“

ДА ЖИВЕЕШ НА РЪБА

За американските политици - и всеки друг, който се интересува от глобалната сигурност - намаляващото отвращение на Китай към риска е тревожно. Пекин може да вижда стратегията си като нисък риск и висока награда, но ако Съединените щати не отстъпят, резултатът може да бъде сблъсъци и непреднамерена ескалация.

Китай и Съединените щати, например, може да преживеят по-опасна версия на инцидента EP-3 от 2001 г., когато два китайски военни самолета се сблъскаха с американски шпионски самолет над Южнокитайско море. По това време Пекин и Вашингтон имаха по-добри отношения и разрешиха проблема с катастрофата мирно. Но ако подобен инцидент се случи днес и двете военни не разговарят, може да се натъкнат на конфликт.

Пекин и Вашингтон имат специална гореща линия за кризисни комуникации и ако се случи друг инцидент с EP-3, Съединените щати вероятно ще се опитат да я използват. Но когато американски служители се опитаха да се свържат с китайски служители чрез горещата линия миналия февруари, след като откриха китайски шпионски балон във въздушното пространство на САЩ, Пекин не вдигна. Китай, изглежда, гледа на отговарянето на горещата линия по същия начин, по който гледа на разговорите между военните: като знак за слабости и индикация, че е готов да намали напрежението, което проваля цялата цел на „държането на ръба“.

Китайските политици се чувстват удобно на края на пропастта.

И китайските политици се чувстват доста комфортно да седят на ръба на пропастта. Всъщност в Китай има все по-популярно (макар и фаталистично) виждане, че военната криза може да е неизбежна и може би дори желателна. С цялата конкуренция в западната част на Тихия океан, все повече и повече китайски стратези са убедени, че Пекин и Вашингтон трябва да стигнат до задънена улица, подобна на кубинската ракетна криза от 1962 г. - събитие, което може да доведе двете сили до ръба на война - преди да могат да седнат и да договорят условията на съвместното си съществуване.

Съединените щати просто нямат добри възможности да предизвикат разговор с китайските военни. Но все още има няколко начина, по които американските политици могат да работят с китайските си колеги, за да направят военните отношения по-предвидими, ако не и по-сърдечни.

Вместо да се критикуват взаимно, двете страни биха могли да се съсредоточат върху конкретни проблеми, където биха могли да постигнат по-конструктивно разбирателство. Ако Китай и Съединените щати не могат да се споразумеят за това какви „безопасни“ маневри са допустими във въздушни и морски военни сблъсъци, може би те могат поне да обсъдят и да се споразумеят за това какъв вид военно поведение трябва да се определи като „небезопасно“.

И политиците в САЩ трябва да помнят, че толерантността на Китай към риска може да не остане толкова висока завинаги. Всъщност китайските служители може да станат по-предпазливи още през следващата година, особено в зависимост от това какво ще се случи на планираните избори в Тайван.

По данни от социологическите проучвания, може да се предполага, че настоящият вицепрезидент Уилям Лай има шанс да спечели изборите, победа, която ще започне третия пореден мандат на Демократическата прогресивна партия, партия, която Пекин смята за желаеща да формализира фактическата независимост на Тайван. Триумфът на Лай може да предизвика наказателни военни действия от страна на Китай, което неизбежно ще доведе до отговор от страна на Съединените щати. Затова Китай се стреми да управлява ескалацията на този конфликт и призовава Съединените щати да окажат влияние на Тайван.

Междувременно обаче Съединените щати ще трябва да разберат, че у Китай има по-голяма толерантност към риска. Някои линии за комуникация остават отворени. Сие Фън, китайският посланик в Съединените щати, имаше необичайна среща с представители на отбраната на САЩ в Пентагона през юли.

Преди срещата на Байдън със Си през ноември Китай може да види възобновяването на преговорите между военните като един от начините да проправи пътя за гладка среща на върха. Нито един от тези ангажименти обаче не променя фундаментално целта на Китай, която е да ограничи военните дейности на САЩ в китайската периферия. Докато Съединените щати не се отдръпнат от региона, Пекин ще продължи да натиска границите.

Превод: ЕС

Коментар на статията от доц. Ервант Степанян от редакцията на Поглед Инфо:

Предлагаме ви интересна и информативна статия на Foreign Affairs, авторката на която очевидно отлично познава Китай и САЩ, както и проблематиката на взаимоотношенията им. Директор е на Китайската програма на Център Стимсън във Вашингтон /Director of the China Program at the Stimson Center/. Материалът добросъвестно излага основните факти, опитът за анализ също е достатъчно задълбочен, макар и едностранчив.

Това, което обаче най-много ни впечатлява, е поредното потвърждение на американските двойни стандарти и на арогантността на САЩ.

Очевидно загрижена за безопасността, авторката изтъква опасността от липсата на контакти между висшите военни на двете страни, което създава рискове от конфликти с невъобразимо тежки последици. Като пример се изтъква неволния сблъсък на два китайски самолета с американски шпионски самолет, кръжащ около Китай от 2001 г.

Разбира се, че е хубаво да се създадат /и спазват!/ някакви правила, предотвратяващи инцидентите. Добре е висшите военни на две ядрени сили да общуват помежду си. Но липсата на контакти, по мнението на авторката, става изцяло по вина на Китай, който е решил да използва този факт като лост за въздействие, като средство за страх и сдържане на американската военна машина.

И изобщо дори не й минава през ума, че има много по-прост начин да няма „нарастваща честота и интензивност на опасното и провокативно поведение на Китай в Южнокитайско море и Тайванския пролив“. Работата е там, че Китай живее край Южнокитайско море и Тайванския пролив и няма къде дрругаде да иде. И за да няма инциденти с шпионските самолети на САЩ е достатъчно те да си седят и разузнават около САЩ, а не на другия край на света.

Каква е мисията на тези летящи /и плуващи/ шпионски съоръжения – да намалят, да кажем, детската смъртност в Китай? Не, те са там, за да събират сведения, чрез които да навредят на Китай! А китайците, можете ли да си представите, не им се радват, а искат да ги прогонят. В същото време САЩ разбира се, абсолютно правомерно свалиха /макар и с труд/ метеорологичния балон на САЩ в Мексиканския залив...

Неволно си спомняме една „люлинска“ история, когато на съсед-пияница прибиращ се късно през нощта, всеки път редовно му „свършват силите“ на излизане от асансьора и съответно повръща или удовлетворява физиологичните си нужди /малки и големи/ върху килимчето пред входната врата на съседа си. И един ден, съседът го заварил при вършенето на тези нужди и, представете си, го набил! Пияницата след това навсякъде разказваше, че ще съди съседа си и искренно се учудваше, когато не срещаше разбиране и подкрепа...

Горе-долу така протече и епопеята с провалената среща на Лойд Остин с Ли Шанфу.Китайският военен министър е под американски санкции от 2018 г., тоест е наказан от САЩ, ограничени са личните му и имуществени права. Защото е направил нещо добро за Китай, което обаче САЩ оценяват като неприемливо за себе си. Китай постави като условие за срещата отмяната на санкциите. Байдън обещал да помисли... И разбира се, среща нямаше, защото, както е известно, Байдън мисли бавно.

Ако продължим аналогията с „люлинската“ история, да искаш и се надяваш на среща с човек, когото самият ти наказваш е приблизително същото, ако пияницата беше позвънил на съседа си, след като е нагадил върху килимчето му и си беше поискал тоалетна хартия...

Всъщност най-добре и значително по-дипломатично отговори също с въпрос самият Ли Шанфу:

„Защо чуждестранните военни кораби и военни самолети винаги кръжат около териториалните води и въздушното пространство на Китай?“

Юн Сун с коментар на доц. Ервант Степанн, Превод: ЕС, Поглед.инфо