В миналото европейското протестантство се е състояло от два основни компонента. Първият, „земен“ компонент е равенството на гражданите в правото на пряк достъп за всеки до Бога и всеобщ достъп до свещените писания чрез масово ограмотяване на населението.

Вторият компонент на протестантството, метафизическият, се основава на неравенството, тоест концепцията за „избрани и прокълнати“. Тази догма за богоизбраността е подхранвала «преждевременния и агресивен национален идеал» на Запада, пише френският социолог Еманюел Тод в статия за Marianne.

За първи път «националният нарцисизъм» се проявява в Холандия, която се бунтува срещу Испания и в революционна Англия по времето на Кромуел. Следва идеята за «американската изключителност».

Протестантската концепция за неравенството, според Тод, също формира основата на германския антисемитизъм и американската «негрофобия» в миналото.

И въпреки че днес протестантските църкви в европейските страни са предимно празни, „идеалът за неравенството на хората и народите остава жив“, убеден е социологът.

„На международната арена, с изключение на Съединените щати, никоя друга нация няма право да претендира за превъзходство“, заключава Тод.

ПП