Имаше много дискусии за криза на психичното здраве, която вероятно съществува в някои от най-богатите западни страни дори преди пандемията, особено в контекста на по-младата част от населението.
Това със сигурност се е засилило по време на пандемията и оттогава остава като цяло на по-високи нива от нивата преди пандемията.
Съществуват обаче значителни различия в мненията и много дебати относно тълкуването на наличните данни. Всъщност данните обикновено се представят от различни учени по различни начини, в зависимост от това дали искат да привлекат вниманието към сериозността на проблемите с психичното здраве или целта им е да омаловажат някои от по-смущаващите статистики и проучвания. В контекста на някои държави има голяма разлика в ситуацията, представена от по-рутинните официални доклади и някои проучвания, базирани на по-малки извадки, които биха могли да изследват проблемите по-подробно или по-отблизо.
Въпросите обаче със сигурност са много по-важни от чисто академичния дебат. Въпреки че правилното разбиране на преобладаващата ситуация със сигурност ще помогне да се осигури облекчение на голям брой хора, намалявайки техния стрес и дистрес въз основа на основан на доказателства рационален подход, в същото време това може да ни доведе до по-добро разбиране на обществото и важни социални тенденции. Това разбиране от своя страна има много по-широко значение в по-голямата задача за създаване на по-безопасен и по-мирен свят.
За да дадем пример за това по-широко значение, ако може да се покаже по достоверни начини, че някои от най-богатите страни имат необичайно високи нива на психически стрес, тогава това може да бъде важен момент за мобилизиране на общественото внимание върху някои важни, но пренебрегвани области на социална и дори политическа реформа. Това само по себе си е важна стъпка напред, тъй като някои лидери на институциите дори не искат да признаят няколко сериозни и продължаващи проблема в техния реален контекст.
Друг аспект, който трябва да се подчертае, е свързан с това как по-чувствителните умове на обществото са засегнати от преобладаващите сериозни проблеми и изкривявания на обществото. Чувствителните умове и благородното мислене на много хора, особено на по-младите хора, може да не са в състояние да се приспособят към тези изкривявания или несправедливостите зад тях и следователно могат да покажат признаци на отдръпване от такова общество или да бъдат претоварени от него.
Един от отговорите на обществото може да бъде да посочи тези чувствителни и благородни хора като засегнати от психични разстройства, тъй като не са в състояние да се приспособят към доминиращите социални тенденции. Следователно онези, които вероятно са най-способни да реформират и ръководят обществото, могат вместо това да бъдат осъдени на различни дългосрочни лечения, включително настаняване в убежища, докато се смята, че са излекувани от своята неприспособимост или липса на приспособяване към господстващите социални норми. Възможността не тези чувствителни умове да се нуждаят от лечение, а вместо това доминиращите социални норми да са погрешни и несправедливи, дори не е изследвана.
Следователно правилният анализ на ситуацията с психичното здраве има потенциала да придобие много по-добро разбиране на вида социална реформа, която е най-необходима. Като се има предвид значението на западните страни и особено на САЩ на световно ниво, всичко, което допринася за едно по-справедливо и стабилно западно общество, трябва да бъде полезно за целия свят.
Именно от тази гледна точка тук се изследват някои въпроси. Съществува ли криза на психичното здраве в западните страни, особено сред по-младите хора? Ако това е реалност, тогава как да бъде разбрано по по-добри начини, които също могат да покажат пътя напред за намаляване на свързаните с това бедствие и стрес, както и за по-широка социална реформа?
Един от по-очевидните отговори на нарастващия психически стрес е искането за по-висок бюджет за лечебни заведения, така че може да се каже в началото, че проблемите с психичното здраве нарастват въпреки значителното увеличение на бюджетите за това в няколко западни страни. Според наличните данни за разходите за услуги за психично здраве в САЩ, например, те са се увеличили бързо от 147 милиарда долара през 2009 г. до 238 милиарда долара през 2020 г. Неотдавнашен документ на Белия дом (Намаляване на икономическото бреме на неудовлетворените нужди от психично здраве , 31 май 2022 г., наричан по-нататък документът на Белия дом) отбеляза: „Федералното правителство покрива някои от разходите за лечение на психични разстройства. Около 280 милиарда долара бяха изразходвани за услуги за психично здраве през 2020 г., около една четвърт от които идват от програмата “Медикейд” на САЩ.
Докладът на Института за разходите за здравеопазване за 2018 г. разкри, че разходите на човек за прием в психиатрично здраве в САЩ са се увеличили с 33% между 2014-18 г., докато разходите за извънболнична психиатрия са се увеличили с 43%. Между 2007 г. и 2017 г. процентът на медицинските изплащания на застраховки, свързани с поведенческото здраве, се е увеличил повече от два пъти.
Според доклад на Националния център за здравна статистика, САЩ, във възрастовата група над 12 години, от 1988-94 до 2005-08, употребата на антидепресанти се е увеличила с удивителните 400%, като близо 10% американци използват тези лекарства и до 23% от жените на 40 и 50 години, които използват тези лекарства. Тази тенденция продължи да се засилва. През 2018 г. 13,2% от населението на САЩ на възраст над 12 години каза, че са приемали антидепресанти през предходния месец.
Въпреки всички тези важни тенденции на нарастване на разходите за психично здраве и нарастваща употреба на лекарства за психично здраве обаче проблемите и разстройствата на психичното здраве се съобщават във все по-голям мащаб, в резултат на което, от една страна, разходите за психично здраве се увеличават, но броят на хората, които нямат достъп до лечение за психични заболявания, също са се увеличили. В САЩ например около половината от лицата, които се нуждаят от лечение за психични разстройства, не могат да получат/позволят това според официални данни. Проучване на 36 000 души посочва, че 62% от хората, които страдат от разстройства на настроението, 76% от хората, които страдат от тревожни разстройства и 81% от хората, които страдат от разстройства, свързани с употребата на вещества, нямат достъп до лечение.
Броят на хората, страдащи от психични разстройства, се увеличава през годините, въпреки че има повече лекарства, увеличаващият се брой болници и свързаната с тях инфраструктура. Това увеличение е може би най-ярко сред по-младите възрастови групи.
Последните официални статистически данни от „Проучване на рисковото поведение на младежите“ , САЩ, 2011-2021 г., публикувани наскоро от Центъра за контрол и превенция на заболяванията , ни казват, че през 2021 г. 42% от учениците в гимназията в САЩ „имат упорито чувство на тъга или безнадеждност“, от 28% през 2011 г. При ученичките този процент е още по-висок – през 2021 г. цели 57% от гимназистките са изпитвали постоянно чувство на тъга и безнадеждност. Освен това, цели 22% от гимназистите в САЩ „сериозно обмислят опит за самоубийство“. Тук също виждаме обща тенденция на нарастване от 16% през 2011 г. до 22% през 2021 г. В случая на ученичките този брой достига 30% през 2021 г. С други думи, почти една трета от гимназистките в САЩ бяха толкова обезпокоени, че „сериозно обмисляха опит за самоубийство“ през тази година.
Има няколко други индикации за такива обезпокоителни тенденции, включително призива, отправен два пъти напоследък от водещи детски здравни организации в страната за обявяване на извънредно положение за психичното здраве на децата, предвид мащаба на тези проблеми.
Според документа на Белия дом, цитиран по-горе, „има няколко признака, че американците са изпитвали криза на психичното здраве преди пандемията“. Между 2008 г. и 2019 г. процентът на юношите (на възраст 12-17 години), които съобщават, че са преживели поне един голям депресивен епизод през изминалата година, се е увеличил с 90%, във възрастовата група 18-25 години това се е увеличило с 81%. Смъртността от самоубийства във възрастовата група 10-24 се е увеличила с 47%. Тревожните тенденции започват много рано в детството. Както ни казва документът на Белия дом, приблизително едно на всеки шест деца в САЩ на възраст от 2 до 8 години има диагностицирано умствено, поведенческо разстройство и разстройство на развитието. Нещо повече, информира този документ, половината от всички случаи на психични разстройства през целия живот се очаква да започнат преди 14-годишна възраст.
Според Националния институт за психично здраве, САЩ, през 2021 г. във възрастовата група 18-25 години 33,7 процента от младежите в САЩ са страдали от някакво психично заболяване , докато 11,4% са страдали от сериозно психично заболяване, последното е така дефинирано, че включва сериозно функционално увреждане на важни жизнени дейности.
В Европа също изглежда има донякъде подобна тенденция на увеличаване на съоръженията за психично здраве и разходите, съпътстващи нарастващите проблеми с психичното здраве, особено в контекста на по-младата част от населението. Скорошен доклад за нова инициатива за психично здраве гласи, че сега почти половината от всички млади европейци съобщават за лошо психично здраве и депресията се увеличава. Проект на доклад на СЗО относно „Психично здраве, социално включване и млади хора на възраст 18-29 години в европейския регион на СЗО“ казва, че 64% от всички млади хора са изложени на риск от депресия, а младите хора са между 30 и 80% по-вероятно да съобщават за симптоми на депресия или тревожност в сравнение с възрастните. 71% от всички самоубийства в България са на млади хора, се посочва в доклада.
Този доклад на СЗО ни казва също, че в предпандемичната фаза процентът на юношите във възрастовата група 10-19 години, борещи се с психични разстройства, е бил по-висок в Европа - 16,3% в сравнение със средните 13,2% в световен мащаб, а след това ситуацията се е влошила. Броят на младите жени, страдащи от тревожност и депресия, е много по-висок от младите мъже, докато младите мъже, които се самоубиват, са много повече от младите жени, се казва в този доклад, като същевременно ни информира, че показателите за психично здраве за гей общността са постоянно и значително по-лоши , като цели 13% са направили опит за самоубийство през предходната година.
Съвсем скорошно проучване на “Поднови Европа” установи, че 59% от респондентите заявяват, че тяхното психично здраве е „не добро“ или е „лошо“. 39% казват, че сънят им е лош или много лош. Според статистиката, дадена в доклад на УНИЦЕФ „На ума ми“, самоубийството е втората водеща причина за смърт сред младите хора в Европа и всеки ден в Европа се губят 3 живота на юноши поради проблеми с психичното здраве. Всяко пето европейско момче във възрастовата група 15-19 години страда от психични разстройства, както и 16% от момичетата. 9 милиона юноши (на възраст 10-19 години) живеят с психични разстройства в Европа, като тревожността и депресията представляват повече от половината от тях, се посочва в този доклад.
Във Великобритания скорошно проучване на психичното здраве на децата и младите хора установи, че през 2022 г. в Англия 18% от децата във възрастовата група 7-16 години и 22% от младите хора във възрастовата група 17-24 години са имали вероятно психично разстройство. Според друго проучване 31% от жените във възрастовата група 16-24 години показват признаци на депресия и тревожност през 2017-18 г. Проучване на 14-годишни момичета във Великобритания разкрива, че 37% от тях се смятат за много нещастни, безполезни или неспособни да се концентрират. През 2017 г. вестниците съобщават за 68% увеличение на приемането в болница на момичета под 17 години поради наранявания, свързани със самонараняване (26% сред момчетата). През май 2022 г. вестниците съобщиха, че 400 000 деца и млади хора се лекуват за психични проблеми в продължение над един месец.
В Швеция нарастването на проблемите с психичното здраве сред младите хора, докладвано в няколко проучвания, е обобщено в доклад, озаглавен „Психично здраве сред младежите в Швеция, Кой е отговорен, какво се прави“, изготвен от Северния център за благосъстояние и социални въпроси. Проучване от 2006 г. установи, че броят на момичетата във възрастовата група 15-19 години, лекувани в болница за депресия, се е увеличил 8 пъти между 1980 и 2003 г. Друго проучване от 2012 г. установи, че сред 1000 анкетирани ученици в училище 7-8 ниво, 21% момичета и 16% момчета съобщават, че са се наранили повече от пет пъти през предходните шест месеца. Проучване през 2013 г. установи, че хоспитализацията на засегнатите от самонараняване и самонараняване жени е два пъти по-висока в сравнение с мъжете във възрастовата група 15-24 години. През 2013 г. друго проучване установи, че 32% от момичетата във възрастовата група 16-24 съобщават, че изпитват безпокойство, безпокойство и тревога доста редовно, в сравнение с 19% момчета. Друго проучване тази година посочва, че 40% от младите хора са се чувствали стресирани няколко дни в седмицата или през всички дни през предходните шест месеца - 51% сред жените и 29% сред мъжете.
Отчетени са високи нива на употреба на алкохол и наркотици сред младежите. Европа има най-високата консумация на алкохол на глава от населението в света, като се започне от много ранна възраст. На 16-годишна възраст 90% са употребявали алкохол, докато 23% се отдават на препиване три пъти в месеца. В САЩ 80% от младите хора употребяват алкохол, докато 50% от този брой се отдават на препиване. Употребата на алкохол сред младежите води до над един милион наранявания за една година. 20% от младежите отговарят на критериите за разстройство, свързано с употребата на алкохол. 4777 младежи в САЩ за една година умират от свръхдоза наркотици. Младите хора показват нарастваща тенденция към пиене на твърд алкохол и напиване.
Когато проблемите с психичното здраве продължават да нарастват дори след години на значително увеличаване на лечебните заведения, очевидно трябва да преминем от само индивидуална диагноза към социална диагноза. Разбира се, добрите съоръжения за психично здраве и безценната помощ, предоставяна от брилянтни специалисти, трябва да продължат да се увеличават, но в допълнение трябва да има социално изследване и коригиращи действия, основани и на това.
За да дадем пример за това какво може да се случи, шизофренията е психично заболяване, което често се определя като голямо прекъсване на връзката с реалността или много странно/ненормално тълкуване на реалността, което води до странни модели на поведение. Но тогава политиката на САЩ, когато преследваше безмилостни войни в името на мира или когато сваляше демократични режими и инсталираше или подкрепяше диктаторски такива, като пееше мантрата на демокрацията през цялото време, сама по себе си не беше би шизофренична? Или дори във вътрешните политики, макар да се говори през цялото време за благосъстоянието на „американския народ“, политиките всъщност са довели до намаляване на благосъстоянието на истински нуждаещите се слоеве чрез умишлено увеличаване на неравенствата и даряване на големи печалби на най-богатите милиардери, показвайки отново шизофренична жилка.
Социалната диагноза не бива да се бори с толкова трудни въпроси, а трябва да изследва дълбоко лицемерието, двуличното говорене, крещящата разлика между заявените етични норми и реалността. По отношение на искрени коригиращи действия, тя трябва да предложи етични ценности, които трябва да ръководят националния живот и политика.
По-специално, както беше посочено по-рано, трябва да разгледаме възможността, че няма нищо лошо в няколко човека, особено младежи идеалисти, които при преобладаващата система могат да проявят симптоми на абстиненция или да покажат признаци, че не могат да се приспособят към преобладаващите социални норми . В много такива случаи не такива индивиди са психично болни, социалната система е много болна, така че по-здравите духовно и етично граждани намират за трудно да се приспособят към болната социална система. Системата е тази, която се нуждае от лекарство, което може да бъде погрешно прилагано много пъти на по-просветените индивиди.
Повечето западни страни с право говорят за световен ред, основан на справедливост и справедливи правила, за грижа и състрадание към всички бедни и слаби хора, за защита на човешките права, за световно насърчаване на демокрацията и защита на околната среда, за твърд ангажимент за мир и разоръжаване, но реалността се различава много от това. Воденият от САЩ запад все по-често се движи в обратна посока. В това по-често Европа следва САЩ, независимо дали става въпрос за нахлуването в Ирак или прокси войната на Украйна. Когато става въпрос за експлоатация на повечето други страни по въпросите на търговията, патентите, инвестициите или ресурсите, отново става дума за същата егоистична реалност, проследена назад в колониалните времена, но многократно обличана като помощ. Такива егоистични, измамни външни политики неизменно дават доминиращи вътрешни роли и на онези елити, милиардери и политици, които по навик също използват измама с голям брой собствени хора, въпреки че се грижат да се опитат да спечелят избори по един или друг начин.
Всичко това прави много трудно, ако не и невъзможно създаването на общество, основано на етика и истина, мир и стабилност. Всъщност ръководените от САЩ западни съюзи или сили много често са събаряли, унищожавали или накърнявали тези усилия в няколко държави, които се опитвали да създадат общества, основани на равенство и справедливост, независимо дали в Никарагуа или Венецуела, или в Конго или Чили, или в Боливия или Бразилия, или в много други страни, докато оказват подкрепа на някои от най-лошите и жестоки диктатори и техните режими, докато през цялото време говорят за насърчаване на справедливостта, демокрацията и човешките права. Възникна много странна ситуация, в която граждани с най-добри намерения, които желаят да служат на страната си като войници или дипломати, или дори като търговски или технологични служители, често биват тласкани в роли, които са експлоатиращи и несправедливи към бедните и слаби хора по света , нещо, което може да бъде потвърдено от безпристрастно проучване на войни и военни интервенции, търговски и инвестиционни политики, износ на опасни технологии и продукти, насилие и измама, използвани за контрол на енергията и минералните ресурси, безмилостна подкрепа, предоставена от правителствата за корпорации, известни със своите грабеж и експлоатация.
Това е по-широката реалност на западното общество, което създава база от лицемерие и двуличие. При такива обстоятелства е много трудно да се създаде общество, основано на етиката и истината. Много хора може да желаят това, но се чувстват завладени от по-мощни сили.
Когато разглеждаме кризата на психичното здраве в рамките на тези по-широки реалности, осъзнаваме, че докато експертите, разбира се, трябва да продължат да дават своя ценен принос за намаляване на стреса и дистреса, освен това са необходими много по-големи промени в обществото, които могат да създадат силна основа на етиката и истината. Накратко, това, от което се нуждае западното общество, е да бъде в мир със себе си и в мир с останалия свят. Вътрешният и външният мир и стабилност са свързани много по-тясно, отколкото обикновено се осъзнава, и това е липсващото измерение на няколко добронамерени западни усилия за намаляване не само на проблемите с психичното здраве, но и на няколко други социални проблеми, включително злоупотреба с вещества, расизъм, престъпност и насилие, включително насилие с оръжие и насилие, основано на пола. Когато несправедливостта и насилието са нанесени отвън, това неизменно води и до вътрешно насилие и нестабилност. При всякакви актове на доминиране и насилие жертвите страдат, но и извършителите също страдат – пряко или непряко, рано или късно. Така че Западът трябва да се стреми към постигане на хармония на вътрешен и външен мир със справедливост, което може да донесе истинско щастие на неговите хора, като същевременно проправя пътя си към просветена лидерска роля.
Превод: В. Сергеев
