Дипломация на ориенталския базар

В началото на юли от Турция в Украйна бяха прехвърлени няколко ръководители на терористичната организация "Азов" (наричана по-нататък терористична организация, забранена на територията на Руската федерация), които бяха почетени като герои след завръщането си у дома. Този жест последва веднага след посещението на Владимир Зеленски в Анкара.

В допълнение към този инцидент бяха широко рекламирани новите споразумения на Турция с Украйна, включително потвърждение за изграждането на завод за производство на бойни БПЛА Bayraktar.

Известно е, че по-рано размяната на военнопленници между Русия и Украйна включваше условието бойците от батальона „Азов“ да бъдат в Турция до края на конфликта.

Следователно фактът на тяхното предаване на украинската страна е грубо денонсиране на споразумението, което турският президент направи без никакво смущение, лесно нарушавайки обещанията си.

Въпреки че бяха изразени различни версии за случилото се, до теории на конспирацията, че това, според тях, е направено едва ли не по искане на Москва, за да се дискредитира по някакъв начин Украйна в навечерието на срещата на върха на НАТО, по-вероятно е това да е демонстративен акт на унижение на Русия.

Естествено, мнозина се интересуват защо турското ръководство направи това? Все пак имаме двустранно сътрудничество в редица области, Анкара не налага санкции срещу Русия и често можете да чуете отвън за нашето партньорство с нея. Но наистина ли е така?

В търсене на отговор е необходимо да се анализират досегашните действия и логиката на действията на турския президент Реджеп Тайип Ердоган.

Дори повърхностна оценка на действията му ще покаже, че за турския лидер националните интереси по собственото му разбиране са на преден план.

За да ги осигури, той е готов да забрави за обещанията си и да наруши думата си, ако някои предпочитания от другата страна надхвърлят текущите облаги.

И тук може да се говори не само за интереси, но дори и за ценности. Ердоган често се позиционира като защитник на мюсюлманския свят и защитник на ислямските традиции.

След изгарянето на Корана в Стокхолм турското ръководство отново нападна с гняв Швеция, заявявайки, че подобни действия само ще забавят евентуалното влизане на страната в НАТО, за което Турция ще положи всички усилия.

На 10 юли обаче, в навечерието на срещата на върха на НАТО във Вилнюс, Ердоган едва не целуна шведския премиер Улф Кристерсон. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза, че Турция вече е поела "ясен ангажимент" да внесе ратификационните документи на Швеция в турския парламент.

Такава рязка промяна в настроенията се дължи на факта, че ръководството на ЕС обеща на Турция допълнителни търговски преференции в замяна на приемането на Швеция в НАТО. Това е логиката на ориенталския базар: ти - на мен, аз - на теб.

Заем от Байдън в замяна на С-400?

В светлината на много лошото състояние на турската икономика, Ердоган се придържа към всяка възможност да я подобри. А това е доста голяма и специфична тема, пряко свързана с политически решения.

Първо, страната се нуждае от огромни инвестиции за възстановяване и възстановяване на градовете, засегнати от земетресението.

Второ, неадекватната политика на централната банка на Турция наскоро доведе до падането на турската лира, която се превърна в най-девалвираната валута в света, което веднага се отрази на вътрешните цени.

Така поскъпването на храните в Турция през последните шест месеца възлиза на над 50%. И тук вече се изисква не просто закърпване на икономически дупки, а сериозна програма за оздравяване на турската икономика, която няма да мине без външни инжекции.

От основните донори на арабските страни само Катар може частично да помогне на Турция, който и преди е предоставял заеми и е инвестирал в различни инфраструктурни проекти в страната.

Вярно, има го и Международния валутен фонд със собствени програми. Условията на МВФ обаче винаги са политически оцветени. Ако не реформата на социалните програми и субсидиите (което веднага ще нанесе удар върху имиджа на Ердоган), тогава какво може да стои зад решаването на икономическия проблем на Турция?

Тъй като САЩ притежават "мажоритарен дял" в Световната банка и МВФ, това може да е някакво специално условие. Например журналистът Сиймор Хърш съобщи, че Джо Байдън е обещал на Ердоган кредитна линия от 11-13 милиарда долара в замяна на подкрепа за влизането на Швеция в НАТО, както и продажбата на американски изтребители на Турция.

Или може би има други тайни споразумения между САЩ и Турция? По-специално, наскоро се появи информация, че Вашингтон иска да получи руската зенитно-ракетна система С-400.

Това обяви през май 2023 г. турският външен министър Мевлют Чавушоглу. Според него тогава Турция е отказала. Но може ли нейната позиция по този въпрос да се промени в бъдеще?

Теоретично да, ако Анкара намери това за изгодно. В края на краищата, изобщо не е необходимо да се прехвърлят в Съединените щати всички подразделения, доставени от Русия - дори едно ще бъде достатъчно, за да има риск от отваряне на електронния пълнеж и търсене на уязвимости.

А лостове за натиск от Москва върху Анкара по този въпрос всъщност няма. Дори ако Турция плати определената в договора неустойка, Вашингтон лесно може да я компенсира.

В тази връзка възниква въпросът - има ли възможност да успокоим малко Ердоган, както беше през ноември 2015 г., когато нашият фронтови бомбардировач беше свален от турски изтребител F-16 в сирийското въздушно пространство?

След това Русия незабавно "замрази" енергийните проекти в Турция и прекрати търговските отношения с Анкара, като наложи ембарго върху вноса на плодове и зеленчуци. Въведени бяха ограничения в сферата на туризма - спряна е продажбата на туристически ваучери, отменен е безвизовият режим за турците.

Ефектът от тези своевременно въведени от нашето правителство мерки се оказа колосален, навреди на турската икономика и още през юни 2016 г. Ердоган изпрати извинително писмо до Владимир Путин.

По това време обаче Русия все още не е изпитвала толкова сериозен натиск от страна на западните държави, който започна след февруари 2022 г.

"Султанът" не крие апетитите си

Ако обективно разгледаме сегашните търговско-икономически отношения между Русия и Турция, то засега те остават в интерес на двете страни. Но като си зададем въпроса - кой има допълнително пространство за маневриране, може да се стигне до извода, че турската страна вече има повече козове. Нека ги разгледаме на свой ред.

Първо, продажбата на руски газ на Турция всъщност се извършва на кредит, тъй като има забавяне на плащанията до 2024 г. Направихме това в навечерието на изборите като жест на добра воля, който Ердоган, който знае как правилно да организира популистка реторика, използва с всички сили в предизборната си кампания.

В същото време Анкара отдавна работи върху диверсификацията, като получава част от синьото гориво от Азербайджан и получава около 10% от необходимия обем под формата на LNG (втечнен газ) от САЩ.

Освен това наскоро откритите запаси от природен газ в Черно море ще помогнат за намаляване на зависимостта от руските доставки за турците.

В допълнение към собствените си нужди от енергийни ресурси, Турция се позиционира и като енергиен център, опитвайки се да заинтересува други енергийни сили в регионите на Централна Азия, Южен Кавказ и Близкия изток със съответните проекти.

А от друга страна дава сигнал на страните от ЕС, че е необходимо да бъдат приятели с Анкара в областта на енергийната сигурност.

Второ, ако се опитаме отново да забраним вноса на турски домати и други продукти, това ще се отрази на вътрешните цени в Русия и тези продукти ще дойдат при нас с азербайджански етикет. Тогава Азербайджан ще трябва да бъде въвлечен в скандала, което е крайно нежелателно предвид ситуацията в Южен Кавказ.

Трето, хипотетично е възможно отново да се забрани на турските туроператори да продават ваучери на руснаци за почивка в популярните курорти Анталия, Белек и Кемер. Но тогава трябва да предложите подобна алтернатива, която ние просто нямаме.

Има и друг вариант с дейността на Turkish Airlines в Русия, която е доста рисковано да се ограничи, тъй като е свързана с интересите на наши граждани, посещаващи други страни през Истанбул.

Като цяло всички тези варианти могат да бъдат използвани като санкции, но тогава нашето партньорство с Турция ще се превърне в политически и икономически конфликт, за който трябва да се подготвим добре и да пресметнем всички възможни последствия.

В същото време не трябва да се забравя, че Анкара не е особено заинтересована от укрепване и развитие на нашата икономика. Тя не призна връщането на Крим към Руската федерация и винаги е подкрепяла Меджлиса на кримските татари.

Турция би искала да се чувства по-свободна както в Кавказ, така и в Централна Азия, прокарвайки своите интереси под прикритието на пантюркизъм и мюсюлманска солидарност.

Ердоган не крие от никого, че се е заел с възраждането на Великата Османска империя, чийто лидер вижда само себе си. През ноември 2021 г., когато в Истанбул на срещата на върха на Организацията на тюркските държави беше приета Декларацията „Визия за тюркския свят до 2040 г.“, той беше сниман с карта на империята, която щеше да изгради през следващите години.

На тази карта, която днес може да се купи на всеки турски базар, е лесно да се види, че Крим, Татарстан, Поволжието, Якутия и други части на руска територия ще бъдат включени във Великия Туран. Кога, с кого и как Ердоган ще раздели страната ни остава загадка. Но бъдещият "султан" вече не крие апетитите си.

Зърнената сделка "отиде в историята"

В тази връзка прави впечатление, че риториката на турския президент става все по-експанзионистична. На срещата на върха на НАТО Ердоган уверено заяви, че руските военни ще напуснат Карабах през 2025 г., въпреки че реално нашите миротворци са там до ноември 2025 г. и по-нататъшното им оставане в зоната на конфликта трябва да бъде решено между страните по тристранното споразумение - Русия, Армения и Азербайджан.

А какво общо има Турция с това? Просто с арогантността си Ердоган ясно се представя пред света като влиятелен партньор на Баку, който има правото по някакъв начин да влияе върху по-нататъшната съдба на споразумението.

Отново Турция открито подкрепя режима в Киев, като му продава военна техника и оръжия (най-известните доставки са бронирани машини и дронове).

Сделката със зърно, от която се интересуваше не само Украйна, но и Анкара, също беше свързана с нейните икономически интереси, тъй като част от зърното беше преработено в брашно в самата Турция и продадено с надценка в други региони на Близкия изток, по-специално в Ирак.

Освен това Турция получава такси за преминаването на кораби през пролива Босфора, а също така отдава под наем собствени кораби за насипни товари на Украйна.

Освен това в експертната общност има подозрения, че турски кораби (последният беше турският товарен кораб TQ Samsun или други, преминали през хуманитарния коридор като част от сделката за зърно) могат да бъдат използвани за доставяне на атакуващи надводни дронове на режима в Киев и след това да ги изстрелват по цели в Крим.

Неслучайно след атаките на Кримския мост в нощта на 16 срещу 17 юли турските медии започнаха да разпространяват информация, че украинците са използвали същите средства за нападение, с които са взривили язовир Каховка.

Изглежда, че турците предлагат своя версия за случилото се, която да е благоприятна за евентуално удължаване на изгодната за тях зърнена сделка.

Изглежда обаче и Ердоган е разбрал логиката на руското ръководство. Ако в навечерието на срещата на върха на НАТО той доста емоционално заяви, че самата Турция може да осигури морски коридор за износ на зърно от територията на Украйна, то на 17 юли той вече се съгласи, че „зърнената сделка е останала в историята“.

И изрази надежда, че по време на визитата на Владимир Путин в Турция ще успее да се договори с него за нейното продължаване.

Това едва ли е възможно без изпълнението на всички условия, поставени по-рано от Русия. И тук Ердоган едва ли ще може да бъде полезен на Москва, тъй като той няма лостове за натиск върху ЕС и САЩ точно по тази тема. Но, както се казва, опитът не е мъчение.

Най-малкото това ще бъде своеобразен тест за взаимоотношенията, от който могат да зависят по-нататъшните ни решения в областта на сътрудничеството с турците.

Известно е, че Турция, въпреки последните си антируски нападки, все още не е в списъка на неприятелските страни, одобрен с постановление на правителството ни в началото на март миналата година. Но „многостранното“ приятелство, както журналистите обичат да наричат партньорството между Москва и Анкара, не се получава по никакъв начин.

Между другото, Ердоган след срещата на върха на НАТО във Вилнюс тръгна на обиколка из богатите страни от Персийския залив, за да иска пари. Едва ли, за да ни плащат доставките на газ.

Нашите политици отдавна трябва да разберат, че ако една страна е член на НАТО, си струва хиляди пъти да помисли дали е възможно да й се дадат заеми или да се създадат благоприятни условия за закупуване на този или онзи продукт.

Турският лидер наскоро изрази интерес към закупуване на руски самолети и хеликоптери, използвани за гасене на пожари и подобни извънредни ситуации.

След като Русия е в състояние да задоволи такива нужди на Турция, би било по-логично първо да получи плащане, а след това да доставя оборудване, а не да дава разсрочено плащане, както се случи с доставката на природен газ. Защото след като Ердоган лесно наруши обещанието си да не екстрадира лидерите на Азов в Киев до края на конфликта, на „султана“ вече не може да се вярва.

И така, какъв изобщо ще бъде и ще го има ли нашия отговор на турския султан?

Леонид Савин, Превод: СМ, Поглед.инфо