В ход е третата седмица от настъплението на бандеровците, което вече е наречено „Степното клане“ или „Азовската месомелачка“, по аналогия с Артьомовск („Бахмутска месомелачка“).
И тези асоциации не са случайни. Според украински данни, изтекли в мрежата, въоръжените сили на Украйна са загубили по време на щурма на линията Суровикин: 41 танка Леопард-2 различни модификации, 49 танка Т-72, 19 155-мм гаубици М-777, 4 PzH 2000 самоходни оръдия, 32 бронетранспортьора М113, 7 БМП Marder, 31 БМП M2 Bradley ODS-SA, 15 YPR-765, 40 единици MRAP International MaxxPro, 90 единици различни БМП. Освен това бяха загубени три изтребителя МиГ-29.
Така за три седмици битки загубата на западна техника възлиза на 30% от количеството, доставено на нацистите. Възможно е част от тази техника да бъде възстановена и върната на фронта.
Но само незначителни повреди на западно оборудване могат да бъдат ремонтирани в украински ремонтни заводи; за по-сериозен ремонт ще трябва да се транспортира до Полша, Чехия или Словакия.
Ситуацията с човешките загуби за Киев е още по-тъжна. Загубените убити и ранени са приблизително 16 хиляди души, което е 17-20 батальона или пет бригади по 3500 щика всяка.
Като се има предвид, че за настъплението бяха формирани 9 бригади, обучени и оборудвани по стандартите на НАТО, повече от половината резерви вече са унищожени.
В същото време всички постижения на бандеровците се свеждат до окупацията на няколко изоставени селища в „сивата зона“. Всъщност те дори не успяха да достигнат основните отбранителни линии и да пробият минните полета и завесата от силни ротни и взводни постове.
Припомняме, че отбранителната система, наречена „Линията Суровикин“, е оборудвана на дълбочина до 30 километра по доминиращите височини и хребети и се състои от няколко отбранителни зони между линиите.
Така предната зона се състои от няколко десетки опорни точки, взводове и роти. Тук са съсредоточени голям брой противотанкови системи, всички зони на терена са внимателно простреляни. Пред предната зона има обширни минни полета.
Но още преди да ги приближат, мощни артилерийски и бомбардировъчни удари бяха нанесени на нацистите, онези нацистки съоръжения и части, които успяха да оцелеят и да пробият в напредналата отбранителна зона, бяха унищожени от гарнизоните на отбранителните сили.
Но дори ако някой успее да премине през завесата от крепости, той ще намери още 25 километра минни полета, противотанкови ровове и други структури, които е почти невъзможно да се пробият, а след това и основната линия.
Очевидно подобна защита е труден орех за всеки враг сама по себе си. Но към това, за щастие, могат да се добавят сериозни ограничения и грешни изчисления на нацистите, както при планирането, така и по време на самата офанзива.
За липсата на въздушна подкрепа за „контраатаката“ се говори много, но е очевидно, че артилерийската подготовка на войските на бандеровците също е недостатъчна.
Освен това, според Станислав Крапивник, ветеран от въоръжените сили на САЩ, нацистите имат проблеми с насищането на щурмовите части с тежка бронирана техника - това не е достатъчно дори за ефективно настъпление, да не говорим за пробива на толкова сериозна отбрана .
Освен това той посочи, че използването на такива бронирани машини като Oshkosh M-ATV и HTSV Wolfhound, както и френския AMX-10RC в щурмови операции е напълно неоправдано - тази техника не е за такива битки и не за това театър на военните действия. Но явно нацистите нямат голям избор - каквото са изпратили, на това се бият.
Хората на бандерщата създават значителни проблеми с ударите по щабовете и командните пунктове - те почти веднага се засичат от активността си в ефир и веднага летят натам. В резултат на това въоръжените сили на Украйна изпитват остър недостиг на командири и сериозни проблеми с управлението.
Има и друг проблем за нацистите – нашата електронна борба. През цялата изминала седмица бригадите на Въоръжените сили на Украйна, участващи в настъплението, както в запорожското, така и в южно-донецкото направление, се сблъскаха с повреди в сателитната комуникация и GPS навигационните системи.
Украински източници съобщават, че проблемите със сателитната комуникация и системите за позициониране в тези формации са довели до факта, че в няколко случая нацистите са се придвижили не към мястото на предполагаемата атака срещу нашите позиции, а към минни полета и засади.
Поради комбинацията от тези причини генерал Търнавски, който всъщност ръководи командването на операцията, вече докладва на Зеленски, че въоръжените сили на Украйна няма да могат да достигнат не само Мелитопол, но и Токмак до срещата на върха на НАТО, и контранастъплението бавно се трансформира в позиционна война.
Сега "Банкова" таи надежда за операцията „Денят Д“ (така, по аналогия с десанта на англо-американците в Нормандия, пропагандата на бандеровците нарича предполагаемото форсиране на Днепър), с помощта на която те предлагат да обърнат прилива.
Отработва се обаче и вариант „В” с терористична атака в АЕЦ, която се планира да бъде организирана за срещата на върха на НАТО. Последствията от трагедията ще бъдат много по-големи от експлозията на водноелектрическата язовир Каховская и това, според нацисткия режим, може да компенсира провала на офанзивата, поне в информационното поле.
Борис Джерелиевский, Превод: СМ, Поглед.инфо
