Авторитетът на Владимир Путин понесе тежък удар. Бунтът на наемниците показа, че Кремъл е изгубил монопола си върху информацията, както и контрола си върху фракциите от вътрешни хора, които сам създаде

Преди две десетилетия жестокият бивш затворник и ресторантьор Евгений Пригожин, който оглавява руската наемническа група „Вагнер“, публикува илюстрована приказка, написана заедно с двете му деца. Историята разказва за група приятели, които спасяват цар, смаляващ се неконтролируемо, като свирят на вълшебна флейта. Първоначално той расте твърде бързо и пробива дупка в тавана на двореца, но след това героите го смаляват до необходимия размер. „Това е много опасна играчка“, казва кралят и им отнема флейтата.

„Пригожин, който е приятел на Владимир Путин, отдавна помага за раздуването на имиджа на руския президент, например като управлява ферми от прокремълски тролове. „Сега той го смали до минимум“, пише „Икономист“, като припомня как миналия месец наемниците на Вагнер превзеха военен щаб в Ростов на Дон и започнаха да се придвижват към Москва, като по пътя свалиха няколко хеликоптера и самолет.

Пригожин заяви, че неговият „поход на справедливостта“ има за цел да отстрани министъра на отбраната Сергей Шойгу и началника на руския генерален щаб Валерий Герасимов от постовете им или да отмени решението им за включване на „Вагнер“ в редовните сили на Русия. Но „готвачът на Путин“ добави популистки антикорупционни лозунги, взети от главния руски опозиционер Алексей Навални, обещавайки да прочисти Русия от крадливия ѝ елит.

„Неуспехът на службите за сигурност да атакуват силите на „Вагнер“ и обърканото изявление на Путин по телевизията сериозно подкопаха авторитета на Кремъл“, пише изданието.

Според руското законодателство Пригожин е застрашен от присъда от 12 години до доживотен затвор за бунт, вербуване на наемници, незаконен трафик на оръжие и убийство в състава на организирана група. Според неписаните правила на мафиотската държава на Путин той вероятно би трябвало да е мъртъв.

Но на 29 юни, пет дни след като Путин обещава да потуши въстанието, той се среща с Пригожин и неговите командири в Кремъл. Руският автократ изразява съжаление, че са се включили във въстанието, и им предлага да продължат службата си под ръководството на нов командир. Целта е да се покаже, че той все още контролира напълно ситуацията.

Никой не е обвинен за смъртта на около 13 пилоти. Наскоро Путин дори отрече съществуването на „Вагнер“ (въпреки че преди две седмици призна, че организацията е финансирана от държавата). Местонахождението на Пригожин е неизвестно. Държавната телевизия го издирва, но въпреки че някои уебсайтове, свързани с него, са цензурирани, много от каналите му в Telegram продължават да функционират.

Съобщава се, че висши военни служители, близки до Пригожин, включително генерал Сергей Суровикин, са били задържани и разпитани. Руската телевизия показва как оръжията на „Вагнер“ се поемат от армията, а бойците му се придвижват към Беларус. Но както пише руският вестник „Новая газета“, твърде рано е да се отписва „шефът“ на наемниците.

„Каквото и да се е случило с Пригожин, неговият бунт разкри ерозията на държавата и разклащането на базата за подкрепа на Путин. Неговата диктатура все още разчита не толкова на масови чистки, колкото на консенсус между силовите групировки. Политическите му опоненти се оказаха в затвора (като Навални) или в изгнание. Междувременно той пося съперничество сред почитателите си, като се превърна в техен арбитър. За да предотврати дворцов преврат, той не допусна консолидация в армията и службите за сигурност и създаде паралелни структури като „Вагнер“. Това работеше в мирно време, но се провали по време на войната“, се казва в статията.

Бунтът на Пригожин не беше подмолна фракционна борба, а публично разцепление в „провоенния“ електорат на Путин. От едната страна стои конформисткият елит, който се опитва да поддържа привидност на нормалност. От другата страна е група гневни националисти, най-изявеният от които е Пригожин. Най-притеснителното за Путин е, че самата армия изглежда раздвоена.

Центърът „Левада“, руска социологическа компания, установи, че 92 % от руснаците са следили преврата в някаква степен. Почти половината от тях симпатизират на критиките на Пригожин към корупцията, некомпетентността на армията и лъжите за войната, въпреки че само 22% вярват на самия шеф на „Вагнер“. В отсъствието на други критични гласове Пригожин привлича внимание и извън целевата си аудитория от провоенни националисти. Много от симпатизантите не подкрепяха нито една от двете страни, казва социологът от Левада Денис Волков. Въпреки това тези хора „се запасяваха с пуканки“, докато наблюдаваха борбата между „жаба и змия“.

„Бунтът също така показа, че Telegram и мрежата от тролове и блогъри на Пригожин в него са взривили монопола на Кремъл върху информацията, особено сред младите хора. Докато телевизионните пропагандисти очакваха инструкции от Кремъл, информационният бунт се разгръщаше в интернет. По-малко от една четвърт от младите руснаци се доверяват на телевизията“, пише The Economist.

Путин направи парад на военните в Кремъл, като ги похвали само за това, че не са се присъединили към бунта, и отлетя за Дагестан. Едно осемгодишно момиченце, за което се твърди, че е плакало, защото не е успяло да се види с президента, беше доведено в Кремъл и му бяха връчени 55 милиона долара за развитие на Дагестан.

„Макар да изглежда, че Путин успешно се е справил с последиците от въстанието, в напрежението в системата остава“, пише Александра Прокопенко от центъра „Карнеги“ в Берлин.

Липсата на публични наказания за високопоставените офицери, които са застанали на страната на Пригожин, и похвалите за службите за сигурност, които не са успели да предотвратят бунта, подсказват, че Путин е твърде загрижен, че чистките могат да предизвикат разделение в армията, за да защити имиджа си на силен лидер.

Нови пукнатини се появиха на 13 юли. Генерал-майор Иван Попов, командир на 58-а изцяло доброволна армия, направи публично изявление, след като беше уволнен, защото разказал на началниците си за реалната ситуация на фронта. По-специално той се оплака от огромните загуби, недостатъчната ротация и слабите контраартилерийски способности.

„Украинските сили не успяха да пробият нашата армия от фронта, но нашият старши командир ни удари откъм тила“, каза Попов в аудиообръщение, публикувано в интернет.

Предизвикателството на Попов впечатли блогърите, които подкрепят войната срещу Украйна. Игор Гиркин, военен престъпник и бивш офицер от руското разузнаване, написа, че неконтролируемото разпадане на армията е „на една ръка разстояние“.

Какво ще се случи по-нататък, зависи от бойното поле. Експлозията на Керченския мост беше поредният удар. Путин твърди, че Украйна не е успяла да постигне никакъв напредък в контранастъплението си. Руските командири влязоха в битката, опитвайки се да спрат украинското контранастъпление, вместо да се оттеглят на отбранителните позиции, създадени от генерал Суровикин. Това струва на руската армия тежки загуби. Напредването на украинската армия се забави.

„Но ако украинските сили успеят да пробият, това може да окаже значително влияние върху политическата власт на Кремъл. Както се изрази един чуждестранен военен служител: „Това е като да удряш тухлена стена с чук. Ако тя се срути, зад нея може да не остане нищо“, се казва в статията.“