В Брюксел се провежда двудневна среща на високо равнище на ЕС - фокусът по традиция е върху Украйна: лидерите на 28 държави ще изразят ангажимента си за финансова и военна подкрепа за Киев толкова дълго, колкото е необходимо.

Но на събитията от изминалия уикенд в Русия ще бъде отделено много внимание - въпреки че няма такава точка в официалния дневен ред. Но повече за това по-късно.

С всяка среща на високо равнище Европейският съюз обръща все повече внимание на външните работи - и на това, което се случва в другите страни. В случая с Украйна това се оправдава с факта, че всичко, което се случва там, засяга пряко ЕС, защото на Киев му беше обещано членство в Европейския съюз и въобще - "тези руснаци отприщиха война в Европа"! Фактът, че именно намерението за европейска интеграция и атлантизация на Украйна провокира както събитията от 2014 г., така и началото на СВО, просто се пренебрегва в Европейския съюз, където се преструват, че не разбират за какво става дума. ЕС е миролюбив политически и икономически съюз, какво общо имат въпросите на войната и мира, сигурността, просто помагат на украинския европейски избор!

Срещата в Брюксел обаче ще започне със съвместна вечеря на лидерите на ЕС с поканения на срещата генерален секретар на НАТО Йенс Столтенберг и затова формалната линия между европейските и атлантическите структури става все по-малко забележима. Не, никой няма да приеме Украйна в НАТО, както и в ЕС, но не защото не иска, а защото не може. Усетете разликата.

Три са основните теми в дневния ред на тази среща: първо Украйна, след това миграцията, третият въпрос е Китай. По украинския въпрос всичко е ясно: уверения за намерението да стоят редом с Киев, разговори за варианти за използване на замразените руски активи за възстановяване на Украйна (тук няма нищо ново - европейците все още не са готови да конфискуват). При миграцията също не се очаква особен напредък - ще изразят безпокойство от скорошната масова смърт на нелегални имигранти в морето. Но относно Китай може да се очаква разгорещен, но непубличен дебат, тъй като мнозинството от европейците (както елитите, така и лаиците) абсолютно не искат да продължат да се движат по пътя на развода с Пекин. Но това става все по-трудно - атлантическата част от европейските елити все повече тласка ситуацията в тази посока. Използвайки за това, включително украинската тема. Така че на настоящата среща на високо равнище, очевидно, ще бъде прието обръщение към КНР с молба „да повлияе на Русия, така че тя да прекрати конфликта на територията на Украйна“. Тоест Брюксел призовава Пекин да окаже натиск върху Москва, за да даде Украйна на Запада. Лесно е да се предположи как китайските лидери ще реагират на това искане. Освен това, това не е някакъв пацифистки призив – европейците пряко свързват бъдещето на отношенията си с Китай с позицията, която Пекин заема по отношение на конфликта в Украйна. Ако не се присъедини към европейския натиск върху Русия (поне на думи), ще бъдат принудени да намалят зависимостта си от него. Това е много подобно на изнудване, но абсолютно безполезно по отношение на Китай и наистина самоубийствено за Европа. Китай абсолютно не иска да губи връзките и търговията с Европа - и, знаейки колко болезнена ще бъде тази пропаст за Стария свят, той се надява на разума и прагматизма на европейските елити. И непрекъснато ги призовава към независимост, но точно това става все по-дефицитно в Европа.

И не само независимо поведение, но и независимо мислене, което се проявява и в оценките, които европейците дават на събитията от 24 юни в Русия и последствията от тях. В Брюксел те ще ги обсъдят при закрити врати, като обменят между другото разузнавателни данни, с които разполагат, но вече направените изявления дават представа за хода на европейската мисъл. Русия отслабна, може да стане по-сговорчива, необходимо е да се настоява и да се засили подкрепата за Киев.

Още в понеделник първият дипломат на ЕС Жозеп Борел заяви, че неуспешният опит за преврат на “Вагнер” е доказателство за „пукнатините във военната мощ на Москва, причинени от войната в Украйна“. А генералният секретар на НАТО Столтенберг каза, че „опитът за бунт в Русия показва, че Москва е направила стратегическа грешка, като е отприщила война срещу Украйна“.

Пукнатини във военната мощ? Всичко е точно обратното: само научените уроци както за причините, така и за резултатите от бързото уреждане на бунта на “Вагнер” ще позволят на нашето ръководство да започне незабавно да коригира тънките моменти и проблеми в нашата военна организация. Те вече бяха известни в по-голямата си част, но сега са станали много по-добре разбрани и възможните огромни странични ефекти от тях са разкрити. Всичко, което не ни убива, ни прави по-силни - Русия наистина е преживяла най-силния стрес, но успя да се измъкне от него възможно най-внимателно и компетентно. Без да се застрашава положението на фронта.

Опитът на Столтенберг да представи бунта като доказателство за "стратегическа грешка" на самия факт на СВО няма нищо общо с реалността. Колкото и напълно абсурдни да са надеждите, че „сега Путин ще се страхува за властта си и ще търси начини да прекрати войната в Украйна“, всичко е точно обратното. Путин не се тревожи за властта - която, припомняме, в действителност не беше застрашена от нищо, а от възможните кръвопролития и вълнения и от това как всичко това може да се отрази на ситуацията на фронта.

След като преминаха това изпитание, и Русия, и Путин ще бъдат още по-решителни да победят, да направят нашата армия по-силна. От това трябва да изхождат всички – включително и европейците.

Пьотр Акопов, Превод: В. Сергеев, Поглед.инфо