В навечерието на срещата на върха на НАТО президентът Байдън остава в капана на своята реторика

За НАТО няма какво ново да се обсъжда. Помислете за двете най-нови допълнения – на Джъстин Логан и Джошуа Шифринсън във Foreign Affairs и на Питър Хичънс в Compact. Циникът в мен е скептичен, че подобни рационални аргументи ще сменят мнението на другия лагер, макар че могат да убедят колебаещите се. Поддръжниците на приемането на Украйна в НАТО се аргументират от позицията на вярата.

Основният спор за приемането на Украйна засяга следните точки. Първо, Украйна е силна държава и поради това ще засили НАТО. Второ, Украйна е слаба държава и поради това се нуждае от НАТО, за да започне ядрена война in extremis в защита на украинските граници. Трето, Украйна е стратегически важен недвижим имот и е от жизнено значение за сигурността на НАТО, поради това тя трябва да бъде в Западната сфера. Четвърто, Украйна е бастион на демокрацията, свободна е да решава за присъединяване към НАТО и се бори за оцеляване, затова трябва да ѝ помогнем.

Излагането им по този начин опростява обикновено умишлено заплетените и объркани глупости на поддръжниците на Украйна и показва колко нелепо е всяко от твърденията. Ако Украйна е силна държава, тя не би трябвало да се нуждае от НАТО и може да се откаже от претенцията за слабост. Фактът, че Русия и Украйна в момента са въвлечени в скъпоструваща патова ситуация, показва, че нито една от тях не е силна, нито е особено слаба, и че Русия, каквото и да иска, всъщност няма капацитет за континентална хегемония.

Независимо от слабостта или силата на Украйна, тя не е достатъчно стратегически обект, за да оправдае ядрена война. Овладяването на Европа или превесът в атлантическия баланс на силите не зависи от това кой контролира Бахмут или Крим, и никой здравомислещ не би трябвало да иска да заложи Масачузетс срещу Мариупол. Все пак Украйна беше от другата страна в Студената война. Ние излязохме от нея много добре.

Ако оставим настрана погрешните стратегически аргументи, поддръжниците на Украйна в НАТО говорят за моралния императив да бъде подкрепен свободният избор на демокрацията. Това противоречи на логиката. Украйна едва ли е функционираща демокрация. Свободният избор на Украйна няма връзка с този въпрос. НАТО е отбранителен алианс, а членуващите държави също са свободни да правят брутален анализ на разходите и ползите от ангажирането в ядрена война от името на нов член, който е във война с ядрен съперник. Не всяка демокрация, или стремеж към демокрация си струва воденето на война. Географията е съдба.

Чест прави на президента, че той изглежда разбира тази главоблъсканица. Джо Байдън е стар боец от Студената война и в него има някаква остатъчна реалполитика. Той се придържаше към графика на предшественика си за изтегляне от Афганистан, въпреки че собствените му военни се опитваха да забавят процеса и да го принудят да се бави – до такава степен, че самото действие стана хаотично. Смята се също така, че той е против активизма на собствения си Държавен департамент по отношение на пряко участие в Украйна. (Също в негова защита, той беше единственият разумен глас против Либийската интервенция в 2011 г., когато беше вице-президент.) Всичко това показва, че можеше да бъде много по-зле, с Камала Харис като президент и Саманта Пауър и Евелин Фаркас като нейни съветничкии за Украйна.

Обаче Байдън е в капана на собствената си грандоманска реторика за демокрация и човешки права. Въпросът за Украйна не се отнася по същество за нито едно от тях. Това е простият стратегически проблем за по-малкото зло. Единственият американски военен интерес беше за унищожаване на руските фронтови части. Това е постигнато. Възстановяването и изграждането на Украйна не е американски проблем, предвид близостта на Украйна до богати страни в Европа. Европа трябва да понесе икономическата тежест на подкрепата за Украйна, ако това е от интерес за тези страни.

Украйна просто не си заслужава възможна ядрена война, предвид стратегическата ѝ нерелевантност за сигурността на американската държава и асиметрията спрямо руско-американските интереси. Това е безсърдечната истина. Докато Байдън продължава да стои в моралната страна на въпроса, голямата американска стратегия в Европа ще продължи да бъде непоследователна.

Доктор Сумантра Маитра е старши редактор в American Conservative и избран асоцииран член на Кралското историческо общество.

theamericanconservative.com, Превод: Екатерина Грънчарова