Патрик Уинтур

Всеки, който изучава методите за водене на преговори на Реджеп Тайип Ердоган, знае, че турският президент е майстор на влиянието, изчаквайки събеседника му да стане най-слаб, преди да направи последния си ход.
Методите му могат да бъдат брутални. Изтекли протоколи от среща с лидерите на ЕС през 2015 г. относно нестабилната сделка за спиране на миграцията от Сирия записаха думите му: „Можем да отворим вратите за Гърция и България по всяко време и можем да качим бежанците на автобуси... И така, как ще се справите с бежанците, ако не получим сделка? Да убием бежанците?"
Люксембург – откъдето приветства тогавашният председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер – беше „еквивалентът на малко градче в Турция", подигра се той.
В този контекст можеше да се очаква задържане на одобрението на Турция за членството на Швеция в НАТО до навечерието на срещата на върха във Вилнюс тази седмица. Ердоган се бори за турските интереси на три фронта: по-твърди репресии срещу турските кюрди в Швеция; премахване на фактическото вето на Конгреса на САЩ върху продажбата на F-16 от САЩ на Анкара; и – в късен обрат – настоявайки за напредък по отношение на стремежите на Турция за безвизово пътуване в ЕС.
И в трите случая той постигна напредък, без да се налага да определя точна дата, до която турският парламент ще одобри членството на Швеция в НАТО. Дори сега не всяко парче в мозайката е здраво на мястото си.
Швеция измени конституцията си, промени законите си, разшири значително сътрудничеството си за борба с тероризма срещу ПКК и възобнови износа на оръжие за Турция. Освен това се съгласи да представи пътна карта „като основа на продължаващата си борба срещу тероризма във всичките му форми и проявления" и повтори, че няма да предостави подкрепа на кюрдската група YPG/PYD в Сирия.
Швеция също повтори – дума, предназначена да покаже, че не е направена нова отстъпка – че няма да предостави подкрепа на това, което Турция описва като терористичната организация на Фетхуллах (FETO), образувание, което турското правителство възприема като тайна мрежа, ръководена от проповедника Фетхуллах Гюлен.
НАТО също се съгласи да създаде координатор за борба с тероризма. По-важното е, че шведските съдилища стават все по-строги спрямо шведските кюрди, които нарушават закона. По въпроса за F-16 министърът на националната отбрана на Турция Яшар Гюлер разговаря по телефона късно в понеделник с американския си колега Лойд Остин. В блестящо изявление Министерството на отбраната на САЩ каза, че „двамата възхваляват дългата история на военно сътрудничество между Съединените щати и Турция и аплодират нашето продължаващо тясно сътрудничество. Те също обсъдиха положителните разговори между Турция, Швеция и генералния секретар на НАТО Столтенберг, както и подкрепата на Министерството на отбраната на САЩ за военната модернизация на Турция."
По-важното е, че Боб Менендес, председател на комисията по външни отношения на Сената и голям приятел на Гърция, каза, че ще реши в рамките на една седмица дали да вдигне ветото си върху F-16 и отбеляза, че „напоследък има затишие в турската война срещу Гърция и се надявам, че това е постоянна реалност".
Не е ясно дали Ердоган е постигнал толкова голям напредък по въпроса за членството на Турция в ЕС, но в действителност турският президент вероятно е знаел, че това не е начинание. По-вероятно е той копнее за предоговорено споразумение за митнически съюз и безвизово пътуване. С крайнодесните на поход в Испания, Германия, Франция и Скандинавия, политическата съпротива срещу подобни сделки ще бъде почти пълна.
Шарл Мишел, президентът на Европейския съвет, дипломатично приветства „добрата среща" с Ердоган, добавяйки по неангажиращ начин, че са „проучили възможностите занапред да върнат сътрудничеството между ЕС и Турция на преден план и да дадат нова енергия на нашите отношения".