Ефир.инфо ви представя интервю със сръбския токсиколог, професор Радомир Ковачевич, бивш дългогодишен ръководител на Центъра за радиологична защита от йонизираща и нейонизираща радиация на Сърбия, който сега e пенсионер.
По време на агресията през 1999 г. Ковачевич е назначен от академик проф. д-р Александър Видакович за ръководител на Центъра за прием и триаж, който се е грижил за голям брой облъчени и отровени хора.
Професор Ковачевич разказа за работата си по изследване на последствията от използването на обеднен уран. Той коментира и решението на Великобритания за предоставяне на боеприпаси с обеднен уран на Украйна и заяви, че Европа трябва са спре това и да не допуска използването им.
Разговорът беше проведен в Белград в последния ден на юни 2023 г. от нашия сътрудник Горан Игич, а видеоператер е Геновева Игич.
В първото видео можете да видите основните акценти от интервюто със субтитри на български. Под видеото – можете да видите преводът на целия текст на български език. А в края на статията и интервюто без монтаж.
ЕФИР.ИНФО: Г. Ковачевич, Вие сте изследвал ефектите върху хората и околната среда от използването на обеднен уран в бомбардировките над Югославия през 1999г. Бихте ли ни разказал основните изводи от тези изследвания, както и как бяха направени те?
Ами, разбира се, много ще ви разказвам, като се има предвид, че тогава бях началник на Центъра за радиологична защита, единствения, който имаше някога Югославия, а сега Сърбия.
Когато обаче започна агресията на 24 март 1999 г., тези 78 апокалиптични дни до 10 юни същата година, тогава трябваше да сформираме специален център, който трябваше да се грижи за масата от отровени и облъчени хора, така че Сърбия да се адаптира към тези нови условия.
Независимо от факта, че Сърбия никога не е била ядрена сила, но беше известна с института „Винча“, който имаше два ядрени реактора, но тя е далеч от всички тези реални сили.
Така че аз бях в тази ситуция тогава и Сърбия трябваше да направи всичко възможно по време на самата агресия, докато течеше стрелбата. Тези евфемизми не трябва да се използват, като думата „бомбардировка“, правилно е да се казва най-брутална агресия, защото НАТО като най-мощната организация във военно-политически смисъл, която е виждана в световната история, се фокусира върху Сърбия (тогава СРЮ заедно с част от Черна Гора).
Сърбия нямаше избор, трябваше да се организира, за да оцелее.
Съвременната цивилизация познава 4 вида основни видове оръжия: конвенционални, химически, биологични и ядрени.
НАТО по това време използва три от четирите вида, с изключение на биологичните.
Изстрелва първите две крилати ракети на 24 март по летище Слатина край Прищина и по Батайница в Белград.
Тъй като ЮНА се смяташе за петата военна сила в Европа, тя не капитулира.
Още на седмия ден, 30 март, те започват да използват боеприпаси с радиоактивни примеси.
Между другото, няколко месеца преди това, през 1998 г., когато Сърбия водеше преговори в Рамбуйе, предупреди човечеството, че НАТО ще използва боеприпаси с радиоактивни примеси.
За съжаление, нямаше реакция от целия свят, защото не е само Западът, ние имаме почти двеста членки на ООН. Никой не реагира.
Аз съм русофил, но трябва да кажа че дори Русия не реагира, обаче това беше Русия на Елцин. Сърбия остана в заличеното пространство.
Когато започна агресията с тези боеприпаси, нашата армия веднага засече между другите компоненти, които използват, един от тези радионуклиди, този прословут уран 238.
Написах много статии и монографията „Истината за урана“, в края на краищата, аз бях ръководител на този център и трябваше преди всичко да обучим всички клинични и болнични центрове, всички медицински факултети в Сърбия, но имаше малко време и тогава сформирахме ad hoc център.
Когато бомбардировките спряха на 10 юни, тогава започнахме дезактивацията и аз съм официалният лекар на екипа, който научно започна дезактивацията.
Това, което видяхме, разполагахме с оборудване, като се има предвид, че благодарение на института „Винча” Югославия имаше сериозна система за защита от йонизиращи лъчения, не за нейонизиращи, което не е още развито правилно.
И така, не само че определихме, ние следихме всичко, въпреки че никой не ни питаше.
Когато първите доклади пристигнаха в ООН, мисиите на UNEP, а UNEP е органът на ООН, който се занимава с опазването на околната среда, когато получихме тези доклади, за съжаление – първите три доклада бяха неверни.
Те не публикуваха какво показа четвъртият им доклад, но в сътрудничество с нас, където бяха ангажирани всички най-големи сръбски институции, дойде подкрепа от чужбина и тогава се разбра какво е използвано.
Така че, когато става дума за тези фалшиви доклади, трябва веднага да заявя, че те го прикриха, сякаш изобщо не са използвали уран, така че когато едва след този четвърти доклад, който беше направен от 27 октомври 2001 г. до ноември 5, 2001 г., беше открито и беше доказано всичко, което е използвано.
И за наше учудване, защото нямахме оборудване за тестване на въздуха, те донесоха онези помпи и тогава беше открит уран 238, за съжаление, също и плутоний във въздуха.
След това НАТО също призна, че е изстрелял 31 000 снаряда с калибър 30 мм и тегло 298 грама.
Сръбската армия потвърди това, но каза, че е имало около 45 000 снаряда.
Руски източници казват около 50 000 снаряда от същия калибър.
Когато започнаха разследванията, първата стъпка беше спазването на законодателството.
Трябваше да взема тогавашния Закон за защита от йонизиращи лъчения, който беше в сила от 1996 г.
Член 2 ясно казва: „когато се случи катастрофиращо бедствие, независимо дали е резултат от война или мирно време, тогава трябва да се започне възстановяване на околната среда“.
Но, как? Или го събирате или понасяте последствията.
И това, което направихме, не само беше записано, но първо се заехме да го докажем, първо да видим дали го има в приемниците на екосистемата, защото всичко беше контролирано: въздух, валежи, вода (питейна, отпадъчна), след това флора и фауна, което означава всички живи същества, растения, животни (домашни и дивечови) и хората.
За мен като лекар най-важното беше да го докажа, като се има предвид, че моя институт имаше сериозни научни изследвания (всички са публикувани по света) за тежки метали като олово, живак и различни нуклеиди, но това беше точно това, което ме порази като задължение, да го направя сам.
Получихме първото обеззаразяване/дезактивация беше от февруари до юни 2001 г. на полуостров Лущица в Черна Гора.
И ние открихме, а и НАТО за първи път ни даде точните коти, че там са изстреляли 400 ракети с такъв калибър и тегло.
В първо действие открихме 103 цели фрагмента за 38 килограма.
По-късно трябваше да се преместя в югоизточната част на Сърбия с моя екип.
Там обучихме черногорците и след това те продължиха дезактивацията в още два акта и бяха извадени общо 387 ракети и всички те бяха складирани в складовете във Винча в Белград.
Останали са 13 ракети, които са в морето.
Нямаше подходящо водолазно оборудване и миналата година, когато ми показаха по време на почивката ми там, боеприпасите, които водолазите намериха, показва, че това ще бъде вечен проблем.
Какво е най-важното тук?
Уранът е известен, физическият му живот е 45 милиарда години и е създаден с планетата Земя.
Но защо се използва?
Неговите свойства са такива, че това е не само специфичното тегло, което е два пъти по-голямо от оловото (13 до 26), но и твърдостта, плътността; унищожава всичко пред себе си, използвайки не само кинетична енергия, но не само това, той е пирофорен, самозапалващ се и при удар, контакт с твърди бариери, затова се използва във войните, защото в бронирани машини, в танкове, там най-здрав е купола на танка, след удара се разпада, много бързо се развива висока температура от 900 до 3000 градуса и след това се разрушава и се създават частици, които са субмикронни на нано-ниво. Така че в комбинация с водни частици във въздуха се създава аерозол и след това се разпространява навсякъде.
Всичко обаче зависи от радиуса, от розата на ветровете, която е добре известна.
Не можете да говорите за това, без да споменем възможно най-голямото бедствие.
Какво представляват Хирошима и Нагасаки, и двете са атомни бомби през август 1945 г. но, това, което лаиците не знаят е, че на 16 юли същата година американците изпробват първата атомна бомба в базата Лос Аламос.
Опенхаймер, имам записи, не само професионални (той беше по-рано проектът Манхатън, който стартира преди Хитлер, който всъщност беше изпреварен с няколко месеца), и той беше велик учен, но когато този тест беше извършен, трябва да се следи поведението на тези хора, защото ядрената енергия е нещо фантастично и не само полезно за човечеството, но е и много опасно, ако се използва неправилно.
Както каза Пиер Жолио-Кюри през 1904 г., когато получава Нобеловата награда, че е щастлив, че е участвал в това, но предупреждава човечеството, че ще стане много зле, ако злоупотребява с разкритите тайни на природата.
Опенхаймер, какво правеше?
Те построиха бункери и когато се случи тази експлозия, тази първа „гъба“, реакцията му беше, че той изпадна в транс, той цитираше от индийските епоси как щеше да бъде новият бог, как щеше да управлява света и по-късно американците го отстраниха, но не го пуснаха в Русия, защото Русия направи първата си атомна бомба чак през 1949 г.
Така че светът разполага с огромно количество данни и има фалшиви дилеми дали уранът или някой радионуклид е опасен.
Има един мой колега, професор Радованович, епидемиолог, но това е „лебедова песен“, не съм пейоративен… но това е съвсем друг въпрос.
Какво се случи в Сърбия, нашите тестове показаха фантастична концентрация в зависимост от мястото, където е използван уран, имаме карти, къде е използван, от 112 места 97 са на територията на Метохия, много по-малко в Косово, 4 са в югоизточната част на Сърбия и 1 е в Черна Гора.
И ние изследвахме първо концентрацията в екосистемата, след това в живия свят, върху животните и накрая върху хората.
Аз лично ги прегледах тези хора и най-важното е, че хората искат да имат доказателство какво е използвано и като доказателство (аз съм и вещо лице), трябва да си открие урана, къде е използван, дали се намира в консуматорите на екосистемата и накрая – има ли го в човешкия организъм.
Има последствия – първите са върху генетичния материал.
Ето данните в момента.
Имахме 4 групи от живи хора, в които проследихме първо замърсяването, а след това биологичните и генетичните последствия. Открихме, че първата група, служителите, които използваха лични предпазни средства, се справяха по-добре, всички изследвания бяха публикувани. Какво беше в югоизточната част на Сърбия, Боровац, Братоселце, хълма Пържар, Плячковица над Враня…
Това са резултатите от нашите първи тестове върху населението на Сърбия, тоест югоизточна Сърбия, тези 4 места, които споменах, и най-важното е, че уранът в телата на тези хора трябваше да бъде доказан и методите, които са били приложени трябва да са публични.
Използвахме това, което е научно признато и валидно, анализирахме урина за урана, урина от тези хора, като използваният метод е алфа-спектрометър.
Резултатите са следните: от 36 до 231 нанограма на литър урина, средната стойност е някъде около 150 нанограма на литър.
Това беше направено през 2001 г., а агресията беше през 1999 г.
Широкоизвестно по света е, че същите боеприпаси бяха използвани от американците през 1991 г. при първата агресия срещу Ирак (имаше две през 1991 г. и след това през 2003 г. ) и от 1993 г. те разпитваха своите войници, казах колко са използвали според техните признания и според нашите засичания и руска оценка тук, но в Ирак са изстреляли 903 000 ракети от същия калибър. Бомбардирани са с 359 тона.
Те тестваха своите войници три години по-късно и установиха средна стойност от 150 нанограма на литър. Открихме същата стойност много години по-късно, когато ни бомбардираха. Това означава, че сме потвърдили всички техни резултати.
Но това, което беше много важно за мен и като цяло от значение за науката, да видим последствията и първите последствия са върху генетичния материал, върху молекулата на ДНК и че открихме синхронност с тази концентрация при тези хора.
Искам да спомена един човек, при който измерихме 3759 нанограма на литър; отдавна не е между живите, това е човекът, който беше работил по реконструкцията на кладенците, защото там е най-високата концентрация на уран, но генетичните промени са на ниво 20,7%, а типичните, които винаги остават от йонизиращо лъчение, някъде 20,7%, някъде 34,5% има 75% промяна в генетичния материал.
Иначе всички тези промени в общата популация са на ниво от 1% до 2%, това означава, че са били най-малко 20 пъти по-чести аномалиите, нараства процентът на малформациите и на други аномалии.
И това, което също беше важно за нас — първи са промените по хематологичния материал, по белите кръвни клетки, а за съжаление имаше и по бъбреците.
По отношение на целите Балкани, едно време имаше голям международен конгрес в България, където, между другото, се изучаваше балканският нефрит и аз знаех за това, но предишните данни в тази популация изобщо нямаха тези патологични резултати, тъй като там е здравословна среда – Боровец, Бретоселци и така нататък.
Така че това е групата, която претърпя най-сериозни промени.
Имаме друга група жители от платото Щръпце под Шар-планината; това е сръбското население, резултатите бяха подобни.
Първата група са резултатите на тези офицери от полуостров Лущица в Черна Гора, а четвъртата група са тези на служителите на „Радио-ТВ Сърбия“, защото, когато започна реконструкцията на техниката за излъчване, бяха приложени всички защитни мерки и техните резултати бяха най-добри.
Освен всичко друго, видях последствията върху потомството, помня близнаците със синдром на Даун, а пред нас това съобщи Зигвард-Хорст Гюнтер, немски хематолог, който ни посети три пъти в Сърбия.
Между другото, той беше първият, който обяви такива рузалтати в Ирак през 1999 г.
Два пъти го номинираха за Нобелова награда, но не му я дадоха само защото беше първият в света, който публикува точни резултати за последствията от урана и не е само уран компонент 238, 235…
Ние бяхме изумени, нашата технология тогава не можеше да го открие, но италианците ни помогнаха, макър че са член на НАТО, откриха голямо количество плутоний, а той е милион пъти по-токсичен, защото тук също са важни тези токсични и радиационни ефекти, канцерогенни са и едните и другите и в допълнение – те са генотоксични, оставят последствия върху потомството.
Така че това, което видяхме, беше публикувано не само в нашия район, но например – в едно британско професионално списание от Лондон, дъщерята на професор Mиличич, по това време учеше молекулярна биология в Университета Кингс, така че имахме пряко сътрудничество с тях.
Споменавам си, защото през 1975 г. Уотсън и Криг спечелиха Нобелова награда за откриването на така наречената хеликоидална структура на ДНК молекулата, така че полученото от тях все още се прилага и използва и само първите ни преживявания и първи резултати са измерими, защото там има латентно време, което трябва да се спазва.
Един път, когато моите асистенти ми казаха „добре, шефе, 75 години по-късно открихме, че се развиват злокачествени заболявания“ и тогава им казах, прочетете кога са се развили раковите заболявания в Украйна – след Чернобил през 1986 г.
Шест месеца след това се развиват карциноми на щитовидната жлеза и има закони, колкото по-активни са митотичните клетки, толкова по-млада е популацията, това се случва много по-бързо при децата и това показа и Фукушима, например, върху насекомите в продължение на три месеца след този инцидент се появиха същите аномалии и за съжаление продължителността на живота е съкратена във всички биологични видове, включително в растенията, където се развива нещо различно, тези аномалии, които се виждат, не са били виждани никога преди.
Краставицата не може да прилича на тиква.
Това са точно генетични аномалии, така че Сърбия е единствената в Европа, в която имаше експерименти на живо, не само, че ние бяхме в нашите лаборатории, имах 4 отдела в този център, не само генетика, радиотоксикология, но също и този радиоекологичен мониторинг, радиационна дозиметрия и до днес се следи най-професионалния възможен начин.
ЕФИР-ИНФО: Великобритания обяви, че е предоставила на Украйна снаряди с обеднен уран. Сега същото планират да направят и САЩ. Но за английските е ясно, че вече са на място. През месец май избухнаха спорове около взрив на склад в град Хмелницки. Едни твърдяха, че е взривен склад със снаряди с обеднен уран и че има промяна в гамафона, други твърдяха, че такова нещо няма, а трети – че облак уранова прах се е понесла с ветровете и е достигнала източна Полша. Дори и да не е взривен такъв склад в Хмелницки през май, няма никаква гаранция, че такъв няма да бъде взривен утре. Тези снаряди са доставени там официално. Как оценявате риска за хората и околната среда от взривяването на склад със снаряди с обеднен уран? Какво би се случило? Възможно ли е замърсяването да се разпространи на по-голяма територия, както писаха за облак токсичен прах?
— Абсолютно. Първо трябва да кажа, че по тази тема са налице два феномена: страх от неизвестното и недоверие в официалните институции.
Когато чух за това, преди да ме извикат по нашите телевизии, няколко от тях, трябваше да проверя и другата страна. Следя Guardian, Herald Tribune и BBC.
И това, че го публикуваха, видях, че има нещо, учудих се, че Гардиън (не ги харесвам, но трябва да вярвате, че е така), когато обявиха, че са доставили хиляда ракети на Украйна, а след това друг вестник дублира това количество, калибър 122 милиметра и че се съхраняват някъде в Украйна.
След това получаваме информация и тогава ни казват за „атомна гъба“, затова описах 16 юли 1945 г., първата ядрена „гъба“, която е направена от Опенхаймер.
С атомна гъба няма прилика, просто е облак прах, нещо, но няма тази адекватна форма. Във физически смисъл трябва да има абсолютно верен образ.
Това, което можех, и 50 години, от гимназията, се занимавах с физика, после медицина, така че за мен това не беше ядрен взрив.
Но нещо се търкаля зад хълма! Можеше да се види огромна колекция от дим и тогава разбрах, че там са съхранявали около 24 килотона боеприпаси.
Толкова много стреляха по нас. Между другото, първата атомна бомба беше 20 килотона, втората също – „Малкото момче“ и „Дебелия човек“.
Така че очевидно имаше огромно скривалище с експлозиви.
Лично аз смятам, че това беше доминирано от конвенционалните оръжия – всички тези артилерийски боеприпаси и в крайна сметка всички онези ракетни системи.
Възможно е и тези хиляда да са били, но това е нищо в сравнение с това, с което ни стреляха – 31 000, независимо, че калибърът беше малко по-малък.
Но каква е опасността от това?
По време на експлозията, сега се говори, трябва да се вкарат и тези „мръсни бомби“, вътре да има конвенционални експлозиви, а това /уранът/ се поставя отвън, когато избухне, така че след това да се разпръсне и да се разтвори на наночастици.
В такъв случай той не би могъл да даде никаква „гъба“, която да е абсолютно доказателство, че е това.
Сега как са го направили, със сигурност има нещо, първата жертва във всяка война е истината, но това е нещо, което е недопустимо.
Недопустимо е да се дава на Украйна. Защо се дава? Първият въпрос е какво ще им причини?
За да могат да унищожават руската технология, защото руснаците, за разлика от американците през 1999 г., когато ни бомбардираха, нито са я използвали, нито са се насочили към тези известни централи, защото имат този опит и знания и традицията им е такава, но не знам колко ще издържи Путин.
Трябва да сложим голяма въпросителна и това не бива да се подценява, защото това са все средства за масово поразяване.
Не са само биологични средства, нито са само ядрени средства, но имаше нещо.
Какво ще доставят и защо?
Дори четох, че са изстреляли първите седем ракети, от леопардите, шърман, чалънджърите, какво ли още не и този калибър вече не е 30 мм, а 122 мм.
Става въпрос за много по-голяма сума.
И ако го използват, руснаците нямат техни складове, бункери там, но затова имат бронирани машини и ако ги унищожат с това, тогава ще има страшно замърсяване на големи площи, както беше при нас и както беше в Ирак.
В крайна сметка тези преживявания трябва да се използват и в такъв случай Европа трябва да каже СТОП, защото Европа няма да бъде унищожена, но ще бъде заразена . И накрая да си спомни какво стана през 1986 г. и Чернобил.
ЕФИР-ИНФО: Тъй като Украйна, а и съседна Полша, изнасят за други страни значително количество селскостопанска продукция – смятате ли, че продуктите от потенциално заразени региони трябва да бъдат подлагани на по-строг контрол при внос в други страни? Ако да – какъв тип контрол трябва да бъде, какво да се търси? Замърсяват ли снарядите с обеднен уран селскостопанската продукция и изследван ли ефекта от консумацията на такива продукти?
— Ако, не дай си Боже, тези боеприпаси се използват, те ще бъдат в огромни количества, защото много добре помним какво каза Майкъл Шорт, американският генерал през 1991 г., в командната структура на НАТО той беше на четвърта позиция, иначе, според експерти, е еколог по професия.
Американците изстреляха тези 903 000 ракети, а ядрените им отпадъци са 900 000 тона. И той каза, че Америка се нуждае от още десет войни като тази и тогава Америка ще бъде освободена от тези отпадъци.
Сега, това, което техните списания, Guardian, Herald Tribune и други са публикували, за да не се повтаряме, със сигурност е вярно.
Не само, че други разбраха, това означава, че използването на тези боеприпаси вече е било планирано там.
Това, което ме поставя в дилема сега, е дали искат да го използват като проникващ материал за руска бронирана техника или искат да го използват за оттърваване на отпадъците си. Във всеки случай, независимо от мотива, това е изключително опасно.
Нашият опит, просто казвам, че в Сърбия са се замърсили всички реципиенти на екосистемата и въздуха, водата, растенията и животните, дивеча, добитъка, хората.
Най-важното за нас – нарушение в демографската структура, що се отнася до раждаемостта и смъртността.
В Сърбия вместо да се раждат три към едно, има смъртни случаи — 62 000 са родени през 2021 г., а 138 000 са починали през 2022 г., което означава, че има огромна разлика между останалите.
Никой не може да пренебрегне факта, че не е само влиянието на уран 238 и всички тези компоненти, но и всичко, което е замърсило околната среда.
Знае се, че Украйна, Полша със степите, с равнината, с водата, която има, всъщност е най-голямата житница в Европа. И нашата Войводина е по-голяма като житница от Белгия, Холандия, Люксембург, Дания, не знам колко имат…
Така че това би било ужасно, защото цялата околна среда ще бъде замърсена и тогава всичко това ще се разлее в хранителната верига.
Европа не трябва да допуска подобно нещо, а трябва да предупреди всеки, който може.
Сега не мога да влизам в тези теории за войната дали тук или там трябва да има танкове или шмайсери, за да има възпиращ ефект, но трябва да предупредя, какво правех.
Ето ни през 1999 г. ние и докато нашата армия правихме този радиоекологичен мониторинг, замърсяването стана много по-голямо в части на България и Гърция, отколкото това, което стигна до Белград (всичко зависи от циклона, от тези текущи движения).
Независимо от факта, че те обявиха, че са използвали тези боеприпаси на юг от 44-ия паралел и този паралел разделя Сърбия на две части, това е линията, която свързва Зайчар от българската граница до към Сребреница.
Това би било ужасяващо.
Нека Тръмп и Путин да седнат и да успокоят ситуацията.
Ако се зарази, невъзможно е това обеззаразяване/деконтаминация някога да се осъществи и няма такова възстановяване, както ни казаха американците, когато бомбардираха някои територии, където нямаше военни цели.
Те казаха, че всичко ще бъде включено в естествената радиоактивност.
И включих в тази монография мината Окло в Габон, която е на 2 милиарда години, която не е имитация, а е просто възпроизвеждане на ядрения реактор от онова време. Искам да кажа, че е вечно нещо и ще бъде вечен проблем.
1Радованович е сръбски пронатовски епидемиолог, кото говори че урана няма връзка с повишаването на числото заболелите от рак в Сърбия (https://www.021.rs/story/Zivot/Zdravlje/145494/Osiromaseni-uranijum-ne-izaziva-rak.html ).
