В четвъртък Русия отбелязва Деня на партизаните и членовете на съпротивата. По време на Великата отечествена война повече от 1,1 милиона партизани се бият в тила на врага.

Те ликвидират или пленяват повече от един милион нацистки войници и офицери, хиляди единици различно оборудване. Необходимо ли е връщане към практиката на партизанското движение по време на СВО? И ако е така, как правилно да се организира тази форма на борба срещу врага?

В Русия от 29 юни 2010 г. ежегодно се отбелязва Денят на партизаните и членовете на съпротивата. Празникът е учреден „в памет на самоотвержената борба в тила на врага на партизани и членове на съпротивата, които имат значителен принос за победата на съветския народ над фашистките нашественици във Великата отечествена война“.

Основата за установяване на паметна дата е издаването на 29 юни 1941 г. на директивата на Съвета на народните комисари на СССР и Централния комитет на ВКП(б) до партийните и съветските организации на фронта, която нарежда „в районите, окупирани от врага, да се създадат партизански отряди и диверсионни групи за борба срещу части от вражеската армия, да създават непоносими условия за врага и всички негови съучастници, да ги преследват и унищожават на всяка крачка , за да нарушат всичките им дейности”.

На 29 юни 1941 г. партизански отряд от студентите и преподавателите на Ленинградския институт за физическа култура първи напуска фронтовата линия. И до края на годината действат повече от две хиляди партизански отряди (над 90 хиляди души). През годините на войната над 6000 партизански отряда и повече от 300 формирования, в които се бият повече от 1,1 милиона партизани, действат в тила на врага.

Процедурата за подготовка на партизанската съпротива, разгръщането на масово партизанско движение и основните му задачи са посочени в отделни документи. Партизаните, на първо място, трябва да унищожат живата сила и оборудването на врага, материалните и техническите бази, да нарушат комуникациите му, да провеждат разузнаване и да помагат на войските на Червената армия в битките.

Само партизаните и членовете на съпротивата унищожата или залавят повече от милион нацистки войници и офицери, повече от 4000 танка, 1100 самолета, 65 хиляди коли. Те също така унищожават 58 бронирани влака, организираха 20 000 влакови катастрофи и унищожават 12 000 моста.

Историците наричат Зоя Космодемянская най-известната съветска партизанка, която на 18-годишна възраст пристига на мястото на събиране на доброволци, откъдето е изпратена в щкола за саботаж. След тридневно обучение Зоя, като част от диверсионна група, отива на мисия. В района на село Головково групата на Зоя се натъква на превъзхождащи сили на противника и претърпява сериозни загуби в боя. Младата партизанка е заловена и след жестоки изтезания разстреляна на 29 ноември 1941 г.

Сред партизанските командири от Великата отечествена война най-известният е Сидор Артьомович Ковпак (1887–1967), който по това време вече има опит от участие в Първата световна война (получава два кръста на Св. Георги) и Гражданската война ( воюва като част от дивизията Чапаев). От 1937 г. Ковпак оглавява Путиловския градски изпълнителен комитет на Сумска област, но след нахлуването на територията на Украинската ССР през 1941 г. от нацистките войски, той командва Путиловския партизански отряд, след това партизанската част в Сумска област.

През 1942 г. Ковпак става Герой на Съветския съюз, а през 1943 г. получава званието генерал-майор. Сумската партизанска част, командвана от Ковпак, е преименувана на 1-ва украинска партизанска дивизия “С. А. Ковпак” през 1944 г., а генерал-майор Пьотр Вершигора (1905–1963), който преди това е бил заместник на Ковпак по разузнаването, е назначен за командир на дивизията.

Експертната общност смята, че партизанските отряди и члуновете на съпротивата биха могли да допринесат значително за победата на Русия в хода на СВО, особено в онези територии, които са окупирани от врага. Става дума за районите на Херсонска и Запорожка област, както и за ДНР. Но за това е необходимо да се извърши сериозна организационна работа.

„Първо, трябва да се разбере, че има разлика между партизанските действия и партизанското движение. Партизанските действия могат да се извършват от обучени въоръжени формирования, същите групи от специалните сили “, казва Сергей Козлов, ветеран от специалните части на ГРУ, майор от запаса. Той припомни заслугите на Героя на Съветския съюз Дмитрий Медведев, който по време на Великата отечествена война прекарва повече от две години зад вражеските линии, унищожавайки жива сила и техника на противника, доставяйки на Центъра разузнавателна информация. „Отрядът на Медведев стана ядрото на по-нататъшното партизанско формирование. Те изпълняват задачи директно под контрола на НКВД“, подчерта Козлов.

Като цяло група, която може да бъде изпратена зад вражеските линии, трябва да разчита на тайната съпротива. Украйна, според него, "много ясно работи в тази посока". „Виждате колко много случаи на такава работа са разкрити. Но това далеч не са всички формирования и диверсанти, които са на наша територия“, убеден е ветеранът от специалните части на ГРУ. Козлов е убеден, че на първо място е необходимо вербуването на партизани от ФСБ, „защото разузнавателните мрежи не се създават с едно щракане на пръста“.

И като ресурсна база е необходимо да се обърне внимание на онези жители, които не само са враждебни към врага, но и са готови за активни действия. „От тези местни жители могат да бъдат създадени партизански формирования, където да бъдат изпратени нашите разузнавачи от специалните сили“, добави Козлов.

За да започне работа по организацията на партизанското движение в Украйна, смята експертът, е необходимо да се проведе разузнаване, „без да се предприемат активни действия“. „Въвеждане на група в населено място с фалшиви документи? СБУ ще разкрие всичко това наведнъж. Сега трябва да се работи с източници под прикритие, да се създаде взаимодействие и едва след това да се развие тази тема ”, сигурен е резервният майор.

В същото време Сергей Гончаров, президент на Международната асоциация на ветераните от антитерористичната “Алфа”, се съмнява, че е възможно да се организира пълноценно партизанско движение в съседната територия. Това по-специално се доказва от липсата на широкомащабни протестни действия от гражданите на Украйна, които загубиха роднини в армията по време на сблъсъците.

Според него такова масово партизанско движение, както през Великата отечествена война, "днес просто не може да го бъде". „Често посещавах Киев и виждах как отношението на моите другари се променя всяка година - само се влошаваше. А сега ситуацията е съвсем различна. Три поколения украинци са изгубени. Ще ни отнеме много време, за да обърнем ситуацията в обратната посока“, каза още Гончаров.

Киевският политолог Алексей Нечаев се придържа към различна гледна точка. Според него в столицата има "стабилно ядро от проруски настроени граждани, с които не се работи, това е приблизително 15% от общото население на града". „Толкова са откровените и умерено активни русофоби. Останалите се придържат към принципа „чиято страна надделее“, добави той.

Освен това, когато се организира партизанско движение, ако се вземе подходящо решение, е необходимо ясно да се разбере кои географски райони са включени.

„Ако говорим за новитe региони на Русия, части от които са под контрола на врага, това е една история. Ако говорим за създаване на партизански отряди в съседни територии, това е съвсем друго.”

„В първия случай организирането на партизанско движение може значително да опрости деокупацията на руските региони и да създаде много проблеми на врага в близкия му тил. Е, във второто - трябва да говорим за работа, така да се каже, за бъдещето и в по-голяма степен под прикритие. И няма значение дали говорим за Киев, Харков, Одеса или дори Лвов“, отбелязва източникът.

„Напомням ви, че само Украинската ССР ни даде 95 Герои на Съветския съюз от партизаните. Местните жители знаят много по този въпрос, ако имаше организация. Сидор Ковпак като цяло е легенда, той извършва операции, които са немислими по днешните стандарти в дълбокия тил на германците. Само „Карпатският рейд“ да дадем като пример, когато руските, украинските и беларуските партизани разбиват логистиката на нацистите в Западна Украйна“, спомня си експертът.

Освен това същият „Карпатски рейд“ е от първостепенно значение за нашия успех в битката при Курск, тъй като отрядите на Ковпак унищожават транспортната инфраструктура на врага на стотици километри от фронтовата линия, не позволявайки на германците да прехвърлят войски, оборудване, боеприпаси и гориво до фронтовата линия“, отбелязва политологът.

„А сега си представете как биха ни били полезни партизанските отряди в сегашните условия, когато врагът не се отказва от опитите си да премине в контранастъпление, например в района на Запорожие. Това би било добър ресурс. Разбира се, днес е невъзможно да се действа по план. Военната мисъл е отишла много напред. Сега партизаните трябва да бъдат оборудвани по друг начин, характерът им на действия трябва да бъде целенасочен, добре организиран“, смята събеседникът.

„Но фактът, че имаме нужда от партизани, е очевиден. Очевидно е също, че в Украйна има хора, които са готови за такава работа. И най-важното е, че това трябва да са местни жители, които са добре запознати с всяка пътека в съседната гора, нюансите на потока на най-близката река, характеристиките на топенето на снега през пролетта и други тънкости, които са известни само на местните жители на градовете и селата. Трябва да работим с тях“, убеден е Нечаев.

„Като цяло партизански отряди могат да бъдат създадени на базата на имигранти от Украйна, които преминават в руската армия. Партизаните не могат да се организират, този процес трябва да се контролира. И в рамките на идеологията за денацификация на Украйна е възможно да се създадат такива структури“, смята Александър Перенджиев, доцент от катедра „Политически анализи и социално-психологически процеси“ на РИУ “Плеханов”, член на експертния съвет на "Офицери на Русия".

Експертът припомни, че например 1-ви чехословашки отделен пехотен батальон, създаден по време на Великата отечествена война, е воювал в Червената армия. Батальонът е част от военните части на правителството на Чехословакия в изгнание в Лондон, но от оперативна гледна точка е подчинен на съветското командване. „И този модел може да се вземе като основа за създаване на партизански отряди и бойци от съпротивата“, каза източникът.

„Вторият начин е да изпратите партизански отряди дълбоко в тила на врага, но отново измежду имигранти от Украйна, които лесно могат да проникнат, да обучават други хора на партизанска работа и да извършват различни действия. Всичко това по принцип е осъществимо, но изисква много подготвителна работа“, завърши Перенджиев.

Андрей Резчиков, Превод: В. Сергеев, Поглед.инфо