Как да се отнасяме към Карл Маркс? Днешните идеолози на нашата съседка не помагат на външния свят да оцени смисъла на техните усилия, измисляйки напълно мистериозни формулировки като "втора интеграция".

В крайна сметка все пак трябва да знаете, че е имало и първа интеграция ... Но защо и с какво? Марксизъм с традиционна китайска култура.

Но когато в Пекин казват, че точно тази интеграция обяснява „защо Китай е Китай“ и го обяснява на целия свят, тогава си струва да се замислим. В крайна сметка, пред очите ни, тази страна премина от грандиозна социално-икономическа катастрофа (60-те и 70-те години) до сегашното изпълнение на съветската мечта - "да настигне и изпревари Америка". Те я настигнаха и надминаха по много ключови показатели, станаха една от двете суперсили в света, които са приблизително равни по отношение на съвкупността от фактори. И как го направиха китайците?

Ясно е, че самите те непрекъснато обмислят опита си и днес кротко го предлагат за изучаване по целия свят. В нашия случай става дума за публикувания изследователски доклад на агенция “Синхуа” за работата, извършвана от управляващата комунистическа партия по същата „втора интеграция“. Ясно е, че агенцията опростява идеологическата дискусия и ги адаптира към разбирането на сравнително обикновен чужденец. Но дори и това той прави с умерен успех, така че тук е необходим преводач.

Нашият въпрос е: как Китай успя да стигне до върха от безнадеждна дълбочина? Отговорът на “Синхуа” (в свободен превод): Защото нашата цивилизация е на пет хиляди години, натрупали сме много полезен опит за това какво да правим и какво да не правим в случай на бедствие. По-специално, да не унищожаваме напълно миналото си. То трябва да се интегрира с настоящето и с предишното минало под формата на полезен урок, както стана с марксизма у нас.

И така, "първата интеграция" на марксизма с тъжната действителност. Краят на 70-те години, когато след смъртта на Мао Цзедун започнаха да се опитват да направят нещо с нещастната страна, която по това време произвеждаше приблизително същия БВП като малкия Тайван, избягал от марксизма.

Тогава изглеждаше, че няма по-фрапантен провал на идеологията на Маркс и практиката на неговите последователи в света (СССР все още се държеше). Идеята за безкласово общество е в руини, а страната, меко казано, е уморена от класовата борба. Идеята за изоставяне на частната собственост и изграждане на икономиката на принципите не на личен интерес, а на команди отгоре - и няма какво да се каже. Е, да не забравяме и културата със съответната революция в нея.

Какво направиха в абсолютно същата ситуация в късния СССР - ранна Русия: изхвърлиха Маркс и всички останали в кулоарите на политическия мейнстрийм, отблъснаха вечно управляващата КПСС, заиграха се с идеите за забрана на съответната идеология. Какво направиха китайците: на думи те запазиха всичко непроменено, включително паметта за човека, който насади своята версия на марксизма, тоест Мао Цзедун. Но всъщност те създадоха - под формата на експеримент и стъпка по стъпка - напълно капиталистическа икономика с елементи на държавен капитализъм и социална солидарност. „Първата интеграция“ е словесно свеждане на неистовия идеализъм на Маркс, Мао и други към създадената реалност: класиците са били прави в някои отношения, грешат в някои отношения, ние имаме свои собствени особености и т.н.

И ето пет хиляди години развитие на цивилизацията: например, имаше един съвсем реален човек на име Кун, той е Конфуций. Добре формулирани китайски идеи за държавата и нацията като семейство, където всеки има взаимни задължения. Сега той е бог и има статуи в храмовете. От време на време можете да видите статуи и Христос там - човекът съществува, учи мнозина, включително и някои вКитай, на добри неща. Но когато йезуитите пристигат в тази страна през XV век, те бяха много изненадани: местните жители с нетърпение усвояват християнската мъдрост, но реагират странно на призивите да изоставят всички предишни вярвания: какво говорите, как така да губим старата мъдрост в името на новата? Защо?

И сега първата и втората интеграция на Маркс с модерността е процесът на уважително поставяне на нови статуи (Маркс, Мао, Дън Сяопин) в същия храм. И с функции. “Синхуа” ни казва: светът не е обект, който трябва да бъде завладян, като западняците, нашата древна мъдрост за хармонични отношения между хората се прилага и към отношенията между народите и държавите, така че във външната политика ние също сме наследници на всичките онези пет хиляди години на опит.

Дмитрий Косирев, Превод: В. Сергеев, Поглед.инфо