САЩ са възмутени - отново им пречат руските изтребители. Този път „небезопасните и непрофесионални“ маневри на Су-35 на руските ВКС срещу американски дронове се провеждат в небето на Сирия. Случващото се е не само чисто военно, но и с голямо политическо значение от гледна точка на международните позиции на Русия.

Отново въздушни инциденти между американски дронове и руски самолети. И то два поредни дни. Според Централното командване на САЩ руските изтребители са извършили "опасни и непрофесионални" маневри по отношение на американските безпилотни самолети МКу-9 Reaper. Дори беше пуснат видеоклип. Вярно, този път инцидентите не са над Черно море, а във въздушното пространство на суверенна държава. Сирия.

Руският самолет имаше пълното право да бъде там - беше поканен. Руска авиобаза е разположена в Сирия по искане на правителството на страната.

Освен това на 5 юли там започнаха руско-сирийски военни учения. „По време на учението се планира да се отработят въпроси на съвместните действия на авиацията, силите и средствата за ПВО а и радиоелектронна борба при отразяване на въздушни атаки“, обясни контраадмирал Олег Гуринов, заместник-началник на Руския център за помирение на воюващите страни в Сирия.

Съответно небето в тази зона беше затворено, а американските дронове нарушиха тази забрана не един, не два, а поне пет пъти. Те действаха незаконно - както всъщност всички американски военни, които незаконно са се окопали в източната и югоизточната част на Сирия. „Тяхното присъствие не е следствие от резолюция на Съвета за сигурност на ООН или преки споразумения с легитимните сирийски власти“, обяснява Елена Супонина, политически анализатор по международни отношения. А по-рано контраадмирал Гуринов вече предупреди САЩ, че Русия не носи отговорност за некоординираните полети на американски БПЛА в небето на Сирия.

Защо влизат

Американските войски влизат в Сирия през 2014 г. и тогава Вашингтон има три цели. „Първата е борбата срещу “Ислямска държава”. Самото възникване на тази структура беше огромен удар върху авторитета на САЩ и тяхната политика в Ирак. Това показа провала на тази политика, насочена към изграждането на стабилна национална държава там“, обяснява Дмитрий Суслов, заместник-директор на Центъра за цялостни европейски и международни изследвания към ВШИ. “В крайна сметка Съединените щати, след превземането на огромни територии от “Ислямска държава”, бяха принудени отново да се върнат в Ирак. И също така да влязат на територията на Сирия, където “Ислямска държава” вече се беше установила”, допълва той.

Целта на пръв поглед беше доста благородна и американците можеха да поискат разрешение от сирийските власти да им помогнат в унищожаването на “Ислямска държава”. Американците обаче не питаха - все пак имаха втора цел. „Вашингтон се опита да подкрепи сирийската опозиция. Прозападни групи, които се бориха не само срещу “Ислямска държава”, но и срещу сирийския президент Асад, казва Дмитрий Суслов. “САЩ се опитаха да формират алтернативни въоръжени сили и държавност в Сирия. По това време съдбата на Асад все още не беше ясна, Съединените щати все още се надяваха, че „режимът на Асад“ ще бъде свален”, допълва той.

Сирийските терористи отдавна се опитват да вкарат САЩ в Сирия, дори организираха там инсценировка с „използването“ на химическо оръжие от Асад”. Отначало Барак Обама се поколеба да въвлече САЩ в още една близкоизточна война. Това нежелание предизвика ярост и разочарование сред сирийските терористи - но след появата на “Ислямска държава” американците все пак навлязоха в Сирия. Вярно, те не отидоха при опозиционерите в Идлиб и района на Дамаск, а на изток, при кюрдите - където имаше по-лоялно към американците население, по-удобна логистика и където, разбира се, е сирийският петрол. Това е третата цел.

„САЩ присъстват в Сирия, наред с други неща, за да дадат на някои американски компании да печелят пари. Факт е, че основните петролни запаси на Сирия се намират точно в районите на източната част на страната, контролирани от американците. Да, запасите там са несравними с тези в Ирак - все пак в пика на възможностите си Сирия произвеждаше около 400 000 барела на ден. Дори по време на войната кюрдите изнасят петрол на стойност между един и три милиона долара на ден. И което е интересно, в американските фирми, които работят в източната част на Сирия, са забелязани хора, които са пряко свързани с американските военни и дипломати. Например “Делта Кресент” -тя работи в Сирия от около 4-5 години, а сред нейните основатели има американски специални части“, казва Елена Супонина.

Всъщност петролът е бил и си остава целта на американското присъствие в страната. Освен това първите две цели вече изглеждат без значение. “Ислямска държава” е до голяма степен победена. Шансовете за сваляне на Башар ал-Асад също са нулеви. САЩ обаче дори не мислят да напускат Сирия. И причината тук не е само петролът.

Защо остават

Първо, това е въпрос на принцип и политически авторитет. „САЩ поддържат присъствието си в Сирия, за да попречат на Русия да постигне пълна победа над терористите. И да не позволи на Дамаск да си върне контрола върху цялата сирийска територия“, казва Дмитрий Суслов. „Следователно сега САЩ формират де факто протодържавно образувание в териториите, контролирани от кюрдите в Сирия, предотвратявайки реинтегрирането на тези кюрди в сирийската държава.“

На фона на сегашната конфронтация с Москва Америка просто не може да направи стъпка, която да се възприеме като капитулация пред Русия. Тази капитулация ще изпрати много опасен сигнал към американските съюзници.

Второ, присъствието на САЩ в Сирия е важно възпиращо средство за регионалните сили. „Например специалният представител на САЩ за Близкия изток Брет Макгърк твърди, че една от причините за военното присъствие в Сирия е подкрепата на Израел. И ако подкрепят Израел, тогава (въпреки че това не се говори) това означава сдържане на Иран“, казва Елена Супонина

Трето, това също е възпиращ фактор за твърде много съюзници. „Като поддържат протодържавно кюрдско образувание в Сирия, САЩ се опитват да внесат напрежение в сирийско-турските и руско-турските отношения. Тази протодържава е проблем за Турция и я принуждава да окупира голяма част от Сирия, за да отдели това образувание от турските територии. Това внася напрежение в отношенията с Дамаск и Москва, които не приветстват турската окупация“, казва Дмитрий Суслов.

Американците, разбира се, обясняват всички свои схеми в Сирия с необходимостта да продължат борбата с тероризма. Но американското военно присъствие в Сирия сега, в новите условия, дава на руската дипломация допълнителни възможности за антиамериканска дейност.

„Американското военно присъствие дава възможност САЩ да бъдат обвинени в незаконна агресия и окупация на суверенна територия на чужда държава. И от гледна точка на международното право САЩ наистина са окупатори“, казва Дмитрий Суслов.

Значението и тежестта на руската обвинителна карта постепенно нараства. Преди Америка не можеше да обърне много внимание на тези обвинения, тъй като нейната окупация беше подкрепена не само от страните на Запада, но и от част от Глобалния Юг. Сега, на фона на процеса на нормализиране на отношенията между Дамаск и тези страни, както и началото на саудитско-иранското помирение, има все по-малко привърженици на окупацията.

След известно време само западните държави ще продължат да подкрепят американската окупация. И тогава американското присъствие в арабската страна ще се възприема не като защита на региона от Иран, а като поредната версия на колониализма. Или може би дори като един вид "кръстоносна" политика. Просто казано, като политика, враждебна на всички араби. А именно арабите напоследък се превърнаха в една от най-важните сили в световната политика, чиито действия подкрепят както руския бюджет (цените на петрола), така и руското влияние на световната сцена.

Руските бойци показват на целия святфакта, че САЩ незаконно окупират чужда територия. И колкото повече Америка протестира срещу "небезопасните маневри" в небето на Сирия, толкова повече самата тя потвърждава тази окупация. Така руските ВКС имат пряко влияние върху руската геополитика. И тласкат САЩ да капитулират пред Русия в Близкия изток – макар и не чрез преки военни методи.

Кеворк Мирзаян, Превод: В. Сергеев, Поглед.инфо