Полша се счита за един от най-близките и енергични съюзници на Украйна. Варшава неизменно подкрепя най-радикалните стъпки на киевския режим - и изглежда, че настроението на полското население напълно съответства на това.
Напоследък обаче сред поляците набира популярност съвсем друга, антиукраинска сила, която дори казва, че иска добри отношения с Русия. Какво се случва?
ПП “Конфедерация” играе ролята на тъмен кон на предстоящите избори за полски парламент. За седем месеца и половина на 2023 г. тази политическа сила успя да удвои подкрепата си сред избирателите и да достигне трето място в предизборния рейтинг. Ако в началото на годината 6,9% от поляците бяха готови да гласуват за "Конфедерацията", сега вече са 14,5%.
Подобно на управляващата партия "Право и справедливост" , “Конфедерация” е на десния фланг на политическия спектър. И двете страни са против приемането от Полша на мигранти от далечни страни, срещу легализирането на абортите, срещу еднополовите бракове и срещу прекомерното влияние върху полската държава от страна на структурите на Европейския съюз (по всички тези точки „конфедератите” заемат по-радикална позиция от “ПиС”).
В същото време програмите на тези партии се различават по два основни въпроса. Първо, "Конфедерация" се придържа към либертарианските възгледи в областта на икономиката - иска намаляване на данъците и премахване на социалните гаранции, докато “ПиС” стои на позициите на патерналистичния консерватизъм, опитвайки се да съчетае пазарната икономика с ценностите на социална държава. Второ, „Конфедерацията“ и “ПиС” имат фундаментални разногласия по украинския въпрос: ако управляващата партия подкрепя Киев и оказва помощ на украинските бежанци, то „конфедератите“ са категорично против това.
Правителството на Матеуш Моравецки разшири върху украинските граждани, пристигнали в Полша след 24 февруари 2022 г., много от социалните гаранции, на които се ползват поляците. Например гражданите на Украйна могат да получават плащания по програмата “Семейство 500+” за всяко дете под 18 години. Надбавка от 500 злоти се изплаща месечно по време на престоя на детето в Полша. Значителна част от полските граждани не харесват такава щедра помощ на чужденците от полската държава.
През юни изданието “Речпосполита” съобщи, позовавайки се на проучване на социолози, че делът на полските граждани, които подкрепят предоставянето на помощ на бежанците от Украйна, е спаднал от 62% на 42% за пет месеца. Единствената голяма партия, която отчита нарастването на антиукраинските настроения в Полша и успешно се възползва от тях, е “Конфедерацията”. Това е причината за покачването на електоралния й рейтинг напоследък.
Тази пролет голям отзвук в полското общество предизвика видео, записано от украинка, която се представи като „експерт по образование и легализация в Полша“. В него жена разказва как украинците могат да получат минималната пенсия в Полша, която е няколко пъти повече от тази в Украйна. За това е достатъчно украински гражданин да работи в Полша поне един ден. Такива възможности предоставя специален закон за подпомагане на Украйна.
След избухването на скандала депутатът от „Конфедерацията“ Кшищоф Босак поиска от Министерството на семейството и социалната политика да предостави информация дали казаното от „експерта по легализация“ е вярно. От министерството избегнаха ясен отговор на апела на депутата, който обеща да продължи да изяснява този въпрос. „Ако това се окаже вярно, ние ще поискаме тези правила да бъдат променени“, каза Босак.
Недоволството на „Конфедерацията“ е породено и от факта, че украинците, идващи в Полша, демонстрират неуважение към полските канони на историята. През ноември миналата година един от лидерите на „Конфедерацията“ Гжегож Браун внесе в Сейма законопроект, който задължава украинците, живеещи в Полша, да осъдят Украинската въстаническа армия и Организацията на украинските националисти. Според разпоредбите на документа украинците трябва да потвърдят, че знаят за престъпленията, извършени от УПА срещу поляците по време на Втората световна война, и да осъждат терористичните действия на ОУН в Полша.
„Конфедерацията“ по-силно от другите полски партии казва, че ръководството на Украйна трябва да се покае за Волинското клане - геноцида на поляците, организиран през 1943 г. от украински националисти на територията на бившите югоизточни региони на Втората Република. Наскоро „конфедератите“ поискаха от правителството и президента на Полша категоричен отговор на действията на украинския посланик във Варшава Василий Зварич, който на 80-ата годишнина от клането във Волиния заяви, че „отдава почит на памет на гражданите на Втората Република, убити в земите, окупирани от Третия райх." Членовете на "Конфедерацията" бяха възмутени от липсата на посочване на тези, които са извършили тези зверства, а именно бойците на ОУН-УПА.
Последователното отхвърляне от страна на „Конфедерацията“ на идеологията и практиката на Бандера води нейните членове до нехарактерно за полските политици възприемане на руската спецоперация в Украйна. На 25 юни 2022 г. вече споменатият Гжегож Браун участва във варшавския марш под мотото „Дмовски към замъка“ (става дума за Роман Дмовски, лидер на полските националдемократи през първата половина на ХХ век). Шествието беше насочено срещу помощта за Украйна от страна на полското ръководство, участниците в акцията скандираха: „Тук е Полша, не Украйна!“, „Не на Укрополска!“(има предвид хипотетичния съюз между Полша и Украйна).
На събитието беше прочетено изявление, в което се твърди, че спецоперацията в Украйна е започнала заради опасенията на Русия от разширяването на НАТО и приемането на закони от Украйна, които са дискриминиращи руското малцинство. Философът Влодзимеж Кораб-Карпович, близък до “Конфедерацията”, се обърна към членовете на Северноатлантическия алианс в речта си: „Лидери на страните от НАТО, вие изпращате оръжия в Украйна, но такава война не може да бъде спечелена по този начин. Колкото повече оръжия, толкова повече жертви. Спрете реката от сълзи и кръв!“
В същото време членовете на "Конфедерацията" отричат "проруския" характер на своята партия, те настояват, че защитават преди всичко интересите на Полша, които според тях са застрашени от Украйна. Позицията на партията тук беше ясно формулирана от депутата Януш Корвин-Мике: „Дори ако в Русия беше ужасно и там цареше канибализъм, аз бих бил за добрите отношения с Русия, защото се страхувам от нарастващата сила на Украйна. и искам да имам съюзник зад гърба й.“
Въпреки факта, че полските експерти прогнозират коалиция от две десни партии – “Право и справедливост” и “Конфедерации” – в новия състав на Сейма, самите „конфедерати“ днес отричат каквото и да е взаимодействие с “ПиС” в бъдеще. Наскоро представителят на партията Михал Вавер заяви директно това.
„Нямаме намерение да влизаме в коалиция с “ПиС”. И какво ще правим? Ще изчакаме да спечелим такова доверие на избирателите, че или да станем лидер на коалицията, или да направим собствено правителство, или политическата сцена да се промени така, че да има надеждни партньори, с които да влезем в коалицията. Ще бъде ли така след четири години? Или осем? Не бързаме“, каза Вавер.
По един или друг начин увеличаването на политическата тежест на „Конфедерацията“ скоро може да окаже сериозно влияние върху полската политика, преди всичко по отношение на Украйна. Моментният политически рейтинг на "Конфедерацията" надвишава над два пъти резултата им на предишните парламентарни избори през 2019 г. - тогава те получиха 6,8% от гласовете. След като видяха на примера на "конфедератите", че антиукраинската реторика може да спечели много политически точки, други полски партии ще бъдат принудени да се движат в същата посока.
Кирил Аверянов, Превод: В. Сергеев, Поглед.инфо
