Танкове, бронетранспортьори, пехотни и артилерийско-ударни части на украинската армия атакуват в Артьомовско направление. Те се движат в колони със западни превозни средства и излизат на малки групи.

Настъплението се удържа между другото и от бойците на доброволческата бригада “Вълците”, За това как работят - в репортажа.

"Голям натиск"

Влиза се на позициите на бригадата само през нощта. "Вълците" покриват Артьомовск от север. През последните дни боевете тук се разгоряха.

"Днес, около пет сутринта, шест танка и около 20 БТР напреднаха в нашата посока. Пехотата, използвайки димни бомби, искаше да се приближи. Не им дадохме. Артилерията ги посрещна от далеч. Опитаха се да повторят - неуспешно. Евакуационните им машини идваха често за ранените и загиналите. Боят продължи пет часа, сега се поуспокои малко“, разказва боецът с позивна “Бухал”.

Бригадата е прехвърлена тук през пролетта. Докато Артьомовск се освобождава, "вълците" държат фланговете. Един от най-горещите дни е 11 май. Войници от ВСУ стоварват десант на няколкостотин метра.

"Щяхме да обкръжим. В резултат на това те бяха ударени в зъбите и се претърколиха назад Сега спазваме дистанция: от 300 до 500 метра”, продължава Бухала.

Командването на ВСУ хвърля в ада мобилизираните и териториалната отбрана. Когато се планира успех, се използват по-обучени бойци. Включително и наемници.

"Докато артилерията и танковете работят на нашата фронтова линия, тяхната пехота се опитва да пробие с лека броня. Ако оборудването бъде разбито, тогава те слизат и се спешават", обяснява командирът на “Вълците” с позивна “Багдад”. Той е опитен военен - зад гърба си има мисии в Сирия и Африка. Сега заедно с всички дежурни на фронта.

Бригадата е една от първите, които влизат в предградията на Киев. Те се бият край Изюм, близо до Кременная и Авдеевка.

Първо разузнават. Но с течение на времето започват и да щурмуват.

„Собствена функция“

"Всяко направление има свои собствени особености. Основната трудност тук е хълмистият терен. ВСУ са заели височина и няма да дойдат право срещу нас, иначе веднага ще разберем", казва Багдад.

Според него отсреща знаят с кого воюват. Следователно те не се приближават до "Вълците".

"Отиват при съседите. Веднъж се вкараха в окоп без знакове за отличие. Действат само през нощта, при това за кратко. Не се решават да ни нападат”, разказва снайперист с позивна “Москал”.

Близо денонощие е бил на "точката" и не си е затварял очите - следваше целта. „Поразих го“, сопва се той.

Оборудването, с който е тръгнал на мисия, е почти петдесет килограма. От тях повече от десет са пушка СВЛК-14С "Сумрак". Удря на два километра.

Патрони за оръжия, между другото, снайперистът прави заедно с колегите си. Понякога дори на фронта. Помагат и доброволци. Ако се купи, един ще струва от три до пет хиляди рубли (60-100 лв). А ако се сглоби сам - до хиляда. На ден се изработват минимум 150 броя.

Наскоро Москал е бил порязан с шрапнел. Отказа да се евакуира. Изчаква да се стъмни - така е по-безопасно.

"Медиците попаднаха под обстрел. Имаше ранени. Основното е, че се измъкнаха", подчертава боецът.

ВСУ наблюдава движенията. И се опитват да провокират, за да пресметнат огневи точки.

„Водят т. нар. тормозеща стрелба“, уточнява командирът на разузнавателната група с позивна “Струна”. “Чакат ни край разбитата техника, за да нанесат удар. Затова все още не ни е до евакуация на машините”, обяснява той.

"Нашият дълг"

Медиците дежурят денонощно. "До сутринта петима ранени. Основният поток е през нощта. И до нас долитат снаряди. Преди половин час - бум - и всички бяха зашеметени. Но се опомнихме”, разказва главният лекар на "Вълците" и показва свежия кратер.

Основната им задача е да стабилизират състоянието на боеца. Тежко болните се изпращат в болница.

"Тук лекуваме само леко ранените. Например с контузия. Сега има трима такива пациенти, слагаме капкомери, наблюдаваме. След няколко дни ще се върнат на работа. Условията са бойни, но въпреки това има всичко за първа помощ", лекарят с позивна “Док” държи в ръцете си кутии пълни с лекарства.

Реаниматорът идва в Донбас като доброволец още през септември. Заедно със сина си, също лекар. А вторият отива картечар. В очакване на прехвърляне до зоната на конфликта е. "Имам общо пет. Жена ми изпадна в истерия, когато момчетата и аз решихме това. Собственият ѝ брат умря в битка, един братовчед също се бие ... Той е много притеснен за нас. Но това е наш дълг”, усмихва се той.

На евакуационния пункт на "Вълците" има лекари от други части, чиито бойци също държат северния фланг. Тук, по-специално е доброволческият отряд "Невски". Медикът с позивна “Градус” служи там.

Той пристигнал преди няколко месеца от Липецк. През цялото това време е бил на фронтовата линия, живял в землянката. Вече успял да спаси много, за което наскоро получил Орден за храброст.

„Наскоро влачихме боец. Мислехме го за отишъл си. Открита фрактура на дясната колянна става, закрита фрактура на бедрото. Нямаше пулс. Спасих го. Затова и ме наградиха. Макар и да не смятам, че съм сторил нещо героично”, разказва войникът.

През деня лекарите имат време за сън. Но не си затварят очите - заради постоянните обстрели.

Без забавяне

"Вълците" държат позиции край Соледар. Дроновете камикадзе непрекъснато атакуват. След това се добавят оръдията. Според бойците сега всичко е в ръцете на артилеристите.

"Контрабатареята на ВСУ е силна. Ако изпратите, условно, пет снаряда, веднага летят десет в отговор", обяснява военнослужещ с позивна “Младежа”. Той е на 23 години от Екатеринбург. Той напуснал малък бизнес и се присъедини към бригадата в началото на годината.

След бойно дежурство той обучава новодошлите на позиция. „Няма време за почивка“, подмята той.

По план следват занятия с гаубица Д-20. Войниците от артилерийския батальон разтоварват оръдието в полето, поставят го, насочват го към целта, стрелят с халосен. И се обръщат. Първо, всичко трябва да се направи без грешки. След това, за скорост.

"Моята задача е да обясня принципа. Край Соледар трябва да действате бързо и точно. Без забавяне”, разказва инструкторът.

Образователният център

Особено внимание се отделя на обучението в бригадата. „Вълците” е едно от малкото звена със собствен тренировъчен център. Подготвят специалисти от различни профили. Курсът е с продължителност един месец.

"Към нас се обръщат подразделения на Министерството на отбраната, частни военни компании, служители на органите на вътрешните работи. Потокът е голям. Обучаваме и инструктори”, изброява инструкторът Олег Блохин.

Те дори обучават затворници. За тях отговаря боец с позивна “Кипиш”. През март миналата година той е тежко ранен. Сега отново е в строя - на полигона.

Контингентът е различен, сроковете също. Някои са стресирани заради новите условия. Има и такива, които пропускат зоната", казва Кипиш. "Веднага изключваме мародерство и грабежи. Строго следим за дисциплината, спазваме режима. И на занятията отношението към тях е същото, както при останалите. Що се отнася до останалите, имаме обща задача - всички кадети да се върнат живи”, допълва инструкторът.

Опитни бойци също усъвършенстват уменията си тук - между бойните мисии. Щурмоваците и разузнавачите разбират, че защитата е временна. Рано или късно ще им бъде наредено да настъпят.

Мария Марикян, Превод: В. Сергеев, Поглед.инфо