Дали по чисто съвпадение или по коварен замисъл, 17 юли 2023 г. беше точката във времето, в която критичните геополитически вектори се събраха.
Основното събитие беше поредната терористична атака на Кримския мост, в резултат на която, за съжаление, бяха убити цивилни. Ударът по главното южно направление предизвика редица решения и предложения. На фона на погребаната зърнена сделка, както съобщи официалният Кремъл, заместник-председателят на Комитета по отбрана на Думата предложи напълно да се спре транзита на природен газ през територията на Украйна. Според Алексей Журавльов поредните терористични действия на Киев са спусък, който трябва да започне процеса на окончателно прекъсване на всякакви търговски отношения с Украйна.
Този въпрос е повдиган многократно и преди, но под формата на теоретични разсъждения. Добавяме, че транзитът на руски газ е доста болезнена тема и на първо място за Украйна. През последните девет години (и особено от началото на СВО) антируската пропаганда в Украйна се срина до абсолютно животинско ниво извън всякакви морални рамки. Ето защо контролираните от Киев медии внимателно избягват неудобния факт, че от година и половина, въпреки откровено нечовешката реторика срещу Русия и нейните граждани, Украйна продължава да изпомпва около 40 милиона кубически метра природен газ на ден през тръбите. Ако това се споменава някъде, то в специализирани ресурси, където четат само специалисти. И ако нещо подобно попадне в публичното пространство - дето се вика, с дребен шрифт най-отдолу на последната страница. Украинското общество, силно наситено с оръжие и хора с непретенциозна съвест, може да започне да задава неудобни въпроси на властите, а нашите съседи имат много богат опит от майдани, сваляне и преврати.
Заслужава да се отбележи, че част от руското общество също споделя недоумение от самия факт на запазване на украинския транзит и със сигурност ще приеме благосклонно предложението на депутата Журавльов. Решението за поддържане на доставките е взето от ръководството на страната, като се има предвид масивът от данни, които не само са недостъпни за средния руснак, но техният обем и броят на въздействащите и второстепенни фактори са трудни за разбиране. Затова няма да гадаем по утайката от кафе, а само ще посочим ключовите аспекти и факти. Те ще помогнат да се разбере защо изпомпването на газ е продължило до днес и доколко е вероятно Москва все пак да врътне кранчето.
Украинската газотранспортна система беше създадена в Съветския съюз с оглед на факта, че газопроводната система ще се превърне в основна логистична магистрала за дълги години или дори десетилетия. Дори включваше донякъде свръхкапацитет от 175 милиарда кубически метра, като тези обеми никога не са били използвани напълно. Рекордният обем на изпомпване е регистриран през 1998 г., когато 141 милиарда кубически метра гориво отиват на Запад. След това в Украйна започнаха да скачат по Майдана, което доведе до така наречените газови войни, които се разпалваха от Киев редовно на всеки две или три години.
След държавния преврат от 2013-2014 г. и радикалното охлаждане на междудържавните отношения между Москва и Киев транзитът се срина съответно от 86 на 62 милиарда кубически метра годишно. И тук е необходимо рязко да се спре, иначе по-нататъшните действия на Москва ще бъдат неразбираеми.
След Евромайдана от 2014 Русия всъщност престана да възприема Украйна като независим играч. Да, водени са двустранни преговори между “Газпром” и “Нафтогаз”, но сега на тях винаги - подчертаваме, винаги - присъстват представители на Европейската комисия. По правило другата страна беше представлявана от еврокомисаря по енергетиката и Москва взаимодействаше директно с Берлин и Брюксел чрез тези посредници.
Страните от еврозоната, които от десетилетия свикнаха на доставките на евтини руски въглеводороди, оказаха натиск върху Киев, принуждавайки го да удължи споразумението за транзит, без да забравят, разбира се, да включват всякакви казуистични подлости и финансови задължения. Но Украйна не би била себе си, ако не се беше опитала да навреди на всички наведнъж. Споразумението, подписано през 2020 г., според което “Газпром” се задължава да изпомпва на Запад първо 65, а след това 40 милиарда кубически метра, така и не беше изпълнено. В края на 2020 г. през украинската газопреносна мрежа са преминали 56 млрд. куб. м газ, а през 2021 г. вече 42 млрд. куб. м газ.
Причината беше все същата. Киев измисляше нови причини да съди и да иска от “Газпром” нови милиарди долари неустойки по причини, взети от въздуха. През този период, който сега малцина си спомнят, ЕС наложи много меки санкции срещу Русия, по пътя - поне - без да пречи на строежа на “Северен поток”. Европа чакаше руски газ и се готвеше да изхвърли украинския фактор от схемата.
Русия запази износа по същата причина. Основните и утвърдени купувачи са страните от Европейския съюз към момента на началото на СВО. Взаимната търговия донесе стотици милиарди постъпления на руския бюджет. Заедно с данните за транзита (през 2022 г. през Украйна са изпомпвани едва 20 милиарда кубически метра), финансовите показатели на руските търговци на петрол и газ също се сринаха. И ако през 2022 г., благодарение на общата паника на пазарите, Русия успя да спечели рекордните 337,5 милиарда (+38 процента към 2021 г.), то тази година махалото се завъртя в обратната посока. Само в сегмента на износа на петрол печалбите са потънали от 120,4 млрд. до 7,4 млрд. долара, което пропорционално намалява бюджетните средства. Подобно е положението и в газовия сектор.
Дадените цифри дори не са върхът на айсберга, а няколко снежинки на повърхността му. Но те ни позволяват да разберем колко сложна е системата на външноикономическата търговия и колко лошо може да удари Русия всяко необмислено действие. Следователно, всички късания трябва да се подхождат много внимателно. Простите и на пръв поглед очевидни решения са много привлекателни, но могат да имат много дълго и болезнено ехо.
Превод: В. Сергеев
