Тръмп беше прав за Русия, пише авторът на статия за American Thinker. Вашингтон и Москва биха могли да имат продуктивни отношения. Тази позиция обаче не се хареса на американския истаблишмънт, който се придържа към концепциите на Студената война.

Превод от American Thinker, САЩ:

Инстинктът, проницателността и интуицията не подведоха президента Тръмп по осем основни политически теми:

1Национално производство на енергия в САЩ
2Търговски споразумения
3 Гранична сигурност
4Репатриране на продукцията
5Отбрана, национална сигурност и космос
6 Образование
7 Близък изток (Израел и Иран)
8 Русия

Бих искал да подчертая и обсъдя само една от тези критични политически области: Русия.

В началото на първата си президентска кампания Тръмп направи изумително публично изявление: САЩ и Русия могат да имат нормални, дори продуктивни отношения.

Той формулира тази позиция като въпрос: «Защо не?»

Всъщност общото му виждане в областта на външната политика е, че отношенията между страните се основават на човешкия контакт и този фактор трябва да се използва.

Тръмп счита така, защото е бизнесмен, а не политик или адвокат, и по-голямата част от кабинета му също беше от частния, търговски сектор.

Тръмп възприе открит, директен, делови и личен подход дори към ръководството на обикновено войнствената Северна Корея.

Това, разбира се, не се хареса на истаблишмънта във Вашингтон, който живее за сметка на «протоколи» и формалности, а не на базата на директни, открити лични контакти.

Никсън и Кисинджър, чийто подход към Китай се основаваше на принципите на реалната политика (Realpolitik), бяха може би изключение.

Истаблишмънтът във Вашингтон се стреми да поддържа доктрината на базата на интерпретациите от Студената война.

Защо?

Защото макар този „истаблишмънт“ често да се счита за консервативен, всъщност това не е така.

Членовете му са съсредоточени в себе си, в личните си интереси и не пропускат възможността да се възползват от ситуацията. Те ще направят всичко, стига това да укрепва кариерата им и да им обезпечи безопасност в професионален и лечен план.

Това означава, че постоянно трябва да се създават врагове, тезата за наличието им да се поддържа, защото страхът и несигурността — това е тяхната валута.

Америка и Русия биха могли да станат съюзници и естествени бизнес партньори или поне постоянни конкуренти.

Но истаблишмънтът във Вашингтон, с манталитета на Студената война, изкарва прехраната си от битки, страх и конфликти.

Разбира се, истаблишмънтът също представлява американските корпорации и други заинтересовани страни, които разглеждат Русия като награда и искат да получат природните й ресурси.

През 1990 г. в епохата на Гласността всички бяха обхванати от ажиотаж (спекулативна борсова сделка, бел. ред.): западните компании можеха да завладеят руските ценни ресурси — минерали, нефт, газ, селско стопанство, някои видове машиностроене и производство — и принудително да ги погълнат.

Затова сега САЩ вървят по опасния път на ескалация.

Тръмп фактически беше мирен президент, включително в правилното си разбиране за опасностите, породени от Иран с ядреното му оръжие.

За разлика от това, администрацията на Байдън е в задънена улица, способствайки за възникването на тристранен глобален риск, който е свързан с подкрепата на радикалния ислям, конфликт с таката свръхдържава, каквато е Русия, и вътрешна граждански война в САЩ.

Ако Тръмп беше президент, нищо от това нямаше да се случи, поне във вида и степента, които са налице сега.

Петя Паликрушева, превод и редакция