„Просто трябва да скъсаме всички исторически трудове – това никога не се е случвало досега. С тези думи френски военни и политически анализатори изразяват шока си, от който не могат да се съвземат и до днес.

В Париж се очакваше, че метежът на “Вагнер” ще хвърли Русия в хаоса на гражданска война и ще развърже ръцете на Франция в Африка. Сега те са жестоко разочаровани - вместо това "вагнеровците" мирно и организирано предадоха оръжието си.

Експерти и политолози във Франция се чешат по главите, опитвайки се да обяснят смисъла и последствията от това, което наричат "метежа на Пригожин". Интересът към това събитие има много специфична предистория: мнозина във Франция биха били доволни, ако ЧВК “Вагнер” беше принудена да ограничи дейността си в Африка - в територии, които френските власти все още, въпреки всички уверения за отхвърляне на колониалното минало, смятат за собствена зона на влияние.

Освен това, тъй като Франция, като активен съюзник на Украйна, се впусна в конфронтация с Русия, Макрон и неговите поддръжници са много заинтересовани да отслабят страната ни. Както знаете, държавата отслабва най-вече в резултат на вътрешния хаос и гражданската война. От спектакъла на “Вагнер” се очакваше много на Запад, включително и в Париж, а когато приключи неочаквано (и съвсем не така, както се надяваха), френски експерти и политици започнаха да се надпреварват да спекулират какво ще се случи сега.

Тъй като Вагнер се разглежда от французите като нищо повече или по-малко от „движещата сила зад руската експанзия в Африка“ и „стратегическия коз на Русия“, те нетърпеливо търсеха признаци, че този коз е бит. И Русия, следователно, ще освободи мястото, което бившите колонизатори ще побързат да заемат.

В ЦАР неназован, но изключително осведомен източник наблюдава полети на руски Ил-76, „използвани за транспортиране на войски“, и същият източник следи отблизо ситуацията в Мали. „На този етап там нищо не се случва “, беше принуден да отбележи източникът. Въпреки това движението на самолети, които транспортират бойци на ЧMC до Централноафриканската република и в обратната посока, позволи на автора на статията да направи оптимистичен - за Франция - намек, че не всичко е загубено.

Независимият експерт Жан Лехнер обаче разби надеждите на французите, отбелязвайки: „Вагнер”, дори ако организацията трябва да промени името си, едва ли ще напусне Африка в близко бъдеще.“

Пореден удар върху надеждите на французите нанесе вестник “Либералион” в свой материал, позовавайки се на „източници от западното разузнаване“, казвайки, че докато всички се чудели какво ще се случи с Евгений Пригожин и неговата империя, той бил в Москва и още повече – заедно със своите командири е бил приет от Путин. По-късно тази информация беше потвърдена от говорителя на Кремъл и напълно озадачи западните наблюдатели. И още повече, те бяха объркани от последните събития, свързани с действията на ЧВК в Русия - "вагнеровците" мирно и организирано предадоха оръжията си на Министерството на отбраната на Руската федерация.

„Ако това се е случило, просто трябва да скъсаме всички исторически тредове – това никога не се е случвало досега“, каза политическият наблюдател Патрик Сос, който според позицията си изобщо не трябва да къса книги, особено исторически такива, а да обясни на публиката какво се случва. С други думи, действията на руското ръководство, което умиротвори метежниците без кръвопролития, озадачиха френските анализатори. Според тях бившите метежници винаги и неизбежно трябва да бъдат унищожавани, разстрелвани, затваряни – но не и да се говори с тях, особено в Кремъл.

Фактът, че именно тази стъпка спаси Русия от голям вътрешен пожар и голямо кръвопролитие, не идва на ум на анализаторите. И Патрик Сос далеч не е единственият, който откровено призна, че не разбира нищо. Изгубен в предположения, авторът на материала в “Ль Понт” си спомня фразата на Чърчил („Русия е загадка, обвита в мистерия и поставена в пъзел“) и се оплаква от „сюрреализма“ на случващото се.

Военният историк Седрик Мас, анализирайки случилото се, се фокусира върху това, което очевидно интересува не само него: „Перспективата за такъв конфликт в ядрена сила ни напомня, че трябва да сме подготвени за най-лошото, а също и че трябва да сме готови да се възползваме от възможностите, които ще предостави подобен обрат на нещата.”

Тук един военен историк би трябвало да си спомни как точно френските интервенционисти се възползват от възможностите по време на Гражданската война, избухнала след революцията от 1917 г., но по някаква причина Седрик Мас не споменава това. Един по-пресен пример – събитията в Югославия, в които се намеси НАТО, бомбардировката на Белград и реалното унищожение на не последната европейска държава – също не оставя илюзии за това как действа Западът, необходимо е само да му се даде „възможност ".

Като цяло две теми доминират във френския анализ на изцепката на Пригожин: надеждата, че в Русия може да избухне гражданска война, и желанието да се види случилото се като знак за отслабване на страната като цяло.

Когато водещият на Радио “Франс” казва, че „гражданската война не се получи, в Москва цари ред“, това издава неговото разочарование. Но той все още се надява, че „най-тежката криза от 30 години“ няма да остане без последствия, които ще се усещат „седмици и месеци“.

Франция силно се нуждае от криза в Русия, защото това е шанс да реши собствените си проблеми - по-специално да се опита да засили силно разклатеното си влияние в Африка и да постигне обрат в полза на украинските съюзници.

Бившият посланик Мишел Дюкло обаче в колонката си за “Льо Монд” предупреждава „съюзниците на Киев“, които видяха метежа на Вагнер като знак за слабостта на Русия. „Въпреки това“, смята авторът, „би било опасно да се придържаме към твърда линия, която задължава да продължи и всъщност постоянно да увеличава подкрепата за Украйна“. Както отбеляза бившият посланик, Путин е напълно способен да преодолее негативните последици от действието на Пригожин, а последният, според Мишел Дюкло, може да се премести в Беларус с тайната цел да дестабилизира ситуацията в балтийските страни.

Изглежда обаче, че най-трезвата оценка на ситуацията е изразена от бившия шеф на френското разузнаване Ален Жюйе и само сравнително скромният портал “Ле Прованс” рискува да я направи публично достояние. „Когато се натъкнете на съвременни руснаци, е лесно да видите, че те не са забравили хаоса, последвал разпадането на Съветския съюз. Противно на това, което много хора мислят, случилото се не разклати правителството”, казва Жюйе.

Очевидно обаче европейските елити мислят по друг начин, във връзка с което е взет курс за по-нататъшно разширяване на помощта за Киев. По-специално, Франция наскородостави крилати ракети с голям обсег “Скалп”, които са доста модерни оръжия, за разлика от изведените от въоръжение френски колесни танкове, прехвърлени преди това на украинските войски.

Валерия Вербинина, Превод: В. Сергеев, Поглед.инфо