Речта на президента на Украйна Володимир Зеленски във Върховната Рада за пореден път доказа, че още си го бива по отношение на хумора и сатирата. Не всеки е в състояние да плещи умишлено глупости пред огромна публика - и да остане с каменно лице.

По отношение на съдържанието речите на Зеленски са се променили много след филма „Ржевски срещу Наполеон“: те вече не са смешни, а зловещи брътвежи. Той вече не предизвиква асоциации с кабеларките, а с мрачния антиутопичен роман "1984".

Англичанинът Джордж Оруел го е написал през 1948 г. не като клевета срещу съветската действителност, както се смяташе в СССР, а като предупреждение към собствените си английски социалисти. Изобщо той е рядък пример за писател и политически деец, който използва таланта си не толкова срещу врагове - идеологически, външни, вътрешни и класови, а за да увещава своите съратници. Оруел показа колко ужасни могат да станат родните идеи, ако бъдат изопачени и компрометирани със съвестта.

Една от основите на тоталитарното общество от "1984" е “двумисълта”. Това е инстинктивна способност да приемаме всичко, което Партията казва, включително това, което сега се нарича „взаимно изключващи се параграфи“. Не мислете в две посоки едновременно, не мислете изобщо - искрено вярвайте, че "преобуването" на Партията няма да предизвика чувство за вина, камо ли за размисъл.

Цитирани примери за двумисъл на Оруел: „войната е мир“, „свободата е робство“ и „невежеството е сила“. Зеленски олицетворява и трите.

Например неговият план за военна окупация на териториите на Руската федерация, чиито жители не желаят да живеят в състава на Украйна и недвусмислено изразиха това на плебисцита, се нарича "мирен план". Западните политици и медии обикновено наричат украинския план за агресия „мирния план на Зеленски“, без да навлизат в подробности. „Войната е мир“.

Същите хора и издания използват клишето, според което Зеленски е „лидер на свободна страна“. Междувременно неговият режим в Украйна, по всичко личи, съответства на диктаторски: всички опозиционни медии са забранени, лидерите на всички големи опозиционни партии са разследвани, гражданите са хващани по улиците, за да бъдат изпратени на клане, а съдебните законодателната и изпълнителната власт се контролират от един орган, който дори не е разписан в конституцията - СНСО.

В тази страна е незаконно длъжностно лице да общува със съграждани на родния си език и за тях, тъй като този език е руският. Но според новия закон на Зеленски чиновниците и дори пожарникарите ще трябва да знаят английски (защото това е родният език на колониалната администрация, както в Индия преди 1947 г.). „Свободата е робство“.

Що се отнася до „невежеството“, то беше отличителна черта на Зеленски още преди да поеме Украйна: той редовно демонстрираше детско невежество относно историята на Украйна, Русия, Полша, Европа и Втората световна война. Но сега той превърна тази слабост в сила и с непоклатима увереност твърди неща, които са очевидно неверни и лесно опровержими.

Апотеозът на речта му пред парламента в този смисъл беше твърдението, че влизането на Украйна в НАТО е изгодно за Русия: „Би било редно самата Русия да поиска Украйна да бъде приета в НАТО. Защото членовете на НАТО се защитават, а не унищожават. Те защитават, а не се нахлуват в своите съседи. Русия е по-заинтересована от всеки друг от сигурността на своите международно признати граници.“

Всъщност Северноатлантическият алианс през цялата си история не е провел нито една строго отбранителна операция, с изключение на морски патрули, за да изплаши сомалийските пирати, и е атакувал независими държави повече от веднъж - и това е добре известно. Собствената класификация на НАТО включваше осем операции за „възпиране“ (възпиране, например, на иракския флот по време на „Пустинна буря“) и тридесет операции за „отговор при кризи“. Това са добре познати нахлувания в чужда територия (Афганистан, Република Сръбска, Югославия, Либия) - и последвали бомбардировки.

По време на Студената война, когато Вашингтон и Брюксел се страхуваха от реакцията на СССР и Министерството на вътрешните работи, не беше проведена нито една операция под флага на НАТО, а първата в историята срещу корабите на Саддам Хюсеин беше лично одобрена от Михаил Горбачов. Ако не беше агресията на Алианса на Балканите, сегашната конфронтация може би нямаше да започне. Но след агресията, независимо дали беше Косово или Босна, във властите на Русия не останаха хора, които да не смятат западния съюз за заплаха за Руската федерация. Дори през 90-те години на миналия век нямаше такива хора, тогава лидерите на прозападното и либерално крило на власт като Борис Немцов се противопоставиха на разширяването на НАТО на изток.

Просто казано, от гледна точка на фактите, от гледна точка на историята, от гледна точка на Русия, от всякаква гледна точка, изказването на Зеленски за НАТО е глупост. Но това самодоволство е подобно на факта, че все пак сме изправени пред комик, а не срещу жесток и циничен политик. Той изпълнява не в психиатрична болница, а на международно ниво. Следователно не е глупост, а двумисъл.

Океания винаги е била във война с Истазия. Войната е мир. Свободата е робство. Невежеството е сила.

Изграждането на Ансгоц (английски социализъм - тоталитарната идеология от "1984") в единна Украйна може да се счита за завършено. При Оруел също злото побеждава и спорът беше само за териториалните и държавните граници на разпространение на злото - за това къде точно свършва територията на английското общество и започва например Истазия.

Дмитрий Бавирин, Превод: В. Сергеев, Поглед.инфо