В интервю за Fox News военният министър на бандеровците Резников всъщност обвини Запада, че е формирал „завишени очаквания“ по отношение на настъплението на въоръжените сили на Украйна, а сега той изразява разочарование и изисква Киев да приложи модела, който той сам е измислил, докато , както подчерта Резников, офанзивата всъщност все още не е започнала.

Отчасти той е прав, защото всички планове и модели за нацисткия режим наистина се формират от Запада. Но честно казано трябва да се отбележи, че "Банкова" охотно и с голяма радост се включи в играта на „информационна подготовка за настъплението“, като измисляше и лансираше нови наративи за това колко успешна и смазваща ще бъде тяхната „контраофанзива“. С мечти за това те плениха не само украинското общество, но и западните политици.

Медийните технолози на бандерщата сериозно твърдяха, че по този начин предварително ще тероризират руската армия, че при вида на първите германски танкове те ще хукнат в паника към границите от февруари 2022 г. или дори 1991 г.

В това, разбира се, имаше практически разчет: за такива разговори беше по-удобно да се моли от Запада за нови доставки на оръжие и парични траншове.

Но сега е каквото е и ул. "Банкова" е ужасена от факта, че заради кървавото потъпкване на бандеровските формирования на първата линия на руската отбранителна система, което носи ежедневно многобройни загуби, Западът "губи вяра в Украйна".

И сега Блинкен, в интервю за CNN, обявява, че въпреки факта, че нацистите "имат план и се придържат към него", те са изправени пред много трудности и тяхната офанзива може да отнеме седмици или дори месеци.

Но проблемът на бандеровците е, че те просто нямат достатъчно ресурси за месеци настъпления. Сега реално се преминава към обща мобилизация, слагайки под оръжие дори и побелелите коси, само за да компенсират вече натрупаните загуби.

Нещата са още по-лоши с технологиите, които няма да има какво да компенсират. В края на краищата, Западът, въпреки обещанията, не покри напълно загубите в бронирана техника и артилерия, понесени в операциите в Харков и Херсон, и поради причината, че просто не можа да го направи - оборудването, което вече беше изпратено на бандеровците, се взема не само от складове за дългосрочно съхранение и от заводи, но и от бойната сила на армиите на НАТО.

Тоест „неверието“ на съюзниците в способността на нацистите да победят се основава на обективното знание, че получената техника и боеприпаси ще стигнат за две, в най-добрия случай три седмици бойни действия в сегашния формат.

Опитите за спасяване на оборудване и снаряди водят до многократно увеличаване на загубите на персонал, чиито резерви, както се оказа (изненадващо!), също не са неограничени.

Надеждите за wunderwaffe, като ракети с голям обсег, които не могат да повлияят на хода на военните действия, също не се оправдаха. Очевидно същото ще се случи и с настоящия фетиш на украинското общество - F16.

Колкото и да е странно, но пучът на Пригожин в крайна сметка се превърна в още един психологически удар за бандеровците, когато само за един ден съзнанието им рязко се залюля от победа към зрада.

В края на краищата те чакат година и половина вълнения в Русия, които трябва да парализират системата на управление на Руската федерация, да унищожат армията, да започнат „парада на суверенитетите“ и по този начин да донесат победа на нацистите. И и изведнъж им се видя, че това започна!

В Киев радостно потриваха ръце и чакаха ВС на РФ да започнат да изтеглят части от фронта за борба с бунта и всичко да се разпадне. И ето отново: всичко свърши. И не само това беше решено, но и части от ЧВК Вагнер започнаха да се прехвърлят, за да атакуват нацистите от север.

Украински източници съобщават, че на "Банкова" се опасяват, че Вагнер сега ще удари от Беларус по Житомир и Ровно. Лесно е да се разбере, че в този случай ще бъде застрашен „пътят на живота“, свързващ нацистите с ЕС, и в същото време това ще сложи край на полските планове за намеса в Украйна и анексирането на част от нея .

И най-важното, ако тази атака се случи, нацисткият режим няма силата да я спре. И сега "Банкова" е изправена пред дилема: да укрепи това направление, като прехвърли сили там, или да продължи настъплението. В крайна сметка те не са достатъчни и за двете.

Докато ситуацията с тази заплаха не се изясни за Киев, той едва ли ще използва основните сили на Запорожкия фронт или ще ги изразходва в малки дози.

Така че засега единственото, което остава на нацистите, е да обвиняват Запада за завишени очаквания.

Борис Джерелиевский, Превод: СМ, Поглед.инфо