Две новини от тези дни дават ясна картина колко трудно се оформя новият световен ред, като и двете са свързани с международни срещи на върха. Владимир Путин няма да присъства лично на срещата на високо равнище на БРИКС в Южна Африка следващия месец - той ще участва в нейната работа във формат на видеоконференция. А на срещата на върха ЕС-Латинска Америка европейците не успяха да включат в резолюцията думи, осъждащи "руската агресия срещу Украйна".

Ако оценим тази новина във формата на дуел между Русия и Запада, тогава резултатът трябва да изглежда 1:1: Западът, с помощта на заповед на МНС за ареста на Путин, попречи на нашия президент да посети Южна Африка, а латиноамериканските приятели на Русия блокираха опитите за колективен натиск върху страната ни. Но такъв подход би бил опростяване на реалността - много по-сложна.

Русия предизвика не само Запада, но и цялата система на глобализация, която той създаде. Той също така включва Международния наказателен съд (в създаването на който не всички страни, включително водещите, участваха) и формата на срещи на високо равнище на големите регионални съюзи, както в случая с Европейския съюз и Общността на държавите от Латинска Америка и Карибите (ОДЛАК). Срещата на латиноамериканци и европейци се проведе за първи път от осем години - и за европейските страни беше много важно да покажат, че латиноамериканците подкрепят позицията им по украинския конфликт. Латинска Америка има нужда от западни инвестиции, така че на Брюксел изглеждаше, че необвързващи думи, осъждащи Русия, могат да бъдат вмъкнати в общата резолюция. Това няма да промени неутралната позиция на Латинска Америка - повечето страни от региона запазват както икономически, така и политически връзки с Русия, но ще позволи на Запада да говори за международно осъждане на страната ни. Някои страни от Латинска Америка обаче се обявиха категорично против - Куба, Венецуела и особено Никарагуа. В резултат на това в резолюцията останаха само думи за „дълбока загриженост от продължаващите военни действия срещу Украйна“, а позицията на мнозинството латиноамериканци беше изразена от настоящия председател на ОДЛАК Ралф Гонкалвес:

„Това, което се случва в Украйна, може да бъде разбрано като цяло, ако си спомним, че някои големи страни винаги посягат на по-малките, както се случи в Латинска Америка. И затова ние вярваме, че едни и същи принципи трябва да се прилагат за всички.“

Да, това е директен намек към САЩ с тяхната доктрина Монро и десетки интервенции на юг от границите им, но тъй като Европа е все по-подвластна на американската политика, тогава не бива да се учудвате, когато тя се възприема предимно като част от Запада, а не като независима сила, която има право да поучава останалите.

На същата среща на високо равнище европейците в кулоарите помолиха латиноамериканците да не бързат с присъединяването си към БРИКС. Ставаше дума преди всичко за Аржентина и Венецуела. Мотивът е ясен: не си струва да се укрепва проруският блок по време на конфронтацията между Русия и Запада. Но както в Буенос Айрес, така и в Каракас сами вземат решения за бъдещето си - и външни сили не могат да повлияят на желанието им да се присъединят към БРИКС. Опашката за асоцииране вече включва няколко десетки държави, а първите решения за разширяване могат да бъдат взети още на августовската среща на върха на БРИКС в Йоханесбург.

На който, както окончателно стана ясно в сряда, Владимир Путин ще присъства само онлайн, а нашата делегация ще бъде ръководена от Сергей Лавров. Президентът няма да лети до Южна Африка заради заповедта, издадена от МНС през март, за да не обърква властите на републиката, които не успяха да намерят изход от ситуацията. Южна Африка признава МНС, но, разбира се, нямаше да арестува президента на Русия.

Властите на страната обаче не успяха да намерят необходимата правна формулировка, гарантираща безопасността на престоя на Путин в Южна Африка - повлияха няколко фактора едновременно. Външна политика: при цялото значение за страната на отношенията с БРИКС, отношенията със Запада също играят важна роля, което заплашва с всякакви последствия в случай на пристигането на руския президент. Южноафриканците не посмяха да спрат признаването на МНС - и вътрешнополитическият фактор също изигра роля в случая. Южноафриканските елити (дори в рамките на управляващата партия АНК) са разнородни и влизат в конфликт помежду си. Настоящият президент Рамофоса не разполага с всички необходими лостове за контрол на ситуацията, а като черешка на тортата можем да добавим, че бившият президент Зума, който беше издирван в затвора, сега е на лечение в чужбина. И не къде да е, а в Русия.

Междувременно следващата седмица се очаква посещението на президента Рамофоса в Русия, въпреки факта, че той беше наскоро в страната ни. Но ако последното пътуване беше част от миротворческата мисия на Африканския съюз, сега ръководителят на Южна Африка ще дойде на втората среща на върха Русия-Африка. С други думи, връзките между нашите страни определено няма да пострадат, ако този път Путин не лети до Йоханесбург. А самата среща на БРИКС ще бъде още една стъпка към изграждането на нов, постзападен свят. Труден път. Но няма как иначе в случаи от такъв мащаб. Западоцентричният свят се оформя от половин хилядолетие и неговото демонтиране ще бъде с пъти по-бързо.

Пьотр Акопов, Превод: В. Сергеев, Поглед.инфо