Прекратяването на зърнената сделка от Русия съвпадна с терористичната атака на Кримския мост, но няма смисъл да търсим връзка между двете събития.

Решението да се откажем от подновяването на споразумението, сключено преди година и вече няколко пъти удължавано, беше взето от Владимир Путин миналата седмица, като президентът публично обясни причините за това: неизпълнение на условията за износ на Руско зърно и торове. Реджеп Ердоган все още има надежди за удължаване - а сега и за подновяване: Турция, заедно с Украйна, беше основният бенефициент на сделката. Защо Русия отказа да удължи сделката точно сега и има ли шанс да бъде подновена?

Имаме силно обществено мнение, че сделката отдавна е неизгодна за Русия и трябваше да бъде изоставена дори още по-рано. Това е грешно. Русия не си правеше илюзии относно желанието на Запада да отмени санкциите върху износа на селскостопански продукти, но няколко пъти удължаваше сделката по напълно разбираеми причини.

Споразумението с посредничеството от ООН, трябваше да попречи на западната пропаганда да твърди, че Русия е отговорна за нарастващите цени на храните и че като цяло иска да умори от глад света, особено развиващия се. Беше невъзможно просто да се отхвърлят тези обвинения - страните от глобалния Юг наистина са силно зависими от износа на руска и украинска пшеница. Затова за Москва беше важно да покаже на незападния свят - за чиито симпатии се води борба между нас и Запада - че разбираме проблемите им и сме готови да ги решим. Но не можем да го направим сами. Ако Западът няма да премахне пречките пред нашия износ на селскостопански продукти, тогава няма да чакаме вечно. Ако изпълнят задълженията си, сделката ще бъде възобновена.

Втората причина за нашето дълго търпение бяха отношенията с Турция: за Русия беше важно преизбирането на Реджеп Ердоган и когато това се случи, необходимостта от удължаване на сделката изчезна. Въпреки че споразумението беше от голямо значение за Турция, Ердоган не успя да повлияе на Запада да отмени санкциите срещу руските компании. Въпреки това, може би той вярваше, че Русия, в името на отношенията с неговата страна, ще продължи да удължава сделката. Сега турският президент очаква с нетърпение да се срещне с Владимир Путин следващия месец, надявайки се да постигне споразумение за подновяване на сделката. Но шансовете за това засега изглеждат незначителни, освен ако, разбира се, Турция не успее да накара Запада наистина да изпълни условията на Русия.

Може ли Турция да изнудва Русия с това, че износът на украинско зърно ще продължи без нашето съгласие, тоест без сделка? Теоретично такива варианти има: турски военни кораби могат да ескортират украински кораби от Одеса. Но на практика това би означавало балансиране на ръба на военен сблъсък между Русия и Турция, тъй като корабите на страната от НАТО ще бъдат в зоната на нашата военна спецоперация. Москва неведнъж е предупреждавала за недопустимостта на участието на въоръжените сили на страните от НАТО във военните действия в Украйна, а при цялото помпане на Украйна със западни оръжия никой в Алианса не е готов за пряко участие. Хуманитарният характер на подобна турска мисия при сегашните условия не е оправдание за използването на въоръжените сили - и Анкара добре осъзнава това.

Турският президент няма да рискува максимум военен конфликт, а най-малкото колапс на руско-турските отношения (или тяхното поставяне на пауза, както беше през есента на 2015 г., след унищожаването на нашия изтребител в небето над турско-сирийската граница). Затова Ердоган ще се опита да преговаря с Путин за подновяване на сделката - както за да запази изключително изгодната позиция на Турция като търговски и логистичен посредник между Русия и Запада, така и за да засили собствената си позиция в нов кръг от големи пазарлъци със Запада (което се случи на фона на темата за приемането на Швеция в НАТО). Русия от своя страна ще продължи трудната и необходима игра с Турция, в която много теми са тясно обвързани – от икономически до геополитически, от газопроводите до Сирия.

В същото време нито сегашното спиране на сделката, нито евентуалното ѝ възобновяване всъщност нямат нищо общо с нашите планове за Украйна. СВО ще продължи до момента, в който основната ѝ задача бъде завършена: демонтирането на антируското и прозападното правителство. Дали преди тези цели да бъдат постигнати, корабите с украинско зърно ще напуснат Одеса за известно време или не, в крайна сметка това няма да повлияе по никакъв начин на съдбата на Украйна. Нито сделката, нито западните оръжия, нито турските игрички могат да я спасят.

Пьотр Акопов, Превод: В. Сергеев, Поглед.инфо