Напускането на парламента от Борис Джонсън доведе до излишно успокоение относно политиката в Обединеното кралство
Прочетох го някъде през уикенда и си помислих: „Звучи правдиво“.
Чух го от колега и казах „Добре, но…“ Когато вече и несвързани с политиката приятели го твърдяха, осъзнах, че идеята е толкова широко разпространена, че трябва да е несигурна, пише колумнистът на Financial Times Джанан Гънейш.
Става въпрос за твърдението, че Великобритания е в по-добро гражданско здраве от Америка. И че оставката на Борис Джонсън като депутат е доказателство за това. Първо, нека приемем, че консерваторите в британския парламент не са отишли толкова далече, колкото републиканците в Конгреса. Поздравления за сър Бърнард Дженкин, например, десен привърженик на Брекзит и все още добросъвестен член на комисията, която подведе Джонсън под отговорност. Ако съдим за една държава по поведението на нейната дясноцентристка партия в даден момент, Великобритания печели.
Но така ли е? Ето някои други неща, които трябва да имаме предвид.
Америка отстрани Доналд Тръмп чрез избори. Великобритания не направи това с Джонсън. Това е така, защото, когато имаше шанс, тя се изправи срещу някой още по-лош в лицето на Джеръми Корбин (бивш лидер на лейбъристите – бел. прев.) Тези избори през 2019 г., най-лошите в Обединеното кралство в ерата на универсалното избирателно право, нямат съвременен американски еквивалент. Двете основни партии в САЩ обикновено не се валят в етичната кал едновременно. Великобритания го направи. След като полицията разследва Шотландската национална партия, вече може да се каже, че трите най-важни партии в кралството са се провалили в рамките на няколко години една от друга. Няма британски еквивалент на американските демократи, партия с много глупави идеи, но също така и минимални стандарти, които са котва на цялата система.
Какво друго може да открие американски наблюдател за политиката в Обединеното кралство? Ами, че последният премиер, който получи поста на общи избори, беше Дейвид Камерън преди 13 години. Оттогава Тереза Мей, Борис Джонсън, Лиз Тръс и Риши Сунак влязоха на Даунинг стрийт 10 чрез вътрешните механизми при управляващите тори - партия, която има по-малко от 200 000 членове в страна с население от 67 милиона души. Представете си автоматичната награда за спечелване на републиканските първични избори да беше Белия дом.
Следващите избори в Обединеното кралство ще бъдат петите в моя живот, които биха могли по-скоро да се нарекат „ратификация“, като гласоподавателите ще запазят на поста или ще отстранят премиер неявил се на избори, който вече е променил живота им, пише авторът. Когато Мей затвори вратата на единния европейски пазар за Великобритания, а Тръс излезе с нейния трагикомичен бюджет, всяка от тях имаше по-малко гласове за себе си от сенатор от щата Уайоминг. В една парламентарна система, разбира се, това е легитимно. Но е и картбланш за голяма злоупотреба с представителността.
Но дори това не е най-обидното сравнение с Америка. Такова е Камарата на лордовете в британския парламент. Повече от 700 неявили се на избори хора получават по 342 паунда чисто на ден за работа в горна камара, която е - глобална рядкост - по-голяма от долната. И те могат да го правят до безкрай. Но се огледайте. Камарата е толкова привлекателна, че политиката все повече се изкривява от врявата около влизането в нея. Каква част от раболепното уважение към Джонсън или който и да е лидер се свежда до надеждата, че то ще доведе до благороднически статут?
Предполагам, важният въпрос е следният: ако бяхте демагог, във Великобритания ли бихте избрали да работите или в Америка, пише Гънейш.
Дори и с републикански Конгрес, Тръмп беше ограничен. Основното му законодателно постижение беше намаляване на данъците, достойно за Буш или Рейгън. Стената му (по границата с Мексико – бел. прев.) така и не се материализира. Върховният съд го бламира. Вярно е, че един британски премиер не може да напълни със свои хора съдебната система или държавната бюрокрация. Но в повечето други отношения този пост е мечтата на мегаломана. В нормални времена трябва да се води дебат между британската Наполеонова изпълнителна власт и разделението на властите в Америка. В сегашните времена обаче не съм сигурен, че има такъв, пише авторът.
Великобритания е страна, която е твърде лесна за употреба по този или онзи начин. Тя промени отношенията със собствения си континент след гласуване в съотношение 52 срещу 48 процента на референдум, който беше свикан в резултат на вътрешнопартийна тактика за управление (обещанието на Камерън – бел. прев.) В САЩ една проста поправка в конституцията може да премахне такива сериозни бариери, които не са преминавани от 1992 г. В известен смисъл Обединеното кралство има повече демокрация, която парадоксално застрашава неговата демократичност.
САЩ без съмнение са по-склонни към антидемократично насилие. Но понякога, от британския дискурс, не бихте разбрали, че депутати са били убити и вероятната следваща управляваща партия е разследвана за антисемитизъм. Още нещо. Тръмп наскоро навърши 77 години. Джонсън е на 58. Ако те се окажат вкопчени в политиката на своите страни до края на живота си, Великобритания трябва да се подготви за по-дълго изпитание.
