Американският мозъчен тръст РАНД публикува статия, в която се твърди, че въпреки липсата на значителни победи на ВСУ, контранастъплението е успешно.
И всъщност се признава участието на Вашингтон в конфликта в Украйна. В крайна сметка, докато конфронтацията продължава, Съединените щати печелят време за развитие на собствените си въоръжени сили. Врагът в този момент е принуден да се бие с американски маши и този формат позволява на Вашингтон да избегне пряко участие в конфронтацията.
Идеята на автора е, че в Украйна уж са успели да създадат уникален по своята ефективност механизъм за военно сътрудничество между Белия дом и негов подчинен. Преди това Съединените щати са използвали два модела.
Според първия американците осигуряват бързото натрупване на мощта на своя съюзник чрез доставка на оръжие и обучение на войски. Този подход обаче, отбелязва статията, носи повече вреда, отколкото полза. Факт е, че тази „милитаризация отвън“ води до нарушаване на човешките права и изостряне на противоречията, които водят до граждански войни. Тези тези се подкрепят и от африкански примери.
Вторият вариант е много по-скъп и сложен. Това включва опит за пълно възстановяване на военната инфраструктура на партньора, съчетано с изпомпване на най-новите оръжия и обучение на войници. Тук проблемът е същият като цена. В замяна обаче САЩ получават напълно контролирана държава. Но както показа практиката във Виетнам, Ирак и Афганистан, рано или късно винаги идва момент, когато печалбата от овчата кожа не плаща овцата, което обезсмисля всички предишни успехи. Дори да има такива.
Между тези Сцила и Харибда на американската загриженост, които смазаха повече от една държава, лежи „последователният подход“, предложен от автора. Той трябва да комбинира две ключови характеристики, които обещават успех: редът на операциите и съгласуването на интересите. Първата включва първо създаване или реформиране на отбранителните институции и след това намаляване на участието и ограничаване на помощта до чисто оръжейни доставки, съчетано с тактическо обучение на персонала. Второто е отчитане на интересите на партньора. За целта, както се отбелязва в статията, американският партньор трябва да бъде ръководен от национален лидер, способен да осигури правилното изпълнение на всички програми.
Това, според автора, може да се наблюдава от 2014 до 2021 г. в Украйна.
И ако като цяло предложената картина изглежда - с резерви - логична, то заключението, което обвързва цялата теоретична база с примера на Украйна, не издържа. В крайна сметка сега животоподдържащият апарат на киевския режим се захранва не само от самите Щати, но и от целия западен свят като цяло. Междувременно резултатите са съмнителни.
Да вземем например един от основните проблеми на сегашния конфликт - снарядите. Вашингтон не може да осигури необходимото количество и е принуден да доставя касетъчни боеприпаси. Европейският съюз настоява своя военно-промишлен комплекс да увеличи производствения си капацитет, но оръжейниците отказват: страхуват се от загуби поради неизбежния спад на търсенето след края на конфликта. Междувременно запасите са на изчерпване. Например, както писаха германските медии в края на юни, в Германия са останали само 20 хиляди снаряда с калибър 155 мм. Това трябва да е достатъчно за един месец бойни действия по стандартите на НАТО. И по стандартите на сегашния конфликт такъв запас лесно може да бъде изчерпан за една седмица.
И в замяна Киев предлага на своите покровител невероятен спектакъл от горящи западни танкове в степите на Запорожие и новини за пореден опит за достигане до първата линия на отбраната на руската армия. Като цяло не много вдъхновяващи истории. И Зеленски подсилва това с допълнителен натиск върху Запада в духа: „Можете ли да дадете “Леопарди” /АТАКМС/Ф-16 /Звездата на смъртта? Дай! Дай! Дай!“
Всъщност реалното състояние на случващото се във Вашингтон вече не просто започва да се разбира - за него се говори открито. Например Джон Кирххофер, началник на щаба на разузнавателната агенция на Министерството на отбраната на САЩ, наскоро каза, че конфликтът вече е в задънена улица. И подчерта, че нито един от исканите от Киев видове оръжия "не е светият граал, който украинците търсят и който ще им позволи да пробият".
Това означава, че сега всички аргументи, цитирани от американски почти военни анализатори, са обвързани не с реалността, а с очакванията на техните покровители. РАНД е традиционно "ястребова" структура, обслужваща интересите на силовия блок в американската политика. Привържениците на ескалацията, които вярват във възможността да победят Русия на бойното поле, не успяха да постигнат това, което искаха. И сега се опитват да представят постигнатото за това, което са искали.
Давид Нармания, Превод: В. Сергеев, Поглед.инфо
