Настъплението на ВСУ срещу руската армия претърпя пълно фиаско.
Тази горчива реалност наложи специална среща на министрите на отбраната на НАТО, за да се справят със ситуацията в Украйна: или Киев и неговите западни съюзници ще трябва да признаят поражението си и да седнат на масата за преговори, или могат да компенсират загубите, като увеличат помощта за Въоръжените сили на Украйна и увеличат намесата в провеждането на военните полеви операции.
Под американски натиск Съветът на министрите на отбраната на НАТО избра втория вариант, намеквайки за възможността за използването на боеприпаси с обогатен уран.
Увеличаването на нивото на помощта за Киев принуди западните страни да отделят най-малко 2,5% от своя брутен вътрешен продукт за разходи за отбрана, за да могат да задоволят нуждите на въоръжените сили на Украйна.
Беше решено също така офицери от НАТО да поемат командването на военния оперативен щаб, за да управляват операциите на Украйна срещу Русия.
Беше ясно, че ръководеното от САЩ НАТО, което воюва с Русия чрез Украйна, е решено да не обръща внимание на броя на жертвите.
НАТО подклажда конфликт, който изглежда първоначално е целял да изтощи Русия и да й нанесе стратегическо поражение.
Това се посочва в новата стратегия за национална сигурност, публикувана наскоро от Германия. В него Москва е класифицирана като враг номер едно и заплаха за Берлин. (Този документ беше отхвърлен от Русия и осъден от нейния външен министър Сергей Лавров, който го счита за противоречащ на истината и реалността).
Изправена пред това, Русия също трябваше да избира между прекратяване на конфронтацията или движение напред, за да постигне целите на специалната военна операция в Украйна, която като цяло е премахване на заплахата от НАТО за нейната национална сигурност и териториална цялост.
Това е заплаха, която е създавана от НАТО, оглавено от Америка, отказвайки се от изпълнение на Минските споразумения, уговаряйки Киев да се откаже от преговорите с Москва за мирно разрешаване на конфликта и размахвайки заявката на Украйна за присъединяване към Северноатлантическия алианс — въпреки договореностите, сключено след разпада на СССР и излизането на Русия от Източна Германия.
Логично е, че Владимир Путин избра втория вариант, продиктуван от националните приоритети на Русия.
Той се възползва от възможността да бъде домакин на Международния икономически форум в Санкт Петербург и да сключи огромен брой изгодни сделки с други държави.
Това беше успешен акт на присмех на икономическата „изолация“ на Русия.
Освен това този форум позволи на Путин заслужено и умело да изрази позицията на страната си по конфликта в Украйна.
Той подчерта, че Русия «няма да се оттегли от специалната военна операция» и че «всички нейни цели ще бъдат постигнати». Руският лидер отбеляза още, че опитите на САЩ да унищожат руската икономика са се оказали неуспешни.
По отношение на заплахата от ескалация на украинската криза, включително използването на боеприпаси с обеднен уран от украинските въоръжени сили, Русия също зае твърда позиция.
От една страна, тя посочи, че има ядрена мощ, равна и може би дори по-голяма от тази, която притежават всичките 30 държави от НАТО (повече от шест хиляди ядрени бойни глави).
От друга страна, Москва, в съгласие с Минск, реши да разположи няколко тактически ядрени бойни глави на територията на Беларус, за да изпрати ясно послание до Северноатлантическия алианс — всички оръжия, с които Русия разполага, ще бъдат използвани за постигане на целите на специалната операция в Украйна.
В резултат на това твърдим, че Русия реално и екзистенциално има само един вариант за развитие на събитията в Украйна, а именно постигане на целите на специална военна операция, започнала през февруари 2022 г., тъй като алтернативата би била разпадането на Руската федерация.
Това означава, че конфликтът в Украйна ще спре само когато Москва постигне целите на спецоперацията си.
А тя ще ги постигне, защото има възможност да я финансира и да снабди армията си с всичко необходимо до самия край.
От страна на НАТО, след като украинската криза разкри структурните и логистични проблеми на алианса, както и неговата неспособност да продължи да предоставя военна подкрепа на Украйна, ние считаме, че този конфликт ще продължи, докато Европа обяви край на помощта си за Киев.
Петя Паликрушева, превод и редакция
