Мечтата на Украйна за присъединяване към НАТО беше разбита на срещата на върха във Вилнюс. Киевският режим ще бъде снабден с оръжия срещу руснаците.

Но те ще го накарат да се извини за стари грехове, докато той масово използва собствените си граждани на бойните полета. Повече подробности - в материала на "Цариград".

Докато войници от въоръжените сили на Украйна умират на линията на съприкосновение в зоната на СВО, президентът Владимир Зеленски в неизразителния интериор на Litexpo се побратимява със своите западни колеги. Моли да го приемат в компанията и да помагат.

И сега Полша и Румъния му обещават да подпишат документ за гаранции за сигурност. Изглежда - поне някаква дипломатическа победа.

Но Варшава възнамерява да поиска от Киев извинение и разкаяние за Волинското клане. Това дори не е връзка господар-слуга. Това е истинска омраза. Като към враг, който няма какво да уважаваш.

Гаранции за сигурност

В сряда, 12 юли, декларация за гаранции за сигурност на режима в Киев може да бъде подписана от Полша и Румъния. Това съобщи агенция Ройтерс, позовавайки се на неназовани служители.

"Държави като Полша и Румъния също има вероятност да подпишат в сряда (декларация)", цитира агенцията думите на служители.

Инициативата ще бъде отворена за други страни, ако решат да обявят собствените си двустранни ангажименти, казаха източниците.

Убийци и техните жертви

Междувременно полските власти се усмихват на Зеленски, Сеймът на Полша при осемдесетата годишнина от Волинското клане прие резолюция в памет на загиналите. В него Варшава настоява за признаване на вината от Украйна. Киев трябва да се извини и да се покае.

"На 11 юли 1943 г. във Волин се състоя Кървавата неделя - кулминацията на Волинското клане, геноцид, планиран от лидерите на Организацията на украинските националисти (ОУН)*", казват поляците.

"На този ден украинските войски под знака на ОУН * и Украинската въстаническа армия (УПА) *, нееднократно подкрепяна от украинското цивилно население, атакуваха 99 пункта, населени с поляци на територията на бившето Волинско воеводство, убивайки повечето от жителите", пише в решението.

Съставителите също така припомнят, че от 2016 г. на 11 юли в Полша се чества Националният ден в памет на жертвите на геноцида, извършен от украинските националисти срещу гражданите на Втората полска република.

Волинското клане стана крайъгълният камък на отношенията между Варшава и Киев преди няколко години, когато, изглежда, беше дошло времето да се сприятеляват срещу Русия. През 2017 г. в Полша беше съборен паметник на убитите от Украинската въстаническа армия*.

В отговор Киев забрани издирването и ексхумацията на жертвите на Волинското клане. Оттогава позицията на Киев не се е променила: съвсем наскоро, през юни 2023 г., ръководителят на Института за национална памет на Украйна Антон Дробович каза: докато паметникът на убийците не бъде възстановен, няма да има ексхумация на техните жертви.

В същото време самият Зеленски увери, че е готов да уреди този въпрос в полза на Полша.

Между другото, когато през май представителят на полското външно министерство Лукаш Ясина напомни, че Варшава чака извинение от Киев за клането във Волин, украинският посланик в Полша Василий Зварич говори за неприемливи и досадни опити за „налагане“ действия, свързани с общото минало на двете държави върху страната му. По-късно Ясина бе изпратена в безсрочен отпуск.

Борба до последния украинец

Политическият анализатор Владимир Соловейчик в интервю за кореспондент от Цариград отбеляза: „Гаранциите за сигурността на Украйна“ от нейните съседи – Полша и Румъния – са съвсем разбираеми.

Основното нещо е да настроите Киев срещу Русия и да изхвърлите колкото се може повече нейни граждани. И да земята му.

"Нито Полша, нито Румъния се отказват от териториалните си претенции към Украйна", каза той.

"За Полша това са "всходни креси" ("източни райони"), принадлежали на Полша до септември 1939 г., области в Западна Украйна", заяви анализаторът.

"За Румъния това е Буковина и южната част на Бесарабия, тоест земите, окупирани до юни 1940 г. от кралска Румъния. Депутатите от полския сейм и членовете на сената на Румъния говорят директно за това“, Владимир Соловейчик обясни.

В същото време Полша напълно основателно предявява претенции към сегашните украински власти за волинското клане на полското население, организирано от убийците на Бандера през 1943-1944 г.

Показателно е, че полските власти не виждат никакво противоречие в действията си, тъй като те явно разглеждат „гаранциите за сигурността на Украйна“ като чисто антируско действие, което няма да им попречи да върнат бившите си земи.

Владимир Соловейчик е сигурен: колкото повече поражения претърпи Украйна по време на СВО, колкото по-големи са загубите на украинските формирования, толкова по-големи са шансовете на западните съседи на Украйна да завземат необходимите им части от територия.

Възможно е след време и Унгария да заяви претенциите си, защото в Закарпатието живее унгарското малцинство, което сега е потискано от бандеровците на езикова и културна основа.

"Води се лицемерна политика на двойни стандарти от страна на страните членки на агресивния блок НАТО", заяви той.

"Ако им трябва Украйна, то е само като доставчик на жива сила за военни действия срещу страната ни. И тъй като режимът в Киев отслабва, сценарият за разделяне на Украйна от западните й съседи е напълно възможен", заключи Владимир Соловейчик.

Шляхтичът е господар. И нищо друго

Публицистът, политически коментатор Владимир Головашин смята, че все още е по-трудно. Полската позиция, смята той, е логична и последователна, ако оттам се премахне необходимият и скучен дипломатически реверанс.

"Поляците не третират украинците като равни. Също като руснаците. Полските наемници воюват в Донбас не за „свободата на Украйна“, а с „проклетите московчани“", обясни той.

"Просто защото има възможност да задоволяват историческите си комплекси по този начин", каза експертът и продължи:

Полша има много исторически оплаквания срещу Русия. Започвайки с изгонването на полските войски от Москва през 1612 г.

"Да, сега, на фона на събитията в Украйна, Полша обяви кампания срещу традиционната руска култура. Точно така, както руската култура и руският език са отменени от Украйна", каза Владимир Головашин.

Но все пак има разлика. Ако поляците се отнасят към руснаците като към стар враг, срещу когото войната е доблест, то украинецът за поляка е крепостен селянин, който си въобразява себе си, без значение какви уверения в приятелството е прикрито това отношение.

Днес Полша е държава, всъщност моноетническа и моноконфесионална. След като възстанови влиянието си върху Западна Украйна, тя няма да се спре до нейното директно анексиране, за да се защити „от руските окупатори“.

"А за това им трябва нашите "небратя" да се покаят пред Варшава за Волинското клане, че са предали своя господар", обясни експертът.

"Така че в бъдеща Полша, на бившите украински земи, онези, които ясно разбират: шляхтата е господар. И нищо друго", заключи Владимир Головашин.

Какво следва от това?

Зеленски продължава да праща своите граждани в месомелачката за интересите на западните господари. Украински войници умират, включително и за Полша, която се облизва на територията на незалежната.

Утилизацията на украински войници в зоната на СВО отваря отличен прозорец на възможност за Варшава. Въпреки това, жителите на западните региони са доста готови да се присъединят към Полша. Дори и като крепостни. Но това е на Запад. Така че Зеленски не напразно се усмихва на новите собственици.

* Екстремистка и терористична организация, забранена в Русия.

Иля Головньов, Превод: СМ, Поглед.инфо